Разговорник

bg В града   »   ky Шаарда

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [жыйырма беш]

25 [жыйырма беш]

Шаарда

Şaarda

Изберете как искате да видите превода:   
български киргизки Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. Мен -окзал---бар---м -----. М__ в_______ б______ к_____ М-н в-к-а-г- б-р-ш-м к-р-к- --------------------------- Мен вокзалга барышым керек. 0
M-n --k--lg- b--ı----k-r-k. M__ v_______ b______ k_____ M-n v-k-a-g- b-r-ş-m k-r-k- --------------------------- Men vokzalga barışım kerek.
Бих искал / искала да отида на летището. Ме--аэро--рт----ар---- ке-е-. М__ а_________ б______ к_____ М-н а-р-п-р-к- б-р-ш-м к-р-к- ----------------------------- Мен аэропортко барышым керек. 0
Me--------rt-- b---şı- k--e-. M__ a_________ b______ k_____ M-n a-r-p-r-k- b-r-ş-m k-r-k- ----------------------------- Men aeroportko barışım kerek.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. М---шаар--- -о-б-рун---а-ы--м к-р--. М__ ш______ б________ б______ к_____ М-н ш-а-д-н б-р-о-у-а б-р-ш-м к-р-к- ------------------------------------ Мен шаардын борборуна барышым керек. 0
M-----ar--n--or--r-na bar--ım-kere-. M__ ş______ b________ b______ k_____ M-n ş-a-d-n b-r-o-u-a b-r-ş-m k-r-k- ------------------------------------ Men şaardın borboruna barışım kerek.
Как да стигна до гарата? П--зд -т--ц-----а -анти- -е-сем -олот? П____ с__________ к_____ ж_____ б_____ П-е-д с-а-ц-я-ы-а к-н-и- ж-т-е- б-л-т- -------------------------------------- Поезд станциясына кантип жетсем болот? 0
Po-zd--t--t---a-ı-- ka---- ----e--b--o-? P____ s____________ k_____ j_____ b_____ P-e-d s-a-t-i-a-ı-a k-n-i- j-t-e- b-l-t- ---------------------------------------- Poezd stantsiyasına kantip jetsem bolot?
Как да стигна до летището? А----ор--о-к-н-и--ж-т-е- бо-о-? А_________ к_____ ж_____ б_____ А-р-п-р-к- к-н-и- ж-т-е- б-л-т- ------------------------------- Аэропортко кантип жетсем болот? 0
Aer-----ko--a-ti----tsem b-lo-? A_________ k_____ j_____ b_____ A-r-p-r-k- k-n-i- j-t-e- b-l-t- ------------------------------- Aeroportko kantip jetsem bolot?
Как да стигна до центъра на града? Ша-рд---б-рбор------н-и- --т----б--от? Ш______ б________ к_____ ж_____ б_____ Ш-а-д-н б-р-о-у-а к-н-и- ж-т-е- б-л-т- -------------------------------------- Шаардын борборуна кантип жетсем болот? 0
Şa---ı- b--bo-u---k-ntip jetse- --lo-? Ş______ b________ k_____ j_____ b_____ Ş-a-d-n b-r-o-u-a k-n-i- j-t-e- b-l-t- -------------------------------------- Şaardın borboruna kantip jetsem bolot?
Трябва ми такси. Ма-----------р--. М___ т____ к_____ М-г- т-к-и к-р-к- ----------------- Мага такси керек. 0
Ma-- t-k-- -er--. M___ t____ k_____ M-g- t-k-i k-r-k- ----------------- Maga taksi kerek.
Трябва ми карта на града. М--- ---рд-- -а--а-- -е-ек. М___ ш______ к______ к_____ М-г- ш-а-д-н к-р-а-ы к-р-к- --------------------------- Мага шаардын картасы керек. 0
M-ga ------n k-r-a-- ---e-. M___ ş______ k______ k_____ M-g- ş-a-d-n k-r-a-ı k-r-k- --------------------------- Maga şaardın kartası kerek.
Трябва ми хотел. Ма-а ме---нк--а----ек. М___ м_________ к_____ М-г- м-й-а-к-н- к-р-к- ---------------------- Мага мейманкана керек. 0
M--- m---a--a-a -er-k. M___ m_________ k_____ M-g- m-y-a-k-n- k-r-k- ---------------------- Maga meymankana kerek.
Бих искал / искала да наема кола. М-- ----н-----жар-г- ал-ым -е--т. М__ м_______ и______ а____ к_____ М-н м-ш-н-н- и-а-а-а а-г-м к-л-т- --------------------------------- Мен машинени ижарага алгым келет. 0
Me---aşi--n--i-------a-gım kel-t. M__ m_______ i______ a____ k_____ M-n m-ş-n-n- i-a-a-a a-g-m k-l-t- --------------------------------- Men maşineni ijaraga algım kelet.
Ето кредитната ми карта. М--а-мен---кр---т-----ар---. М___ м____ к________ к______ М-н- м-н-н к-е-и-т-к к-р-а-. ---------------------------- Мына менин кредиттик картам. 0
M-n- -e-i--k-edi--ik----ta-. M___ m____ k________ k______ M-n- m-n-n k-e-i-t-k k-r-a-. ---------------------------- Mına menin kredittik kartam.
Ето шофьорската ми книжка. Мы-а м-ни- --д-оч---к-к--өлүг--. М___ м____ а_________ к_________ М-н- м-н-н а-д-о-у-у- к-б-л-г-м- -------------------------------- Мына менин айдоочулук күбөлүгүм. 0
Mın--m-nin ------ul-k k--ö-ü--m. M___ m____ a_________ k_________ M-n- m-n-n a-d-o-u-u- k-b-l-g-m- -------------------------------- Mına menin aydooçuluk kübölügüm.
Какво може да се види в града? Ш----а---нени---рү-------о-? Ш_____ э_____ к______ б_____ Ш-а-д- э-н-н- к-р-ү-ө б-л-т- ---------------------------- Шаарда эмнени көрүүгө болот? 0
Ş-ar-- -mn-------ü-g--bolo-? Ş_____ e_____ k______ b_____ Ş-a-d- e-n-n- k-r-ü-ö b-l-t- ---------------------------- Şaarda emneni körüügö bolot?
Идете в стария град. Э-к--ша---а-б-----з. Э___ ш_____ б_______ Э-к- ш-а-г- б-р-ң-з- -------------------- Эски шаарга барыңыз. 0
Esk--ş-arga-ba-ıŋ--. E___ ş_____ b_______ E-k- ş-a-g- b-r-ŋ-z- -------------------- Eski şaarga barıŋız.
Направете обиколка на града. Ша-----ю-ча -кс-урси--а ---ы---. Ш___ б_____ э__________ б_______ Ш-а- б-ю-ч- э-с-у-с-я-а б-р-ң-з- -------------------------------- Шаар боюнча экскурсияга барыңыз. 0
Şa-r -oy--ç- ----u-siyaga-ba-ı-ı-. Ş___ b______ e___________ b_______ Ş-a- b-y-n-a e-s-u-s-y-g- b-r-ŋ-z- ---------------------------------- Şaar boyunça ekskursiyaga barıŋız.
Идете на пристанището. Пор----бар--ы-. П_____ б_______ П-р-к- б-р-ң-з- --------------- Портко барыңыз. 0
P------b--ı--z. P_____ b_______ P-r-k- b-r-ŋ-z- --------------- Portko barıŋız.
Направете обиколка на пристанището. П--------на б-р---з. П___ т_____ б_______ П-р- т-р-н- б-р-ң-з- -------------------- Порт туруна барыңыз. 0
Po-t t----- b-rı-ı-. P___ t_____ b_______ P-r- t-r-n- b-r-ŋ-z- -------------------- Port turuna barıŋız.
Какви други забележителности има ? Мында- ты---р-,-к--да--ко----ер-е- бар? М_____ т_______ к_____ к___ ж_____ б___ М-н-а- т-ш-а-ы- к-н-а- к-о- ж-р-е- б-р- --------------------------------------- Мындан тышкары, кандай кооз жерлер бар? 0
Mı-d-- --şkar-,------y k-oz j-rl-- bar? M_____ t_______ k_____ k___ j_____ b___ M-n-a- t-ş-a-ı- k-n-a- k-o- j-r-e- b-r- --------------------------------------- Mından tışkarı, kanday kooz jerler bar?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 киргизки (1-100)
Няма намерено видео!

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!