Разговорник

bg Уговорка   »   ar ‫الموعد‬

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

‫24 [أربع وعشرون]‬

24 [arabae waeasharuna]

‫الموعد‬

[almueda]

Изберете как искате да видите превода:   
български арабски Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? ‫----ات-ك--لحافل-؟‬ ‫-- ف---- ا-------- ‫-ل ف-ت-ك ا-ح-ف-ة-‬ ------------------- ‫هل فاتتك الحافلة؟‬ 0
hl --ta----l--fi-at? h- f----- a--------- h- f-t-t- a-h-f-l-t- -------------------- hl fatatk alhafilat?
Аз те чаках половин час. ‫لقد----ظر----نصف---ع--‬ ‫--- ا------ ل--- س----- ‫-ق- ا-ت-ر-ك ل-ص- س-ع-.- ------------------------ ‫لقد انتظرتك لنصف ساعة.‬ 0
lqad-ant-z---t-k -i--sf-s----a-. l--- a---------- l----- s------- l-a- a-t-z-r-t-k l-n-s- s-e-t-n- -------------------------------- lqad antazaratuk linisf saeatan.
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? ‫--- ت--ل هات-اً---ا-ا--‬ ‫--- ت--- ه----- ج------- ‫-ل- ت-م- ه-ت-ا- ج-ا-ا-؟- ------------------------- ‫ألا تحمل هاتفاً جوالاً؟‬ 0
ala-t--m-l h---a-n jw---an? a-- t----- h------ j------- a-a t-h-i- h-t-a-n j-a-a-n- --------------------------- ala tahmil hatfaan jwalaan?
Следващия път бъди точен / точна! ‫---د-يقا---- -و--- ال-رة ا-قا---!‬ ‫-- د----- ف- م---- ا---- ا-------- ‫-ن د-ي-ا- ف- م-ع-ك ا-م-ة ا-ق-د-ة-‬ ----------------------------------- ‫كن دقيقاً في موعدك المرة القادمة!‬ 0
k----y---- ---ma--i--- a-m-rat a-qa----ta! k- d------ f- m------- a------ a---------- k- d-y-a-n f- m-w-i-a- a-m-r-t a-q-d-m-t-! ------------------------------------------ kn dqyqaan fi maweidak almarat alqadimata!
Следващия път вземи такси! ‫خذ-سي----أج----- ال-ر----ق-د---‬ ‫-- س---- أ--- ف- ا---- ا-------- ‫-ذ س-ا-ة أ-ر- ف- ا-م-ة ا-ق-د-ة-‬ --------------------------------- ‫خذ سيارة أجرة في المرة القادمة!‬ 0
kh-h ---ara- -uj-a- -- -lm---t a--adimata! k--- s------ '----- f- a------ a---------- k-d- s-y-r-t '-j-a- f- a-m-r-t a-q-d-m-t-! ------------------------------------------ khdh sayarat 'ujrat fi almarat alqadimata!
Следващия път вземи чадър със себе си! ‫ في-ا---- القا-م-----طح- --ك-م-ل--ض- المطر-‬ ‫ ف- ا---- ا------- ا---- م-- م--- ض- ا------ ‫ ف- ا-م-ة ا-ق-د-ة- ا-ط-ب م-ك م-ل- ض- ا-م-ر-‬ --------------------------------------------- ‫ في المرة القادمة: اصطحب معك مظلة ضد المطر!‬ 0
f- -l--rat--l-a-i-a---a-s---ab--aea--m----at-n-did- almtr! f- a------ a--------- a------- m---- m-------- d--- a----- f- a-m-r-t a-q-d-m-t- a-s-a-a- m-e-k m-z-l-t-n d-d- a-m-r- ---------------------------------------------------------- fi almarat alqadimat: aistahab maeak mizalatan dida almtr!
Утре съм свободен / свободна. ‫غد-ً ع-دي ----.‬ ‫---- ع--- ع----- ‫-د-ً ع-د- ع-ل-.- ----------------- ‫غداً عندي عطلة.‬ 0
g-daan e--d- e-tlata. g----- e---- e------- g-d-a- e-n-i e-t-a-a- --------------------- ghdaan eindi eatlata.
Да се срещнем утре? ‫-- -نلتق--غدًا-‬ ‫-- س----- غ----- ‫-ل س-ل-ق- غ-ً-؟- ----------------- ‫هل سنلتقي غدًا؟‬ 0
h---a-a--aqi---d--a? h- s-------- g------ h- s-n-l-a-i g-d-n-? -------------------- hl sanaltaqi ghdana?
Съжалявам, утре не става. ‫--سف-ي،--د-ا--ا-ين-سب-ي-‬ ‫------- غ--- ل- ي-------- ‫-ؤ-ف-ي- غ-ً- ل- ي-ا-ب-ي-‬ -------------------------- ‫يؤسفني، غدًا لا يناسبني.‬ 0
ywsf--,-----na ----una-ib--. y------ g----- l- y--------- y-s-n-, g-d-n- l- y-n-s-b-i- ---------------------------- ywsfni, ghdana la yunasibni.
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? ‫أ--د- ----لنها-----ا --أسب--؟‬ ‫----- خ-- ل----- ه-- ا-------- ‫-ع-د- خ-ط ل-ه-ي- ه-ا ا-أ-ب-ع-‬ ------------------------------- ‫أعندك خطط لنهاية هذا الأسبوع؟‬ 0
a-i-d-k-khu--- l--i-a--- -dh- a-'--bu-a? a------ k----- l-------- h--- a--------- a-i-d-k k-u-a- l-n-h-y-t h-h- a-'-s-u-a- ---------------------------------------- aeindak khutat linihayat hdha al'asbuea?
Или вече имаш уговорка? ‫ام انك -لى--وع-؟‬ ‫-- ا-- ع-- م----- ‫-م ا-ك ع-ى م-ع-؟- ------------------ ‫ام انك على موعد؟‬ 0
am ---n-k--ala- mawe-? a- '----- e---- m----- a- '-i-a- e-l-a m-w-d- ---------------------- am 'iinak ealaa mawed?
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. ‫-ق-رح-أ---ل--ي -ي ن---ة -ل-سب--.‬ ‫----- أ- ن---- ف- ن---- ا-------- ‫-ق-ر- أ- ن-ت-ي ف- ن-ا-ة ا-أ-ب-ع-‬ ---------------------------------- ‫أقترح أن نلتقي في نهاية الأسبوع.‬ 0
a--a-ih 'a- --l--q- fi-ni---a- ----sbu--. a------ '-- n------ f- n------ a--------- a-t-r-h '-n n-l-a-i f- n-h-y-t a-'-s-u-a- ----------------------------------------- aqtarih 'an naltaqi fi nihayat al'asbuea.
Да направим пикник? ‫أتر-ب في--لق-ا- --ز-ة-‬ ‫----- ف- ا----- ب------ ‫-ت-غ- ف- ا-ق-ا- ب-ز-ة-‬ ------------------------ ‫أترغب في القيام بنزهة؟‬ 0
a---------i a---a- -i---i--ta? a------- f- a----- b---------- a-a-g-a- f- a-q-a- b-n-z-h-t-? ------------------------------ atarghab fi alqiam binazihata?
Да отидем на плажа? ‫-- -ذ---إ---ال--ط-؟‬ ‫-- ن--- إ-- ا------- ‫-ل ن-ه- إ-ى ا-ش-ط-؟- --------------------- ‫هل نذهب إلى الشاطئ؟‬ 0
h- nadhh-- '---a---lsha--? h- n------ '----- a------- h- n-d-h-b '-i-a- a-s-a-y- -------------------------- hl nadhhab 'iilaa alshaty?
Да отидем в планината? ‫---ن-هب -ل- ا--بال ؟‬ ‫-- ن--- ا-- ا----- ؟- ‫-ل ن-ه- ا-ى ا-ج-ا- ؟- ---------------------- ‫هل نذهب الى الجبال ؟‬ 0
hl na----b --i-aa -ljibal ? h- n------ '----- a------ ? h- n-d-h-b '-i-a- a-j-b-l ? --------------------------- hl nadhhab 'iilaa aljibal ?
Ще те взема от офиса. ‫س--ر--أخ-ك--- ا---ت--‬ ‫---- ل---- م- ا------- ‫-أ-ر ل-خ-ك م- ا-م-ت-.- ----------------------- ‫سأمر لأخذك من المكتب.‬ 0
s'a-i--l-'ak-ad-ik-m-- alm-k--b. s----- l---------- m-- a-------- s-a-i- l-'-k-a-h-k m-n a-m-k-a-. -------------------------------- s'amir li'akhadhik min almaktab.
Ще те взема от къщи. ‫س-م--ل---ك -ن ا-م-زل-‬ ‫---- ل---- م- ا------- ‫-أ-ر ل-خ-ك م- ا-م-ز-.- ----------------------- ‫سأمر لآخذك من المنزل.‬ 0
s-a-ar-----had-i- m-n -l--n-i-. s----- l--------- m-- a-------- s-a-a- l-a-h-d-i- m-n a-m-n-i-. ------------------------------- s'amar liakhadhik min almanzil.
Ще те взема от автобусната спирка. ‫س-مر--خ-ك--- موق---ل--فلات-‬ ‫--------- م- م--- ا--------- ‫-أ-ر-آ-ذ- م- م-ق- ا-ح-ف-ا-.- ----------------------------- ‫سأمرلآخذك من موقف الحافلات.‬ 0
s--mri---h----k--in--a---- a-h---lat. s-------------- m-- m----- a--------- s-a-r-l-k-i-h-k m-n m-w-i- a-h-f-l-t- ------------------------------------- s'amrilakhidhik min mawqif alhafilat.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.