Разговорник

bg Уговорка   »   fa ‫قرار ملاقات‬

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

‫24 [بیست و چهار]‬

24 [bist-o-cha-hâr]

‫قرار ملاقات‬

[gharâre molâghât]

Изберете как искате да видите превода:   
български персийски Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? ‫---ا--ب-س -رس--ی؟‬ ‫-- ا----- ن------- ‫-ه ا-و-و- ن-س-د-؟- ------------------- ‫به اتوبوس نرسیدی؟‬ 0
be --ob-- -a-esidi? b- o----- n-------- b- o-o-u- n-r-s-d-? ------------------- be otobus naresidi?
Аз те чаках половин час. ‫من --م-سا---من-ظ---و--و-م.‬ ‫-- ن-- س--- م---- ت- ب----- ‫-ن ن-م س-ع- م-ت-ر ت- ب-د-.- ---------------------------- ‫من نیم ساعت منتظر تو بودم.‬ 0
m-n -i--sâ--- ---t-z-r- -o ---am. m-- n-- s---- m-------- t- b----- m-n n-m s---t m-n-a-e-e t- b-d-m- --------------------------------- man nim sâ-at montazere to budam.
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? ‫تل-- ---اه-با خ-دت ن-ار-؟‬ ‫---- ه---- ب- خ--- ن------ ‫-ل-ن ه-ر-ه ب- خ-د- ن-ا-ی-‬ --------------------------- ‫تلفن همراه با خودت نداری؟‬ 0
te-e--o-e--a-r-h--â --odat nadâ--? t-------- h----- b- k----- n------ t-l-p-o-e h-m-â- b- k-o-a- n-d-r-? ---------------------------------- telephone hamrâh bâ khodat nadâri?
Следващия път бъди точен / точна! ‫--ع- ---ر وق- شناس--اش!‬ ‫---- د--- و-- ش--- ب---- ‫-ف-ه د-گ- و-ت ش-ا- ب-ش-‬ ------------------------- ‫دفعه دیگر وقت شناس باش!‬ 0
d---e----diga- va------e-â----s-! d------- d---- v---- s----- b---- d-f-e-y- d-g-r v-g-t s-e-â- b-s-! --------------------------------- daf-e-ye digar vaght shenâs bâsh!
Следващия път вземи такси! ‫د-عه --گ- -- -اکسی--ی-!‬ ‫---- د--- ب- ت---- ب---- ‫-ف-ه د-گ- ب- ت-ک-ی ب-ا-‬ ------------------------- ‫دفعه دیگر با تاکسی بیا!‬ 0
daf-e-y- d-g-- b--tâ-i --â! d------- d---- b- t--- b--- d-f-e-y- d-g-r b- t-x- b-â- --------------------------- daf-e-ye digar bâ tâxi biâ!
Следващия път вземи чадър със себе си! ‫-فع--د-گر چ-- با ------یاور-‬ ‫---- د--- چ-- ب- خ--- ب------ ‫-ف-ه د-گ- چ-ر ب- خ-د- ب-ا-ر-‬ ------------------------------ ‫دفعه دیگر چتر با خودت بیاور!‬ 0
d---e-y- d--ar -ek ----- b- -h---t-bi----! d------- d---- y-- c---- b- k----- b------ d-f-e-y- d-g-r y-k c-a-r b- k-o-a- b-â-a-! ------------------------------------------ daf-e-ye digar yek chatr bâ khodat biâvar!
Утре съм свободен / свободна. ‫-ر-ا تع-ی-----م.‬ ‫---- ت---- ه----- ‫-ر-ا ت-ط-ل ه-ت-.- ------------------ ‫فردا تعطیل هستم.‬ 0
fa-dâ-ta-a-t-- -----m. f---- t------- h------ f-r-â t-----i- h-s-a-. ---------------------- fardâ ta-a-til hastam.
Да се срещнем утре? ‫-ی-خو-ه- فر---ق--ر- بگذ-ر-م--‬ ‫-------- ف--- ق---- ب------- ‬ ‫-ی-خ-ا-ی ف-د- ق-ا-ی ب-ذ-ر-م- ‬ ------------------------------- ‫می‌خواهی فردا قراری بگذاریم؟ ‬ 0
m-k---h- -a-d- --ar-ri -o-zâr-m? m------- f---- g------ b-------- m-k-â-h- f-r-â g-a-â-i b-g-â-i-? -------------------------------- mikhâ-hi fardâ gharâri bogzârim?
Съжалявам, утре не става. ‫مت----، من-ف----وقت-ندار-.‬ ‫------- م- ف--- و-- ن------ ‫-ت-س-م- م- ف-د- و-ت ن-ا-م-‬ ---------------------------- ‫متاسفم، من فردا وقت ندارم.‬ 0
mo-----e-a------ --------ght-nad-r-m. m----------- m-- f---- v---- n------- m-t---s-f-m- m-n f-r-â v-g-t n-d-r-m- ------------------------------------- mota-asefam, man fardâ vaght nadâram.
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? ‫--- آ-ر -فته-بر-امه -ی---ر--‬ ‫--- آ-- ه--- ب----- ا- د----- ‫-ی- آ-ر ه-ت- ب-ن-م- ا- د-ر-؟- ------------------------------ ‫این آخر هفته برنامه ای داری؟‬ 0
i- -kh-re---fte-b--n--e-e--âr-? i- â----- h---- b-------- d---- i- â-h-r- h-f-e b-r-â-e-e d-r-? ------------------------------- in âkhare hafte barnâme-e dâri?
Или вече имаш уговорка? ‫-ا-----ه با-کسی --ا---ل--ات-د-ری-‬ ‫-- ا---- ب- ک-- ق--- م----- د----- ‫-ا ا-ن-ه ب- ک-ی ق-ا- م-ا-ا- د-ر-؟- ----------------------------------- ‫یا اینکه با کسی قرار ملاقات داری؟‬ 0
yâ in ke-bâ-ka-----arâr- -----hât----i? y- i- k- b- k--- g------ m------- d---- y- i- k- b- k-s- g-a-â-e m-l-g-â- d-r-? --------------------------------------- yâ in ke bâ kasi gharâre molâghât dâri?
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. ‫-ن پی-ن--د -ی‌ک-----ر -فت--ه-دی-ر-را ب-----.‬ ‫-- پ------ م----- آ-- ه--- ه----- ر- ب------- ‫-ن پ-ش-ه-د م-‌-ن- آ-ر ه-ت- ه-د-گ- ر- ب-ی-ی-.- ---------------------------------------------- ‫من پیشنهاد می‌کنم آخر هفته همدیگر را ببینیم.‬ 0
man--is----h-- mi--nam âk-a-- ---te ha---i--r -- -eb--i-. m-- p--------- m------ â----- h---- h-------- r- b------- m-n p-s---a-â- m-k-n-m â-h-r- h-f-e h-m-d-g-r r- b-b-n-m- --------------------------------------------------------- man pish-nahâd mikonam âkhare hafte ham-digar râ bebinim.
Да направим пикник? ‫---خ-ا---ب- پیک -ی- بر--م-‬ ‫-------- ب- پ-- ن-- ب------ ‫-ی-خ-ا-ی ب- پ-ک ن-ک ب-و-م-‬ ---------------------------- ‫می‌خواهی به پیک نیک برویم؟‬ 0
mik----i-be pi-------e--v--? m------- b- p-- n-- b------- m-k-â-h- b- p-k n-k b-r-v-m- ---------------------------- mikhâ-hi be pik nik beravim?
Да отидем на плажа? ‫-ی‌-و--- ب- سا----ریا--ر----‬ ‫-------- ب- س--- د--- ب------ ‫-ی-خ-ا-ی ب- س-ح- د-ی- ب-و-م-‬ ------------------------------ ‫می‌خواهی به ساحل دریا برویم؟‬ 0
m-k----- b- s-hel- da--- -e--vim? m------- b- s----- d---- b------- m-k-â-h- b- s-h-l- d-r-â b-r-v-m- --------------------------------- mikhâ-hi be sâhele daryâ beravim?
Да отидем в планината? ‫م-‌-و-ه- -- -و--بر-ی--‬ ‫-------- ب- ک-- ب------ ‫-ی-خ-ا-ی ب- ک-ه ب-و-م-‬ ------------------------ ‫می‌خواهی به کوه برویم؟‬ 0
mi-hâ--i be---h----av-m? m------- b- k-- b------- m-k-â-h- b- k-h b-r-v-m- ------------------------ mikhâ-hi be kuh beravim?
Ще те взема от офиса. ‫-- -----د--- (------ا- ---ر-) د-بال-----آیم.‬ ‫-- د-- ا---- (----- ا- ا----- د----- م------- ‫-ن د-ب ا-ا-ه (-ی-و- ا- ا-ا-ه- د-ب-ل- م-‌-ی-.- ---------------------------------------------- ‫من درب اداره (بیرون از اداره) دنبالت می‌آیم.‬ 0
m-- ------ed--e --n--l-t -i---a-. m-- d---- e---- d------- m------- m-n d-r-e e-â-e d-n-â-a- m---y-m- --------------------------------- man darbe edâre donbâlat mi-âyam.
Ще те взема от къщи. ‫م----- خ-ن---نب-لت می--یم-‬ ‫-- د-- خ--- د----- م------- ‫-ن د-ب خ-ن- د-ب-ل- م-‌-ی-.- ---------------------------- ‫من درب خانه دنبالت می‌آیم.‬ 0
ma- ---b- --â-e do-bâl-t mi----m. m-- d---- k---- d------- m------- m-n d-r-e k-â-e d-n-â-a- m---y-m- --------------------------------- man darbe khâne donbâlat mi-âyam.
Ще те взема от автобусната спирка. ‫-ن ---ی ای-تگ-ه --و----دنب-لت-م--آی--‬ ‫-- ج--- ا------ ا----- د----- م------- ‫-ن ج-و- ا-س-گ-ه ا-و-و- د-ب-ل- م-‌-ی-.- --------------------------------------- ‫من جلوی ایستگاه اتوبوس دنبالت می‌آیم.‬ 0
m-n-j-loy---s----h-----bus-d--b-----mi--yam. m-- j----- i------- o----- d------- m------- m-n j-l-y- i-t-g-h- o-o-u- d-n-â-a- m---y-m- -------------------------------------------- man jeloye ist-gâhe otobus donbâlat mi-âyam.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.