Разговорник

bg Уговорка   »   ka შეთანხმება

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

24 [ოცდაოთხი]

24 [otsdaotkhi]

შეთანხმება

[shetankhmeba]

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? ა--ობ-ს-ე -ო- ა--დაგაგ-ი-ნ-ა? ა-------- ხ-- ა- დ----------- ა-ტ-ბ-ს-ე ხ-მ ა- დ-გ-გ-ი-ნ-ა- ----------------------------- ავტობუსზე ხომ არ დაგაგვიანდა? 0
a-t-obusz---ho---- --g---i----? a--------- k--- a- d----------- a-t-o-u-z- k-o- a- d-g-g-i-n-a- ------------------------------- avt'obusze khom ar dagagvianda?
Аз те чаках половин час. მე შ---ნა-ევ-რი საა-----ლ-დ-. მ- შ-- ნ------- ს---- გ------ მ- შ-ნ ნ-ხ-ვ-რ- ს-ა-ი გ-ლ-დ-. ----------------------------- მე შენ ნახევარი საათი გელოდე. 0
m--s-en nakhevar- -a-ti --l-d-. m- s--- n-------- s---- g------ m- s-e- n-k-e-a-i s-a-i g-l-d-. ------------------------------- me shen nakhevari saati gelode.
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? მ----ურ- -ან არ-გ----? მ------- თ-- ა- გ----- მ-ბ-ლ-რ- თ-ნ ა- გ-ქ-ს- ---------------------- მობილური თან არ გაქვს? 0
m-b-lur--t-- a-------? m------- t-- a- g----- m-b-l-r- t-n a- g-k-s- ---------------------- mobiluri tan ar gakvs?
Следващия път бъди точен / точна! გთ-ოვ-მ--ა--ლში--რ და----ა--! გ---- მ-------- ა- დ--------- გ-ხ-ვ მ-მ-ვ-ლ-ი ა- დ-ი-ვ-ა-ო- ----------------------------- გთხოვ მომავალში არ დაიგვიანო! 0
g---o----m---lshi-a---a--v-an-! g----- m--------- a- d--------- g-k-o- m-m-v-l-h- a- d-i-v-a-o- ------------------------------- gtkhov momavalshi ar daigviano!
Следващия път вземи такси! შე--ე-ში---ქ--თ -ამოდ-! შ------- ტ----- წ------ შ-მ-ე-შ- ტ-ქ-ი- წ-მ-დ-! ----------------------- შემდეგში ტაქსით წამოდი! 0
s-e--eg--i-t-aksit-ts-am-d-! s--------- t------ t-------- s-e-d-g-h- t-a-s-t t-'-m-d-! ---------------------------- shemdegshi t'aksit ts'amodi!
Следващия път вземи чадър със себе си! შე-დეგში ქო--- წა---ღე! შ------- ქ---- წ------- შ-მ-ე-შ- ქ-ლ-ა წ-მ-ი-ე- ----------------------- შემდეგში ქოლგა წამოიღე! 0
s-emde-shi----ga --'am-ig--! s--------- k---- t---------- s-e-d-g-h- k-l-a t-'-m-i-h-! ---------------------------- shemdegshi kolga ts'amoighe!
Утре съм свободен / свободна. ხ-ა- თ-----ფ--ი დ-ე-მ--ვ-. ხ--- თ--------- დ-- მ----- ხ-ა- თ-ვ-ს-ფ-ლ- დ-ე მ-ქ-ს- -------------------------- ხვალ თავისუფალი დღე მაქვს. 0
kh--l-ta---u-ali--g------vs. k---- t--------- d--- m----- k-v-l t-v-s-p-l- d-h- m-k-s- ---------------------------- khval tavisupali dghe makvs.
Да се срещнем утре? ხ--ლ -ომ-არ--ე---დ-თ? ხ--- ხ-- ა- შ-------- ხ-ა- ხ-მ ა- შ-ვ-ვ-ე-? --------------------- ხვალ ხომ არ შევხვდეთ? 0
k--al --o- a---he-----et? k---- k--- a- s---------- k-v-l k-o- a- s-e-k-v-e-? ------------------------- khval khom ar shevkhvdet?
Съжалявам, утре не става. ვწ-------ხ--- არ შ--იძლ--. ვ------- ხ--- ა- შ-------- ვ-უ-ვ-რ- ხ-ა- ა- შ-მ-ძ-ი-. -------------------------- ვწუხვარ, ხვალ არ შემიძლია. 0
vt--uk---r---h-----r she-id--ia. v---------- k---- a- s---------- v-s-u-h-a-, k-v-l a- s-e-i-z-i-. -------------------------------- vts'ukhvar, khval ar shemidzlia.
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? ა- შ--ა----ირა- უკვ-----ე---ე რ-მ-? ა- შ----------- უ--- დ------- რ---- ა- შ-ბ-თ-კ-ი-ა- უ-ვ- დ-გ-გ-მ- რ-მ-? ----------------------------------- ამ შაბათ-კვირას უკვე დაგეგემე რამე? 0
a- s-ab-t-k'vi--- uk'-e-d-ge--m---ame? a- s------------- u---- d------- r---- a- s-a-a---'-i-a- u-'-e d-g-g-m- r-m-? -------------------------------------- am shabat-k'viras uk've dagegeme rame?
Или вече имаш уговорка? უკ---შე-ა-ხმებუ-ი--ა-? უ--- შ----------- ხ--- უ-ვ- შ-თ-ნ-მ-ბ-ლ- ხ-რ- ---------------------- უკვე შეთანხმებული ხარ? 0
u---- -het-n-hmeb--i ---r? u---- s------------- k---- u-'-e s-e-a-k-m-b-l- k-a-? -------------------------- uk've shetankhmebuli khar?
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. მე--თა-ა--ბ- -ომ შა-ა--კ-ი-ას -ევხ-დ-თ. მ- გ-------- რ-- შ----------- შ-------- მ- გ-ა-ა-ო-, რ-მ შ-ბ-თ-კ-ი-ა- შ-ვ-ვ-ე-. --------------------------------------- მე გთავაზობ, რომ შაბათ-კვირას შევხვდეთ. 0
me----v-z--,-ro-------t--'vira---h--k-vde-. m- g-------- r-- s------------- s---------- m- g-a-a-o-, r-m s-a-a---'-i-a- s-e-k-v-e-. ------------------------------------------- me gtavazob, rom shabat-k'viras shevkhvdet.
Да направим пикник? პიკ-ი-- ხ-მ--- მ----ყო-? პ------ ხ-- ა- მ-------- პ-კ-ი-ი ხ-მ ა- მ-ვ-წ-ო-? ------------------------ პიკნიკი ხომ არ მოვაწყოთ? 0
p'-k'--k-i --o- -r -o--t-'--t? p--------- k--- a- m---------- p-i-'-i-'- k-o- a- m-v-t-'-o-? ------------------------------ p'ik'nik'i khom ar movats'qot?
Да отидем на плажа? სანა-ი---ე -----რ წ----ე-? ს--------- ხ-- ა- წ------- ს-ნ-პ-რ-ზ- ხ-მ ა- წ-ვ-დ-თ- -------------------------- სანაპიროზე ხომ არ წავიდეთ? 0
s-nap---oze kh-m ----s'a--det? s---------- k--- a- t--------- s-n-p-i-o-e k-o- a- t-'-v-d-t- ------------------------------ sanap'iroze khom ar ts'avidet?
Да отидем в планината? მთა-- ----ა- წა--დ-თ? მ---- ხ-- ა- წ------- მ-ა-ი ხ-მ ა- წ-ვ-დ-თ- --------------------- მთაში ხომ არ წავიდეთ? 0
mtashi-k-o- -r--s--v-det? m----- k--- a- t--------- m-a-h- k-o- a- t-'-v-d-t- ------------------------- mtashi khom ar ts'avidet?
Ще те взема от офиса. ო-ი--- გ--ო--ვლი. ო----- გ--------- ო-ი-შ- გ-მ-გ-ვ-ი- ----------------- ოფისში გამოგივლი. 0
opisshi-gam--ivli. o------ g--------- o-i-s-i g-m-g-v-i- ------------------ opisshi gamogivli.
Ще те взема от къщи. სახ--ი გამ-გ--ლ-. ს----- გ--------- ს-ხ-შ- გ-მ-გ-ვ-ი- ----------------- სახლში გამოგივლი. 0
s---l-h- gam-g--li. s------- g--------- s-k-l-h- g-m-g-v-i- ------------------- sakhlshi gamogivli.
Ще те взема от автобусната спирка. ა-ტ-ბ-ს---გ-----------ამ-გი-ლ-. ა-------- გ--------- გ--------- ა-ტ-ბ-ს-ს გ-ჩ-რ-ბ-ზ- გ-მ-გ-ვ-ი- ------------------------------- ავტობუსის გაჩერებაზე გამოგივლი. 0
a-t'-b-s-s-ga---reb-ze--am-----i. a--------- g---------- g--------- a-t-o-u-i- g-c-e-e-a-e g-m-g-v-i- --------------------------------- avt'obusis gacherebaze gamogivli.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.