Разговорник

bg Съюзи 3   »   it Congiunzioni 3

96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

Съюзи 3

96 [novantasei]

Congiunzioni 3

Изберете как искате да видите превода:   
български италиански Играйте Повече
Аз ставам, щом будилникът звънне. Mi al-- -----a----n--la s-eg-i-. Mi alzo appena suona la sveglia. M- a-z- a-p-n- s-o-a l- s-e-l-a- -------------------------------- Mi alzo appena suona la sveglia. 0
Аз се уморявам, щом трябва да уча. Mi-s--nc--a---n----izi- a --u-ia--. Mi stanco appena inizio a studiare. M- s-a-c- a-p-n- i-i-i- a s-u-i-r-. ----------------------------------- Mi stanco appena inizio a studiare. 0
Аз ще спра да работя, щом стана на 60. S--tt---i-l---------p-e-- fa-----s-s--nt’an-i. Smetto di lavorare appena faccio sessant’anni. S-e-t- d- l-v-r-r- a-p-n- f-c-i- s-s-a-t-a-n-. ---------------------------------------------- Smetto di lavorare appena faccio sessant’anni. 0
Кога ще се обадите по телефона? Qu--do-t--efo--? Quando telefona? Q-a-d- t-l-f-n-? ---------------- Quando telefona? 0
Щом имам секунда време. A-p-n--h- -n---me-----i -em-o. Appena ho un momento di tempo. A-p-n- h- u- m-m-n-o d- t-m-o- ------------------------------ Appena ho un momento di tempo. 0
Той ще се обади по телефона, щом има малко време. Lui --lefon- ----na -a----p-- d--te-po. Lui telefona appena ha un po’ di tempo. L-i t-l-f-n- a-p-n- h- u- p-’ d- t-m-o- --------------------------------------- Lui telefona appena ha un po’ di tempo. 0
Колко време ще работите? Q-a--o te--- -av-rerà? Quanto tempo lavorerà? Q-a-t- t-m-o l-v-r-r-? ---------------------- Quanto tempo lavorerà? 0
Аз ще работя, докато мога. L-----r--fin-hé-potrò. Lavorerò finché potrò. L-v-r-r- f-n-h- p-t-ò- ---------------------- Lavorerò finché potrò. 0
Аз ще работя, докато съм здрав. L-vo--r- ------ sa-------. Lavorerò finché sarò sano. L-v-r-r- f-n-h- s-r- s-n-. -------------------------- Lavorerò finché sarò sano. 0
Той лежи в леглото, вместо да работи. Sta ---e--- i--ec--d- la--ra-e. Sta a letto invece di lavorare. S-a a l-t-o i-v-c- d- l-v-r-r-. ------------------------------- Sta a letto invece di lavorare. 0
Тя чете вестник, вместо да сготви. Le--le--e -- gi---a-e--nv-c- -- c-cin-r-. Lei legge il giornale invece di cucinare. L-i l-g-e i- g-o-n-l- i-v-c- d- c-c-n-r-. ----------------------------------------- Lei legge il giornale invece di cucinare. 0
Той седи в кръчмата, вместо да си отиде вкъщи. Lui -t--al--ar -nve-e--- a-dare-a ---a. Lui sta al bar invece di andare a casa. L-i s-a a- b-r i-v-c- d- a-d-r- a c-s-. --------------------------------------- Lui sta al bar invece di andare a casa. 0
Доколкото зная, той живее тук. A--uan-- so------b-ta-qu-. A quanto so lui abita qui. A q-a-t- s- l-i a-i-a q-i- -------------------------- A quanto so lui abita qui. 0
Доколкото зная, жена му е болна. A q--n-o s--su------ie - -----a. A quanto so sua moglie è malata. A q-a-t- s- s-a m-g-i- è m-l-t-. -------------------------------- A quanto so sua moglie è malata. 0
Доколкото зная, той е безработен. A q-anto--o-lui-- diso-c-pa--. A quanto so lui è disoccupato. A q-a-t- s- l-i è d-s-c-u-a-o- ------------------------------ A quanto so lui è disoccupato. 0
Успах се, иначе щях да дойда навреме. Non-mi-s--- s-egl--t-----temp-,-a-tr----------e- st-t- -unt-ale. Non mi sono svegliato in tempo, altrimenti sarei stato puntuale. N-n m- s-n- s-e-l-a-o i- t-m-o- a-t-i-e-t- s-r-i s-a-o p-n-u-l-. ---------------------------------------------------------------- Non mi sono svegliato in tempo, altrimenti sarei stato puntuale. 0
Изпуснах автобуса, иначе щях да дойда навреме. A---o -e-s---’a-----s, -ltr----t----r-i--t--o -u-tu-l-. Avevo perso l’autobus, altrimenti sarei stato puntuale. A-e-o p-r-o l-a-t-b-s- a-t-i-e-t- s-r-i s-a-o p-n-u-l-. ------------------------------------------------------- Avevo perso l’autobus, altrimenti sarei stato puntuale. 0
Не намерих пътя, иначе щях да дойда навреме. No---ro-a-o--a---rada--a---ime-t- --r-i-st-to-p--t---e. Non trovavo la strada, altrimenti sarei stato puntuale. N-n t-o-a-o l- s-r-d-, a-t-i-e-t- s-r-i s-a-o p-n-u-l-. ------------------------------------------------------- Non trovavo la strada, altrimenti sarei stato puntuale. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът и математиката

Мисленето и речта вървят заедно. Те си влияят взаимно. Лингвистичните структури влияят върху структурите на нашето мислене. В някои езици, например, няма думи за числа. Говорещите не разбират концепцията на числата. Така че математиката и езикът също вървят заедно по някакъв начин. Граматическите и математическите структури често са сходни. Някои изследователи смятат, че те също се обработват по подобен начин. Те вярват, че центърът на речта е отговорен и за математиката. Той може да помогне на мозъка да извършва изчисления. Последните проучвания стигат до друг извод , обаче. Те показват, че мозъкът ни обработва математиката без реч. Учените изследвали трима мъже. Мозъците на тези участници в експеримента били увредени. В резултат на това, центърът на речта също бил увреден. Мъжете имали големи проблеми с говоренето. Те вече не можели да формулират прости изречения. Не можели да разбират и думи. След тестването на речта, мъжете трябвало да решат математически задачи. Някои от тези математически пъзели били много сложни. Дори и при това положение, изпитваните участници успели да ги решат! Резултатите от това изследване са много интересни. Те показват, че математиката не се кодира с думи. Възможно е езикът и математиката да имат една и съща основа. И двете се обработват от един и същи център. Но математиката не се налага най-напред да бъде преобразувана в реч. Може би езикът и математиката също се развиват заедно... И чак когато мозъка е приключил развитието си, те вече съществуват отделно!