Разговорник

bg Уговорка   »   uk Домовленість про зустріч

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

24 [двадцять чотири]

24 [dvadtsyatʹ chotyry]

Домовленість про зустріч

[Domovlenistʹ pro zustrich]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? Т---апізн--с---а-ав-обу-? Т- з--------- н- а------- Т- з-п-з-и-с- н- а-т-б-с- ------------------------- Ти запізнився на автобус? 0
Ty -api--yvs-- na av---u-? T- z---------- n- a------- T- z-p-z-y-s-a n- a-t-b-s- -------------------------- Ty zapiznyvsya na avtobus?
Аз те чаках половин час. Я-ч---в--- -ебе п-в-о--ни. Я ч---- н- т--- п--------- Я ч-к-в н- т-б- п-в-о-и-и- -------------------------- Я чекав на тебе півгодини. 0
Y---he-av-n--teb--piv-----y. Y- c----- n- t--- p--------- Y- c-e-a- n- t-b- p-v-o-y-y- ---------------------------- YA chekav na tebe pivhodyny.
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? Ти н--м----м-бі-ьн--о---л-фону-----б--? Т- н- м--- м--------- т------- з с----- Т- н- м-є- м-б-л-н-г- т-л-ф-н- з с-б-ю- --------------------------------------- Ти не маєш мобільного телефону з собою? 0
Ty -e--a-e-h-----lʹno-- -el--on--z so--yu? T- n- m----- m--------- t------- z s------ T- n- m-y-s- m-b-l-n-h- t-l-f-n- z s-b-y-? ------------------------------------------ Ty ne mayesh mobilʹnoho telefonu z soboyu?
Следващия път бъди точен / точна! Б-дь п-нк---ль--м--а--у--ог- ----! Б--- п----------- н--------- р---- Б-д- п-н-т-а-ь-и- н-с-у-н-г- р-з-! ---------------------------------- Будь пунктуальним наступного разу! 0
B-d- pu-ktu-lʹ-ym nastup--ho ra--! B--- p----------- n--------- r---- B-d- p-n-t-a-ʹ-y- n-s-u-n-h- r-z-! ---------------------------------- Budʹ punktualʹnym nastupnoho razu!
Следващия път вземи такси! Візь-- -а----н--о-р--у--а---! В----- н--------- р--- т----- В-з-м- н-с-у-н-г- р-з- т-к-і- ----------------------------- Візьми наступного разу таксі! 0
V-zʹm- nas--p--h- razu ---si! V----- n--------- r--- t----- V-z-m- n-s-u-n-h- r-z- t-k-i- ----------------------------- Vizʹmy nastupnoho razu taksi!
Следващия път вземи чадър със себе си! Візь-и------п-о-- р--- -а-а--ль-у! В----- н--------- р--- п---------- В-з-м- н-с-у-н-г- р-з- п-р-с-л-к-! ---------------------------------- Візьми наступного разу парасольку! 0
Vizʹmy--------oh- -az---ar--olʹ-u! V----- n--------- r--- p---------- V-z-m- n-s-u-n-h- r-z- p-r-s-l-k-! ---------------------------------- Vizʹmy nastupnoho razu parasolʹku!
Утре съм свободен / свободна. З-втра-я в--ь-и- - ---ьн-. З----- я в------ / в------ З-в-р- я в-л-н-й / в-л-н-. -------------------------- Завтра я вільний / вільна. 0
Z-vtra-ya v-l-n--̆ --v-lʹ--. Z----- y- v------- / v------ Z-v-r- y- v-l-n-y- / v-l-n-. ---------------------------- Zavtra ya vilʹnyy̆ / vilʹna.
Да се срещнем утре? З-----н--ос- за---а? З----------- з------ З-с-р-н-м-с- з-в-р-? -------------------- Зустрінемося завтра? 0
Zu--ri-e--s-- -av---? Z------------ z------ Z-s-r-n-m-s-a z-v-r-? --------------------- Zustrinemosya zavtra?
Съжалявам, утре не става. Н----ль,--автра --не--ожу. Н- ж---- з----- я н- м---- Н- ж-л-, з-в-р- я н- м-ж-. -------------------------- На жаль, завтра я не можу. 0
Na --a--- -a--r- -- n---o--u. N- z----- z----- y- n- m----- N- z-a-ʹ- z-v-r- y- n- m-z-u- ----------------------------- Na zhalʹ, zavtra ya ne mozhu.
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? В--е-е-вже-- пл-ни--а------х--ні? В т--- в-- є п---- н- ц- в------- В т-б- в-е є п-а-и н- ц- в-х-д-і- --------------------------------- В тебе вже є плани на ці вихідні? 0
V -----vz-- -- pl-ny na --i -yk--d-i? V t--- v--- y- p---- n- t-- v-------- V t-b- v-h- y- p-a-y n- t-i v-k-i-n-? ------------------------------------- V tebe vzhe ye plany na tsi vykhidni?
Или вече имаш уговорка? Чи в т-б- в-- - --а--? Ч- в т--- в-- є п----- Ч- в т-б- в-е є п-а-и- ---------------------- Чи в тебе вже є плани? 0
Ch--- ---e v-h- -e--lan-? C-- v t--- v--- y- p----- C-y v t-b- v-h- y- p-a-y- ------------------------- Chy v tebe vzhe ye plany?
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. Я ---п-н-ю з----ітис- ---ви----и-. Я п------- з--------- н- в-------- Я п-о-о-у- з-с-р-т-с- н- в-х-д-и-. ---------------------------------- Я пропоную зустрітися на вихідних. 0
YA-pro-onuyu ----r-----a na vy-h-dn-kh. Y- p-------- z---------- n- v---------- Y- p-o-o-u-u z-s-r-t-s-a n- v-k-i-n-k-. --------------------------------------- YA proponuyu zustritysya na vykhidnykh.
Да направим пикник? В--шту--- -і--ік? В-------- п------ В-а-т-є-о п-к-і-? ----------------- Влаштуємо пікнік? 0
Vla--t--em----kni-? V---------- p------ V-a-h-u-e-o p-k-i-? ------------------- Vlashtuyemo piknik?
Да отидем на плажа? Їдем- -а -ля-? Ї---- н- п---- Ї-е-о н- п-я-? -------------- Їдемо на пляж? 0
I-de---n- -l--zh? I----- n- p------ I-d-m- n- p-y-z-? ----------------- Ïdemo na plyazh?
Да отидем в планината? Їд-мо-в-г-р-? Ї---- в г---- Ї-е-о в г-р-? ------------- Їдемо в гори? 0
Ï--m- v-h--y? I----- v h---- I-d-m- v h-r-? -------------- Ïdemo v hory?
Ще те взема от офиса. Я-за---у-теб--- оф---. Я з----- т--- з о----- Я з-б-р- т-б- з о-і-у- ---------------------- Я заберу тебе з офісу. 0
Y- zab--- -eb- --o--su. Y- z----- t--- z o----- Y- z-b-r- t-b- z o-i-u- ----------------------- YA zaberu tebe z ofisu.
Ще те взема от къщи. Я---б--у тебе-- д-м-. Я з----- т--- з д---- Я з-б-р- т-б- з д-м-. --------------------- Я заберу тебе з дому. 0
Y--za---u-t-b--- d-m-. Y- z----- t--- z d---- Y- z-b-r- t-b- z d-m-. ---------------------- YA zaberu tebe z domu.
Ще те взема от автобусната спирка. Я----ер--т-бе-н- -вт--усні--з---нці. Я з----- т--- н- а--------- з------- Я з-б-р- т-б- н- а-т-б-с-і- з-п-н-і- ------------------------------------ Я заберу тебе на автобусній зупинці. 0
YA--aber- -e---n- ---o-u-n-y̆ -u--n---. Y- z----- t--- n- a---------- z-------- Y- z-b-r- t-b- n- a-t-b-s-i-̆ z-p-n-s-. --------------------------------------- YA zaberu tebe na avtobusniy̆ zupyntsi.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.