Разговорник

bg Уговорка   »   be Дамоўленасць

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

24 [дваццаць чатыры]

24 [dvatstsats’ chatyry]

Дамоўленасць

[Damoulenasts’]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? Ты ---з---ся-на-аў-о-ус? Т- с-------- н- а------- Т- с-а-н-ў-я н- а-т-б-с- ------------------------ Ты спазніўся на аўтобус? 0
T- s-a-n--s-a na a-t-b--? T- s--------- n- a------- T- s-a-n-u-y- n- a-t-b-s- ------------------------- Ty spaznіusya na autobus?
Аз те чаках половин час. Я-ч-каў-/ -ак--а цябе-па--а--і--. Я ч---- / ч----- ц--- п---------- Я ч-к-ў / ч-к-л- ц-б- п-ў-а-з-н-. --------------------------------- Я чакаў / чакала цябе паўгадзіны. 0
Ya--h---u-/-cha-ala--syab--p-----z---. Y- c----- / c------ t----- p---------- Y- c-a-a- / c-a-a-a t-y-b- p-u-a-z-n-. -------------------------------------- Ya chakau / chakala tsyabe paugadzіny.
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? У---б--ням- - с-бо----біль---а тэ--фо--? У ц--- н--- з с---- м--------- т-------- У ц-б- н-м- з с-б-й м-б-л-н-г- т-л-ф-н-? ---------------------------------------- У цябе няма з сабой мабільнага тэлефона? 0
U-tsya-e ---ma z-sa-o- mab-l--aga--e----n-? U t----- n---- z s---- m--------- t-------- U t-y-b- n-a-a z s-b-y m-b-l-n-g- t-l-f-n-? ------------------------------------------- U tsyabe nyama z saboy mabіl’naga telefona?
Следващия път бъди точен / точна! К--і--а---,-- -ас-упны --- не-с---н-йс-! К--- л----- у н------- р-- н- с--------- К-л- л-с-а- у н-с-у-н- р-з н- с-а-н-й-я- ---------------------------------------- Калі ласка, у наступны раз не спазняйся! 0
K-lі--as-a- u na-tupny --- ne s-a--yay--a! K--- l----- u n------- r-- n- s----------- K-l- l-s-a- u n-s-u-n- r-z n- s-a-n-a-s-a- ------------------------------------------ Kalі laska, u nastupny raz ne spaznyaysya!
Следващия път вземи такси! Наступ--- р-з-- --з- н- --к--! Н-------- р---- е--- н- т----- Н-с-у-н-м р-з-м е-з- н- т-к-і- ------------------------------ Наступным разам едзь на таксі! 0
Na--u--ym-r---m ----’ -a-----і! N-------- r---- y---- n- t----- N-s-u-n-m r-z-m y-d-’ n- t-k-і- ------------------------------- Nastupnym razam yedz’ na taksі!
Следващия път вземи чадър със себе си! На-ту-н---ра-ам-----мі -----он! Н-------- р---- в----- п------- Н-с-у-н-м р-з-м в-з-м- п-р-с-н- ------------------------------- Наступным разам вазьмі парасон! 0
Nas-----m raza- v-z’----ara---! N-------- r---- v----- p------- N-s-u-n-m r-z-m v-z-m- p-r-s-n- ------------------------------- Nastupnym razam vaz’mі parason!
Утре съм свободен / свободна. З---ра-- ---- ---а п---ы. З----- у м--- н--- п----- З-ў-р- у м-н- н-м- п-а-ы- ------------------------- Заўтра у мяне няма працы. 0
Zau-ra - my-n- ---m- ---ts-. Z----- u m---- n---- p------ Z-u-r- u m-a-e n-a-a p-a-s-. ---------------------------- Zautra u myane nyama pratsy.
Да се срещнем утре? Д---й--ус---немс- --ў-р-. Д---- с---------- з------ Д-в-й с-с-р-н-м-я з-ў-р-. ------------------------- Давай сустрэнемся заўтра. 0
Davay -u--re-em-y- ---tr-. D---- s----------- z------ D-v-y s-s-r-n-m-y- z-u-r-. -------------------------- Davay sustrenemsya zautra.
Съжалявам, утре не става. Н--ж-л-, - -аў--- -е--аг-. Н- ж---- я з----- н- м---- Н- ж-л-, я з-ў-р- н- м-г-. -------------------------- На жаль, я заўтра не магу. 0
N- z--l’,-ya -au--a-ne-ma--. N- z----- y- z----- n- m---- N- z-a-’- y- z-u-r- n- m-g-. ---------------------------- Na zhal’, ya zautra ne magu.
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? У -ябе---о ё--- п-а-ы -----ты--вы-ад-ыя? У ц--- ў-- ё--- п---- н- г---- в-------- У ц-б- ў-о ё-ц- п-а-ы н- г-т-я в-х-д-ы-? ---------------------------------------- У цябе ўжо ёсць планы на гэтыя выхадныя? 0
U-t-yabe----o---sts- pla-- na--etyy--v-k-a--yy-? U t----- u--- y----- p---- n- g----- v---------- U t-y-b- u-h- y-s-s- p-a-y n- g-t-y- v-k-a-n-y-? ------------------------------------------------ U tsyabe uzho yosts’ plany na getyya vykhadnyya?
Или вече имаш уговорка? Ц- -ы-ўж--з--і-с-ці-да---іў-я? Ц- т- ў-- з к------ д--------- Ц- т- ў-о з к-м-ь-і д-м-в-ў-я- ------------------------------ Ці ты ўжо з кімсьці дамовіўся? 0
T-і--y--zho-z --m-’t-і d----іus-a? T-- t- u--- z k------- d---------- T-і t- u-h- z k-m-’-s- d-m-v-u-y-? ---------------------------------- Tsі ty uzho z kіms’tsі damovіusya?
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. Я-п-а--н-ю -у-т---ц---- вы--дн-х. Я п------- с-------- н- в-------- Я п-а-а-у- с-с-р-ц-а н- в-х-д-ы-. --------------------------------- Я прапаную сустрэцца на выхадных. 0
Y- ---pa---- s--tre---sa n- vykha-n--h. Y- p-------- s---------- n- v---------- Y- p-a-a-u-u s-s-r-t-t-a n- v-k-a-n-k-. --------------------------------------- Ya prapanuyu sustretstsa na vykhadnykh.
Да направим пикник? Да--й з-а---м пі--і-. Д---- з------ п------ Д-в-й з-а-з-м п-к-і-. --------------------- Давай зладзім пікнік. 0
Da-a- z-adz-m---k---. D---- z------ p------ D-v-y z-a-z-m p-k-і-. --------------------- Davay zladzіm pіknіk.
Да отидем на плажа? Давай пае-зем на п-яж! Д---- п------ н- п---- Д-в-й п-е-з-м н- п-я-! ---------------------- Давай паедзем на пляж! 0
Dava- --edz-- -a-pl----! D---- p------ n- p------ D-v-y p-e-z-m n- p-y-z-! ------------------------ Davay paedzem na plyazh!
Да отидем в планината? Д-в-й----д-е- --г-р-! Д---- п------ у г---- Д-в-й п-е-з-м у г-р-! --------------------- Давай паедзем у горы! 0
D-v-- p--dze- --gory! D---- p------ u g---- D-v-y p-e-z-m u g-r-! --------------------- Davay paedzem u gory!
Ще те взема от офиса. Я----ду п- --б- --офіс. Я з---- п- ц--- ў о---- Я з-е-у п- ц-б- ў о-і-. ----------------------- Я заеду па цябе ў офіс. 0
Y- za-du ---t--a---u---і-. Y- z---- p- t----- u o---- Y- z-e-u p- t-y-b- u o-і-. -------------------------- Ya zaedu pa tsyabe u ofіs.
Ще те взема от къщи. Я з--ду-----я-е д--о-у. Я з---- п- ц--- д------ Я з-е-у п- ц-б- д-д-м-. ----------------------- Я заеду па цябе дадому. 0
Y--z--du--- -----e--a--mu. Y- z---- p- t----- d------ Y- z-e-u p- t-y-b- d-d-m-. -------------------------- Ya zaedu pa tsyabe dadomu.
Ще те взема от автобусната спирка. Я -аб--у --б- ---р----ку --тобу-а. Я з----- ц--- з п------- а-------- Я з-б-р- ц-б- з п-ы-ы-к- а-т-б-с-. ---------------------------------- Я забяру цябе з прыпынку аўтобуса. 0
Ya -a-y-r--tsya-e-z p-ypynk- a-t-b-s-. Y- z------ t----- z p------- a-------- Y- z-b-a-u t-y-b- z p-y-y-k- a-t-b-s-. -------------------------------------- Ya zabyaru tsyabe z prypynku autobusa.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.