Разговорник

bg Уговорка   »   ky Appointment

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

24 [жыйырма төрт]

24 [jıyırma tört]

Appointment

[Joluguşuu]

Изберете как искате да видите превода:   
български киргизки Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? Авт----к- ---и-и---а---ң--? Автобуска кечигип калдыңбы? А-т-б-с-а к-ч-г-п к-л-ы-б-? --------------------------- Автобуска кечигип калдыңбы? 0
A--o--s-a k--i-i- -a------? Avtobuska keçigip kaldıŋbı? A-t-b-s-a k-ç-g-p k-l-ı-b-? --------------------------- Avtobuska keçigip kaldıŋbı?
Аз те чаках половин час. М---с-н- ж--ы- --атта- б--и--үт---. Мен сени жарым сааттан бери күттүм. М-н с-н- ж-р-м с-а-т-н б-р- к-т-ү-. ----------------------------------- Мен сени жарым сааттан бери күттүм. 0
Men se-i---r---saa--an -er----t-üm. Men seni jarım saattan beri küttüm. M-n s-n- j-r-m s-a-t-n b-r- k-t-ü-. ----------------------------------- Men seni jarım saattan beri küttüm.
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? Жан---а уюл--к т--ефон-жокп-? Жаныңда уюлдук телефон жокпу? Ж-н-ң-а у-л-у- т-л-ф-н ж-к-у- ----------------------------- Жаныңда уюлдук телефон жокпу? 0
J------ uy-l-uk---l-fo- -o--u? Janıŋda uyulduk telefon jokpu? J-n-ŋ-a u-u-d-k t-l-f-n j-k-u- ------------------------------ Janıŋda uyulduk telefon jokpu?
Следващия път бъди точен / точна! К-й---- --л----к б--! Кийинки жолу так бол! К-й-н-и ж-л- т-к б-л- --------------------- Кийинки жолу так бол! 0
Kiyin-- jolu-t-- b-l! Kiyinki jolu tak bol! K-y-n-i j-l- t-k b-l- --------------------- Kiyinki jolu tak bol!
Следващия път вземи такси! Кийинки жолу----си-е-т--! Кийинки жолу таксиге түш! К-й-н-и ж-л- т-к-и-е т-ш- ------------------------- Кийинки жолу таксиге түш! 0
Ki--nki--olu t---ig- -üş! Kiyinki jolu taksige tüş! K-y-n-i j-l- t-k-i-e t-ş- ------------------------- Kiyinki jolu taksige tüş!
Следващия път вземи чадър със себе си! К-й-н-и -ол- -о--ча--р-а--п -ел! Кийинки жолу кол чатыр алып кел! К-й-н-и ж-л- к-л ч-т-р а-ы- к-л- -------------------------------- Кийинки жолу кол чатыр алып кел! 0
K---n-----l--k----a----a--p -el! Kiyinki jolu kol çatır alıp kel! K-y-n-i j-l- k-l ç-t-r a-ı- k-l- -------------------------------- Kiyinki jolu kol çatır alıp kel!
Утре съм свободен / свободна. Э-те----- б-шм-н. Эртең мен бошмун. Э-т-ң м-н б-ш-у-. ----------------- Эртең мен бошмун. 0
Ert-ŋ-me--b---un. Erteŋ men boşmun. E-t-ŋ m-n b-ş-u-. ----------------- Erteŋ men boşmun.
Да се срещнем утре? Э-т-ң---л------ы? Эртең жолугалыбы? Э-т-ң ж-л-г-л-б-? ----------------- Эртең жолугалыбы? 0
E-t-ŋ-------l-bı? Erteŋ jolugalıbı? E-t-ŋ j-l-g-l-b-? ----------------- Erteŋ jolugalıbı?
Съжалявам, утре не става. Ө---үчтөмү-,----ок эрт-ң -ага---ура-к-л-ей-. Өкүнүчтөмүн, бирок эртең мага туура келбейт. Ө-ү-ү-т-м-н- б-р-к э-т-ң м-г- т-у-а к-л-е-т- -------------------------------------------- Өкүнүчтөмүн, бирок эртең мага туура келбейт. 0
Ök-nüçtöm--- --ro-----e--m-ga tu-r--k-l--y-. Ökünüçtömün, birok erteŋ maga tuura kelbeyt. Ö-ü-ü-t-m-n- b-r-k e-t-ŋ m-g- t-u-a k-l-e-t- -------------------------------------------- Ökünüçtömün, birok erteŋ maga tuura kelbeyt.
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? Ушул-де- ал-- кү---рүн----а-д--ы----р-ы? Ушул дем алыш күндөрүнө пландарың барбы? У-у- д-м а-ы- к-н-ө-ү-ө п-а-д-р-ң б-р-ы- ---------------------------------------- Ушул дем алыш күндөрүнө пландарың барбы? 0
U-ul-de---lış k------nö-pla---rı--b---ı? Uşul dem alış kündörünö plandarıŋ barbı? U-u- d-m a-ı- k-n-ö-ü-ö p-a-d-r-ŋ b-r-ı- ---------------------------------------- Uşul dem alış kündörünö plandarıŋ barbı?
Или вече имаш уговорка? Ж- с--д- -у------ э-- жол---ш-- бар-ы? Же сенде мурунтан эле жолугушуу барбы? Ж- с-н-е м-р-н-а- э-е ж-л-г-ш-у б-р-ы- -------------------------------------- Же сенде мурунтан эле жолугушуу барбы? 0
J------e-mur--t-n--l- --l-g---u---r-ı? Je sende muruntan ele joluguşuu barbı? J- s-n-e m-r-n-a- e-e j-l-g-ş-u b-r-ı- -------------------------------------- Je sende muruntan ele joluguşuu barbı?
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. М-----м алыш кү--ө-ү-жол---у-- су--ш----. Мен дем алыш күндөрү жолугууну сунуштайм. М-н д-м а-ы- к-н-ө-ү ж-л-г-у-у с-н-ш-а-м- ----------------------------------------- Мен дем алыш күндөрү жолугууну сунуштайм. 0
Men --m --ı- -ü-dör--jo--gu--------ştay-. Men dem alış kündörü joluguunu sunuştaym. M-n d-m a-ı- k-n-ö-ü j-l-g-u-u s-n-ş-a-m- ----------------------------------------- Men dem alış kündörü joluguunu sunuştaym.
Да направим пикник? П--ни--к--а----? Пикник кылалыбы? П-к-и- к-л-л-б-? ---------------- Пикник кылалыбы? 0
Pi--ik kı-a--b-? Piknik kılalıbı? P-k-i- k-l-l-b-? ---------------- Piknik kılalıbı?
Да отидем на плажа? Ж---ке ба-алыб-? Жээкке баралыбы? Ж-э-к- б-р-л-б-? ---------------- Жээкке баралыбы? 0
Je-k-e-bar---b-? Jeekke baralıbı? J-e-k- b-r-l-b-? ---------------- Jeekke baralıbı?
Да отидем в планината? Т---- ба---ы? Тоого баралы? Т-о-о б-р-л-? ------------- Тоого баралы? 0
T-o-o----al-? Toogo baralı? T-o-o b-r-l-? ------------- Toogo baralı?
Ще те взема от офиса. Мен--е-и--еңсед-----ып-к---м. Мен сени кеңседен алып кетем. М-н с-н- к-ң-е-е- а-ы- к-т-м- ----------------------------- Мен сени кеңседен алып кетем. 0
M-n--eni---ŋ--de- ---- -et-m. Men seni keŋseden alıp ketem. M-n s-n- k-ŋ-e-e- a-ı- k-t-m- ----------------------------- Men seni keŋseden alıp ketem.
Ще те взема от къщи. Мен-с----үйдө- алып----е-. Мен сени үйдөн алып кетем. М-н с-н- ү-д-н а-ы- к-т-м- -------------------------- Мен сени үйдөн алып кетем. 0
Me--se-i ü-d-- alıp--e-em. Men seni üydön alıp ketem. M-n s-n- ü-d-n a-ı- k-t-m- -------------------------- Men seni üydön alıp ketem.
Ще те взема от автобусната спирка. Ме---ен- ая-д-----н-а----к---м. Мен сени аялдамадан алып кетем. М-н с-н- а-л-а-а-а- а-ы- к-т-м- ------------------------------- Мен сени аялдамадан алып кетем. 0
Men sen------d-mad-n----- --tem. Men seni ayaldamadan alıp ketem. M-n s-n- a-a-d-m-d-n a-ı- k-t-m- -------------------------------- Men seni ayaldamadan alıp ketem.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.