Разговорник

bg Уговорка   »   sr Састанак

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

24 [двадесет и четири]

24 [dvadeset i četiri]

Састанак

Sastanak

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? Ј-си--и пр--ус--о - про---ти---аут-б--? Ј___ л_ п________ / п_________ а_______ Ј-с- л- п-о-у-т-о / п-о-у-т-л- а-т-б-с- --------------------------------------- Јеси ли пропустио / пропустила аутобус? 0
J-si-l--pr--u-tio - -r-pustil- au-----? J___ l_ p________ / p_________ a_______ J-s- l- p-o-u-t-o / p-o-u-t-l- a-t-b-s- --------------------------------------- Jesi li propustio / propustila autobus?
Аз те чаках половин час. Ч-као-----к--а--а---- п--а-сата. Ч____ / Ч_____ с__ т_ п___ с____ Ч-к-о / Ч-к-л- с-м т- п-л- с-т-. -------------------------------- Чекао / Чекала сам те пола сата. 0
Čeka- /-Če-al---a- -e-p--- sa-a. Č____ / Č_____ s__ t_ p___ s____ Č-k-o / Č-k-l- s-m t- p-l- s-t-. -------------------------------- Čekao / Čekala sam te pola sata.
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? Н---ш----и----код себ-? Н____ м______ к__ с____ Н-м-ш м-б-т-л к-д с-б-? ----------------------- Немаш мобител код себе? 0
Ne-aš--o-i-e- ko-----e? N____ m______ k__ s____ N-m-š m-b-t-l k-d s-b-? ----------------------- Nemaš mobitel kod sebe?
Следващия път бъди точен / точна! Сл----- ----буд- -а---! С______ п__ б___ т_____ С-е-е-и п-т б-д- т-ч-н- ----------------------- Следећи пут буди тачан! 0
Sle-e--i--u- -u-----čan! S______ p__ b___ t_____ S-e-e-́- p-t b-d- t-č-n- ------------------------ Sledeći put budi tačan!
Следващия път вземи такси! Сл--ећ- ----уз-и т-кс-! С______ п__ у___ т_____ С-е-е-и п-т у-м- т-к-и- ----------------------- Следећи пут узми такси! 0
S----ći-p-t--zmi---k-i! S______ p__ u___ t_____ S-e-e-́- p-t u-m- t-k-i- ------------------------ Sledeći put uzmi taksi!
Следващия път вземи чадър със себе си! След-ћи --т------и-к--о-ран! С______ п__ п_____ к________ С-е-е-и п-т п-н-с- к-ш-б-а-! ---------------------------- Следећи пут понеси кишобран! 0
S--d--́i--u--p-n--i---š-bra-! S______ p__ p_____ k________ S-e-e-́- p-t p-n-s- k-š-b-a-! ----------------------------- Sledeći put ponesi kišobran!
Утре съм свободен / свободна. Сутра-и--- с-обод--. С____ и___ с________ С-т-а и-а- с-о-о-н-. -------------------- Сутра имам слободно. 0
S---- im-- slo-o---. S____ i___ s________ S-t-a i-a- s-o-o-n-. -------------------- Sutra imam slobodno.
Да се срещнем утре? Хо-е-о-ли-с--с---- с---ат-? Х_____ л_ с_ с____ с_______ Х-ћ-м- л- с- с-т-а с-с-а-и- --------------------------- Хоћемо ли се сутра састати? 0
Hoc--m---- -e s---a s---at-? H_____ l_ s_ s____ s_______ H-c-e-o l- s- s-t-a s-s-a-i- ---------------------------- Hoćemo li se sutra sastati?
Съжалявам, утре не става. Ж----и је, -у-р- ----огу. Ж__ м_ ј__ с____ н_ м____ Ж-о м- ј-, с-т-а н- м-г-. ------------------------- Жао ми је, сутра не могу. 0
Ž-- m----- su-ra -- ---u. Ž__ m_ j__ s____ n_ m____ Ž-o m- j-, s-t-a n- m-g-. ------------------------- Žao mi je, sutra ne mogu.
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? И----л--з--о-а- в----- ----не--- п-аниран-? И___ л_ з_ о___ в_____ в__ н____ п_________ И-а- л- з- о-а- в-к-н- в-ћ н-ш-о п-а-и-а-о- ------------------------------------------- Имаш ли за овај викенд већ нешто планирано? 0
I-aš--i z--o----vi-en- v-c- -e-to-pl--ir---? I___ l_ z_ o___ v_____ v__ n____ p_________ I-a- l- z- o-a- v-k-n- v-c- n-š-o p-a-i-a-o- -------------------------------------------- Imaš li za ovaj vikend već nešto planirano?
Или вече имаш уговорка? И----е- имаш-----воре---ас-ана-? И__ в__ и___ д________ с________ И-и в-ћ и-а- д-г-в-р-н с-с-а-а-? -------------------------------- Или већ имаш договорен састанак? 0
Ili v-c- i-aš-d--o--re- s-st----? I__ v__ i___ d________ s________ I-i v-c- i-a- d-g-v-r-n s-s-a-a-? --------------------------------- Ili već imaš dogovoren sastanak?
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. П-е----ем-д- се нађ--о-з- в-кенд. П________ д_ с_ н_____ з_ в______ П-е-л-ж-м д- с- н-ђ-м- з- в-к-н-. --------------------------------- Предлажем да се нађемо за викенд. 0
Pred--žem--- se na---- za--ik--d. P________ d_ s_ n_____ z_ v______ P-e-l-ž-m d- s- n-đ-m- z- v-k-n-. --------------------------------- Predlažem da se nađemo za vikend.
Да направим пикник? Х-ћем- л---- -ик---? Х_____ л_ н_ п______ Х-ћ-м- л- н- п-к-и-? -------------------- Хоћемо ли на пикник? 0
Hoć--o-li-n- pikn--? H_____ l_ n_ p______ H-c-e-o l- n- p-k-i-? --------------------- Hoćemo li na piknik?
Да отидем на плажа? Хо-е---ли с--о-в-с-и до п--ж-? Х_____ л_ с_ о______ д_ п_____ Х-ћ-м- л- с- о-в-с-и д- п-а-е- ------------------------------ Хоћемо ли се одвести до плаже? 0
H-----o-l---e -dves-i -o---aže? H_____ l_ s_ o______ d_ p_____ H-c-e-o l- s- o-v-s-i d- p-a-e- ------------------------------- Hoćemo li se odvesti do plaže?
Да отидем в планината? Хоћ-мо ---и---у-----и--? Х_____ л_ и__ у п_______ Х-ћ-м- л- и-и у п-а-и-е- ------------------------ Хоћемо ли ићи у планине? 0
Hoc-----l- ic-i u-pla---e? H_____ l_ i__ u p_______ H-c-e-o l- i-́- u p-a-i-e- -------------------------- Hoćemo li ići u planine?
Ще те взема от офиса. До---ћу п-----е у---н-е---ију. Д___ ћ_ п_ т___ у к___________ Д-ћ- ћ- п- т-б- у к-н-е-а-и-у- ------------------------------ Доћи ћу по тебе у канцеларију. 0
D-ć- ć--po-te-- u---n--la-ij-. D___ ć_ p_ t___ u k___________ D-c-i c-u p- t-b- u k-n-e-a-i-u- -------------------------------- Doći ću po tebe u kancelariju.
Ще те взема от къщи. Д-ћи-ћ- по-теб- к--и. Д___ ћ_ п_ т___ к____ Д-ћ- ћ- п- т-б- к-ћ-. --------------------- Доћи ћу по тебе кући. 0
Do--- --u--o -e-- ku-́-. D___ ć_ p_ t___ k____ D-c-i c-u p- t-b- k-c-i- ------------------------ Doći ću po tebe kući.
Ще те взема от автобусната спирка. Д-ћ-----по--е-е на-а-т-бус-у-ст-н-ц-. Д___ ћ_ п_ т___ н_ а________ с_______ Д-ћ- ћ- п- т-б- н- а-т-б-с-у с-а-и-у- ------------------------------------- Доћи ћу по тебе на аутобуску станицу. 0
D-ć--ću -o----- n----tob-s---sta--cu. D___ ć_ p_ t___ n_ a________ s_______ D-c-i c-u p- t-b- n- a-t-b-s-u s-a-i-u- --------------------------------------- Doći ću po tebe na autobusku stanicu.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.