Разговорник

bg Съюзи 3   »   ca Conjuncions 3

96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

Съюзи 3

96 [noranta-sis]

Conjuncions 3

Изберете как искате да видите превода:   
български каталонски Играйте Повече
Аз ставам, щом будилникът звънне. E---l-vo ta- a-iat c-- s--a el d-spe--ador. Em llevo tan aviat com sona el despertador. E- l-e-o t-n a-i-t c-m s-n- e- d-s-e-t-d-r- ------------------------------------------- Em llevo tan aviat com sona el despertador. 0
Аз се уморявам, щом трябва да уча. Em--an-- tan-av--t-h- d’es-u-iar. Em canso tan aviat he d’estudiar. E- c-n-o t-n a-i-t h- d-e-t-d-a-. --------------------------------- Em canso tan aviat he d’estudiar. 0
Аз ще спра да работя, щом стана на 60. P-e-ar- ---tre-a-la---an ---at--om------i-60 ---s. Plegaré de treballar tan aviat com tingui 60 anys. P-e-a-é d- t-e-a-l-r t-n a-i-t c-m t-n-u- 6- a-y-. -------------------------------------------------- Plegaré de treballar tan aviat com tingui 60 anys. 0
Кога ще се обадите по телефона? Q-a- -----u-a-eu? Quan li trucareu? Q-a- l- t-u-a-e-? ----------------- Quan li trucareu? 0
Щом имам секунда време. Ta- avi-t co-----gui-te--s. Tan aviat com tingui temps. T-n a-i-t c-m t-n-u- t-m-s- --------------------------- Tan aviat com tingui temps. 0
Той ще се обади по телефона, щом има малко време. Li t-uca --an--é-t---s. Li truca quan té temps. L- t-u-a q-a- t- t-m-s- ----------------------- Li truca quan té temps. 0
Колко време ще работите? F-n- qu-n t---a---reu? Fins quan treballareu? F-n- q-a- t-e-a-l-r-u- ---------------------- Fins quan treballareu? 0
Аз ще работя, докато мога. T--b--laré-m--t----ugu-. Treballaré mentre pugui. T-e-a-l-r- m-n-r- p-g-i- ------------------------ Treballaré mentre pugui. 0
Аз ще работя, докато съм здрав. T---alla------tr- --t---i -n--o-a-sa-ut. Treballaré mentre estigui en bona salut. T-e-a-l-r- m-n-r- e-t-g-i e- b-n- s-l-t- ---------------------------------------- Treballaré mentre estigui en bona salut. 0
Той лежи в леглото, вместо да работи. E--qued- a---l-t-----o-ptes-d---re------. Es queda al llit en comptes de treballar. E- q-e-a a- l-i- e- c-m-t-s d- t-e-a-l-r- ----------------------------------------- Es queda al llit en comptes de treballar. 0
Тя чете вестник, вместо да сготви. (E-la---l--ei---l-d---i -n --o- ------n-r. (Ella) llegeix el diari en lloc de cuinar. (-l-a- l-e-e-x e- d-a-i e- l-o- d- c-i-a-. ------------------------------------------ (Ella) llegeix el diari en lloc de cuinar. 0
Той седи в кръчмата, вместо да си отиде вкъщи. (--l- e--à--s-e-u---- bar-e- -l----’--ar a--a-a. (Ell) està assegut al bar en lloc d’anar a casa. (-l-) e-t- a-s-g-t a- b-r e- l-o- d-a-a- a c-s-. ------------------------------------------------ (Ell) està assegut al bar en lloc d’anar a casa. 0
Доколкото зная, той живее тук. P-l--ue-j- s-, (--l----u --u-. Pel que jo sé, (ell) viu aquí. P-l q-e j- s-, (-l-) v-u a-u-. ------------------------------ Pel que jo sé, (ell) viu aquí. 0
Доколкото зная, жена му е болна. P-l qu---o-sé- l---e-a----a està---l--ta. Pel que jo sé, la seva dona està malalta. P-l q-e j- s-, l- s-v- d-n- e-t- m-l-l-a- ----------------------------------------- Pel que jo sé, la seva dona està malalta. 0
Доколкото зная, той е безработен. Pe- ----j- -é- -l--e-tà-a-l’atu-. Pel que jo sé, ell està a l’atur. P-l q-e j- s-, e-l e-t- a l-a-u-. --------------------------------- Pel que jo sé, ell està a l’atur. 0
Успах се, иначе щях да дойда навреме. M--e----rmi-- ---no hauria--rr-b-t a -e-p-. M’he adormit, si no hauria arribat a temps. M-h- a-o-m-t- s- n- h-u-i- a-r-b-t a t-m-s- ------------------------------------------- M’he adormit, si no hauria arribat a temps. 0
Изпуснах автобуса, иначе щях да дойда навреме. H- p--du- ---u--bús--s- no h-ur-- -----at --t-m--. He perdut l’autobús, si no hauria arribat a temps. H- p-r-u- l-a-t-b-s- s- n- h-u-i- a-r-b-t a t-m-s- -------------------------------------------------- He perdut l’autobús, si no hauria arribat a temps. 0
Не намерих пътя, иначе щях да дойда навреме. No-h- tr-----el -am-, si--- hau--a -r-ibat-a -emp-. No he trobat el camí, si no hauria arribat a temps. N- h- t-o-a- e- c-m-, s- n- h-u-i- a-r-b-t a t-m-s- --------------------------------------------------- No he trobat el camí, si no hauria arribat a temps. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът и математиката

Мисленето и речта вървят заедно. Те си влияят взаимно. Лингвистичните структури влияят върху структурите на нашето мислене. В някои езици, например, няма думи за числа. Говорещите не разбират концепцията на числата. Така че математиката и езикът също вървят заедно по някакъв начин. Граматическите и математическите структури често са сходни. Някои изследователи смятат, че те също се обработват по подобен начин. Те вярват, че центърът на речта е отговорен и за математиката. Той може да помогне на мозъка да извършва изчисления. Последните проучвания стигат до друг извод , обаче. Те показват, че мозъкът ни обработва математиката без реч. Учените изследвали трима мъже. Мозъците на тези участници в експеримента били увредени. В резултат на това, центърът на речта също бил увреден. Мъжете имали големи проблеми с говоренето. Те вече не можели да формулират прости изречения. Не можели да разбират и думи. След тестването на речта, мъжете трябвало да решат математически задачи. Някои от тези математически пъзели били много сложни. Дори и при това положение, изпитваните участници успели да ги решат! Резултатите от това изследване са много интересни. Те показват, че математиката не се кодира с думи. Възможно е езикът и математиката да имат една и съща основа. И двете се обработват от един и същи център. Но математиката не се налага най-напред да бъде преобразувана в реч. Може би езикът и математиката също се развиват заедно... И чак когато мозъка е приключил развитието си, те вече съществуват отделно!