Разговорник

bg Уговорка   »   sr Састанак

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

24 [двадесет и четири]

24 [dvadeset i četiri]

Састанак

[Sastanak]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? Јеси-ли -----ст-----про--с-и-- ау-об-с? Јеси ли пропустио / пропустила аутобус? Ј-с- л- п-о-у-т-о / п-о-у-т-л- а-т-б-с- --------------------------------------- Јеси ли пропустио / пропустила аутобус? 0
Jesi ---prop--ti--/ prop--til--a-t-b--? Jesi li propustio / propustila autobus? J-s- l- p-o-u-t-o / p-o-u-t-l- a-t-b-s- --------------------------------------- Jesi li propustio / propustila autobus?
Аз те чаках половин час. Ч-к---/-Че-а-а сам-те -о-а-----. Чекао / Чекала сам те пола сата. Ч-к-о / Ч-к-л- с-м т- п-л- с-т-. -------------------------------- Чекао / Чекала сам те пола сата. 0
Č--ao - -e-al- s-------o-- -ata. Čekao / Čekala sam te pola sata. Č-k-o / Č-k-l- s-m t- p-l- s-t-. -------------------------------- Čekao / Čekala sam te pola sata.
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? Н-ма- мо-и--------с-б-? Немаш мобител код себе? Н-м-ш м-б-т-л к-д с-б-? ----------------------- Немаш мобител код себе? 0
Ne--š m--itel k---s---? Nemaš mobitel kod sebe? N-m-š m-b-t-l k-d s-b-? ----------------------- Nemaš mobitel kod sebe?
Следващия път бъди точен / точна! С---е----у- б--и т---н! Следећи пут буди тачан! С-е-е-и п-т б-д- т-ч-н- ----------------------- Следећи пут буди тачан! 0
Sl---c---p------i-t---n! Sledec-i put budi tačan! S-e-e-́- p-t b-d- t-č-n- ------------------------ Sledeći put budi tačan!
Следващия път вземи такси! С-ед-ћи-п-т--зм--такси! Следећи пут узми такси! С-е-е-и п-т у-м- т-к-и- ----------------------- Следећи пут узми такси! 0
Sl-de--- ---------t-ks-! Sledec-i put uzmi taksi! S-e-e-́- p-t u-m- t-k-i- ------------------------ Sledeći put uzmi taksi!
Следващия път вземи чадър със себе си! Сл--е-и ----п-не-- ---об---! Следећи пут понеси кишобран! С-е-е-и п-т п-н-с- к-ш-б-а-! ---------------------------- Следећи пут понеси кишобран! 0
Sledeći-------n--i--iš---a-! Sledec-i put ponesi kišobran! S-e-e-́- p-t p-n-s- k-š-b-a-! ----------------------------- Sledeći put ponesi kišobran!
Утре съм свободен / свободна. Сут-- имам с---о---. Сутра имам слободно. С-т-а и-а- с-о-о-н-. -------------------- Сутра имам слободно. 0
S-tra--mam -l-bo--o. Sutra imam slobodno. S-t-a i-a- s-o-o-n-. -------------------- Sutra imam slobodno.
Да се срещнем утре? Х--ем- -- -е-су--- -а-т---? Хоћемо ли се сутра састати? Х-ћ-м- л- с- с-т-а с-с-а-и- --------------------------- Хоћемо ли се сутра састати? 0
H------ -i----su--a s---a-i? Hoc-emo li se sutra sastati? H-c-e-o l- s- s-t-a s-s-a-i- ---------------------------- Hoćemo li se sutra sastati?
Съжалявам, утре не става. Жа---- ј---сут----- --гу. Жао ми је, сутра не могу. Ж-о м- ј-, с-т-а н- м-г-. ------------------------- Жао ми је, сутра не могу. 0
Ža- ---j----utra n- mogu. Žao mi je, sutra ne mogu. Ž-o m- j-, s-t-a n- m-g-. ------------------------- Žao mi je, sutra ne mogu.
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? Им-ш----за --ај--икен- в-ћ--е-т--п-------о? Имаш ли за овај викенд већ нешто планирано? И-а- л- з- о-а- в-к-н- в-ћ н-ш-о п-а-и-а-о- ------------------------------------------- Имаш ли за овај викенд већ нешто планирано? 0
Im-- -i--- ov-- v-ken---e-- --što -la---an-? Imaš li za ovaj vikend vec- nešto planirano? I-a- l- z- o-a- v-k-n- v-c- n-š-o p-a-i-a-o- -------------------------------------------- Imaš li za ovaj vikend već nešto planirano?
Или вече имаш уговорка? Или--------- -о--вор-н----тан-к? Или већ имаш договорен састанак? И-и в-ћ и-а- д-г-в-р-н с-с-а-а-? -------------------------------- Или већ имаш договорен састанак? 0
I-i-ve-- -ma---o---o--n -a--anak? Ili vec- imaš dogovoren sastanak? I-i v-c- i-a- d-g-v-r-n s-s-a-a-? --------------------------------- Ili već imaš dogovoren sastanak?
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. Пр------м-да -е н----о-з- ---е-д. Предлажем да се нађемо за викенд. П-е-л-ж-м д- с- н-ђ-м- з- в-к-н-. --------------------------------- Предлажем да се нађемо за викенд. 0
P-e-laž---da------đ--------i--n-. Predlažem da se nađemo za vikend. P-e-l-ž-m d- s- n-đ-m- z- v-k-n-. --------------------------------- Predlažem da se nađemo za vikend.
Да направим пикник? Хоћ-м---и -------ик? Хоћемо ли на пикник? Х-ћ-м- л- н- п-к-и-? -------------------- Хоћемо ли на пикник? 0
H--́--o-li n--p-k---? Hoc-emo li na piknik? H-c-e-o l- n- p-k-i-? --------------------- Hoćemo li na piknik?
Да отидем на плажа? Хоће-- -- ----д----- до -л-же? Хоћемо ли се одвести до плаже? Х-ћ-м- л- с- о-в-с-и д- п-а-е- ------------------------------ Хоћемо ли се одвести до плаже? 0
Ho-́em---i-se o--est- ---p-a--? Hoc-emo li se odvesti do plaže? H-c-e-o l- s- o-v-s-i d- p-a-e- ------------------------------- Hoćemo li se odvesti do plaže?
Да отидем в планината? Х-ћ----л---ћи - п-анине? Хоћемо ли ићи у планине? Х-ћ-м- л- и-и у п-а-и-е- ------------------------ Хоћемо ли ићи у планине? 0
H--́-----i ---i u-pla--n-? Hoc-emo li ic-i u planine? H-c-e-o l- i-́- u p-a-i-e- -------------------------- Hoćemo li ići u planine?
Ще те взема от офиса. Д-ћ--ћу -- -е-е-у---нц---риј-. Доћи ћу по тебе у канцеларију. Д-ћ- ћ- п- т-б- у к-н-е-а-и-у- ------------------------------ Доћи ћу по тебе у канцеларију. 0
D-c---c-u-po -eb- u kanc-l--i--. Doc-i c-u po tebe u kancelariju. D-c-i c-u p- t-b- u k-n-e-a-i-u- -------------------------------- Doći ću po tebe u kancelariju.
Ще те взема от къщи. До-- -у по------к--и. Доћи ћу по тебе кући. Д-ћ- ћ- п- т-б- к-ћ-. --------------------- Доћи ћу по тебе кући. 0
Do-́- -́u-p--t-be--uc-i. Doc-i c-u po tebe kuc-i. D-c-i c-u p- t-b- k-c-i- ------------------------ Doći ću po tebe kući.
Ще те взема от автобусната спирка. Д--- -у-по т-б---- ----б--ку ста-и--. Доћи ћу по тебе на аутобуску станицу. Д-ћ- ћ- п- т-б- н- а-т-б-с-у с-а-и-у- ------------------------------------- Доћи ћу по тебе на аутобуску станицу. 0
D-c-- c-u--o -eb---a ---ob-s-u st-ni-u. Doc-i c-u po tebe na autobusku stanicu. D-c-i c-u p- t-b- n- a-t-b-s-u s-a-i-u- --------------------------------------- Doći ću po tebe na autobusku stanicu.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.