Разговорник

bg Уговорка   »   af Afspraak

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

24 [vier en twintig]

Afspraak

Изберете как искате да видите превода:   
български африкаанс (бурски) Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? H-- -y -ie ------r-a-? H-- j- d-- b-- v------ H-t j- d-e b-s v-r-a-? ---------------------- Het jy die bus verpas? 0
Аз те чаках половин час. E- h-t ’n -al---r-(-an---v-- jou gew-g. E- h-- ’- h------ (----- v-- j-- g----- E- h-t ’- h-l-u-r (-a-k- v-r j-u g-w-g- --------------------------------------- Ek het ’n halfuur (lank) vir jou gewag. 0
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? Het -y n----- sel----------u ni-? H-- j- n-- ’- s------ b- j-- n--- H-t j- n-e ’- s-l-o-n b- j-u n-e- --------------------------------- Het jy nie ’n selfoon by jou nie? 0
Следващия път бъди точен / точна! Wee-------nd- --er-b--y-s! W--- v------- k--- b------ W-e- v-l-e-d- k-e- b-t-d-! -------------------------- Wees volgende keer betyds! 0
Следващия път вземи такси! N--m--olge--e --------t-x-! N--- v------- k--- ’- t---- N-e- v-l-e-d- k-e- ’- t-x-! --------------------------- Neem volgende keer ’n taxi! 0
Следващия път вземи чадър със себе си! Neem-vo-gen-e -ee---n-s-mbre-----am! N--- v------- k--- ’- s------- s---- N-e- v-l-e-d- k-e- ’- s-m-r-e- s-a-! ------------------------------------ Neem volgende keer ’n sambreel saam! 0
Утре съм свободен / свободна. Ek het---r- -f. E- h-- m--- a-- E- h-t m-r- a-. --------------- Ek het môre af. 0
Да се срещнем утре? On--oe- on- mekaa--m-re? O------ o-- m----- m---- O-t-o-t o-s m-k-a- m-r-? ------------------------ Ontmoet ons mekaar môre? 0
Съжалявам, утре не става. E--is -----r- ---- p-- -- -i-. E- i- j------ m--- p-- m- n--- E- i- j-m-e-, m-r- p-s m- n-e- ------------------------------ Ek is jammer, môre pas my nie. 0
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? H-t-j- -lann- ----die------k? H-- j- p----- v-- d-- n------ H-t j- p-a-n- v-r d-e n-w-e-? ----------------------------- Het jy planne vir die naweek? 0
Или вече имаш уговорка? O- he---y-ree-s-----f-----k? O- h-- j- r---- ’- a-------- O- h-t j- r-e-s ’- a-s-r-a-? ---------------------------- Of het jy reeds ’n afspraak? 0
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. E- -t-l-vo---on--o--mo------aar d-e n-----. E- s--- v--- o-- o------ m----- d-- n------ E- s-e- v-o- o-s o-t-o-t m-k-a- d-e n-w-e-. ------------------------------------------- Ek stel voor ons ontmoet mekaar die naweek. 0
Да направим пикник? S-- --s--n ---k-ie- -o-? S-- o-- ’- p------- h--- S-l o-s ’- p-e-n-e- h-u- ------------------------ Sal ons ’n piekniek hou? 0
Да отидем на плажа? Sal-ons s-r-nd-t-e ga-n? S-- o-- s----- t-- g---- S-l o-s s-r-n- t-e g-a-? ------------------------ Sal ons strand toe gaan? 0
Да отидем в планината? S-l o------die----ge -oe ----? S-- o-- n- d-- b---- t-- g---- S-l o-s n- d-e b-r-e t-e g-a-? ------------------------------ Sal ons na die berge toe gaan? 0
Ще те взема от офиса. Ek--om----l--ou-by-d-e -an-oor. E- k-- h--- j-- b- d-- k------- E- k-m h-a- j-u b- d-e k-n-o-r- ------------------------------- Ek kom haal jou by die kantoor. 0
Ще те взема от къщи. E- k-- haa--j-- b----- ---s. E- k-- h--- j-- b- d-- h---- E- k-m h-a- j-u b- d-e h-i-. ---------------------------- Ek kom haal jou by die huis. 0
Ще те взема от автобусната спирка. E--k-- h--l --u -y --e -us-----. E- k-- h--- j-- b- d-- b-------- E- k-m h-a- j-u b- d-e b-s-a-t-. -------------------------------- Ek kom haal jou by die bushalte. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.