Разговорник

bg В града   »   ky In the city

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [жыйырма беш]

25 [jıyırma beş]

In the city

[Şaarda]

Изберете как искате да видите превода:   
български киргизки Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. М-- во-зал-- -----ым к-р-к. М-- в------- б------ к----- М-н в-к-а-г- б-р-ш-м к-р-к- --------------------------- Мен вокзалга барышым керек. 0
Me- -okzal-a-b-rış-m -er--. M-- v------- b------ k----- M-n v-k-a-g- b-r-ş-m k-r-k- --------------------------- Men vokzalga barışım kerek.
Бих искал / искала да отида на летището. М-н-аэ-о---т-----ры-ы--кер-к. М-- а--------- б------ к----- М-н а-р-п-р-к- б-р-ш-м к-р-к- ----------------------------- Мен аэропортко барышым керек. 0
M-- a-r---r-ko-b--ı-ım -----. M-- a--------- b------ k----- M-n a-r-p-r-k- b-r-ş-m k-r-k- ----------------------------- Men aeroportko barışım kerek.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. Ме- -а--д---б-р-ор--а барышым-к---к. М-- ш------ б-------- б------ к----- М-н ш-а-д-н б-р-о-у-а б-р-ш-м к-р-к- ------------------------------------ Мен шаардын борборуна барышым керек. 0
Men ş-----n-bo--orun- barış-m k--ek. M-- ş------ b-------- b------ k----- M-n ş-a-d-n b-r-o-u-a b-r-ş-m k-r-k- ------------------------------------ Men şaardın borboruna barışım kerek.
Как да стигна до гарата? Поез--с--нц-яс--а-к--т-- -ет-ем-б-ло-? П---- с---------- к----- ж----- б----- П-е-д с-а-ц-я-ы-а к-н-и- ж-т-е- б-л-т- -------------------------------------- Поезд станциясына кантип жетсем болот? 0
P-ez-------s-yas------nti- j--se- b--ot? P---- s------------ k----- j----- b----- P-e-d s-a-t-i-a-ı-a k-n-i- j-t-e- b-l-t- ---------------------------------------- Poezd stantsiyasına kantip jetsem bolot?
Как да стигна до летището? Аэроп-рт-о--а--ип --т--- бо-от? А--------- к----- ж----- б----- А-р-п-р-к- к-н-и- ж-т-е- б-л-т- ------------------------------- Аэропортко кантип жетсем болот? 0
Ae-------o-ka--ip--e-sem-b---t? A--------- k----- j----- b----- A-r-p-r-k- k-n-i- j-t-e- b-l-t- ------------------------------- Aeroportko kantip jetsem bolot?
Как да стигна до центъра на града? Ш--р-ын--ор------ -а-----же---- -----? Ш------ б-------- к----- ж----- б----- Ш-а-д-н б-р-о-у-а к-н-и- ж-т-е- б-л-т- -------------------------------------- Шаардын борборуна кантип жетсем болот? 0
Şaa-----bor---un--kan----j--s-- ----t? Ş------ b-------- k----- j----- b----- Ş-a-d-n b-r-o-u-a k-n-i- j-t-e- b-l-t- -------------------------------------- Şaardın borboruna kantip jetsem bolot?
Трябва ми такси. М--- -а-си-к-ре-. М--- т---- к----- М-г- т-к-и к-р-к- ----------------- Мага такси керек. 0
Ma-a t--s--k-r-k. M--- t---- k----- M-g- t-k-i k-r-k- ----------------- Maga taksi kerek.
Трябва ми карта на града. Мага -а--д-н ка-т--- к-ре-. М--- ш------ к------ к----- М-г- ш-а-д-н к-р-а-ы к-р-к- --------------------------- Мага шаардын картасы керек. 0
Ma----aardın k----s- --r-k. M--- ş------ k------ k----- M-g- ş-a-d-n k-r-a-ı k-r-k- --------------------------- Maga şaardın kartası kerek.
Трябва ми хотел. Ма---м--м-н-ана -ере-. М--- м--------- к----- М-г- м-й-а-к-н- к-р-к- ---------------------- Мага мейманкана керек. 0
M--a me-man-a-a--ere-. M--- m--------- k----- M-g- m-y-a-k-n- k-r-k- ---------------------- Maga meymankana kerek.
Бих искал / искала да наема кола. М-- --ш---н- -жа-а---а---м---л-т. М-- м------- и------ а---- к----- М-н м-ш-н-н- и-а-а-а а-г-м к-л-т- --------------------------------- Мен машинени ижарага алгым келет. 0
M-n -a--n--i --ar--a a-g-m -el-t. M-- m------- i------ a---- k----- M-n m-ş-n-n- i-a-a-a a-g-m k-l-t- --------------------------------- Men maşineni ijaraga algım kelet.
Ето кредитната ми карта. Мына----ин -р----т-- кар-а-. М--- м---- к-------- к------ М-н- м-н-н к-е-и-т-к к-р-а-. ---------------------------- Мына менин кредиттик картам. 0
M-n---e-i-------tt-- -ar---. M--- m---- k-------- k------ M-n- m-n-n k-e-i-t-k k-r-a-. ---------------------------- Mına menin kredittik kartam.
Ето шофьорската ми книжка. М--- -е-ин --до-ч-лук -ү---үг-м. М--- м---- а--------- к--------- М-н- м-н-н а-д-о-у-у- к-б-л-г-м- -------------------------------- Мына менин айдоочулук күбөлүгүм. 0
Mın--m-n-n ay-o-ç---- k--ö---ü-. M--- m---- a--------- k--------- M-n- m-n-n a-d-o-u-u- k-b-l-g-m- -------------------------------- Mına menin aydooçuluk kübölügüm.
Какво може да се види в града? Ш--р-- -м-----кө-ү-гө----о-? Ш----- э----- к------ б----- Ш-а-д- э-н-н- к-р-ү-ө б-л-т- ---------------------------- Шаарда эмнени көрүүгө болот? 0
Şa-r---e--e-i--ör-ügö -olo-? Ş----- e----- k------ b----- Ş-a-d- e-n-n- k-r-ü-ö b-l-t- ---------------------------- Şaarda emneni körüügö bolot?
Идете в стария град. Э--и-ша-р---б--ы-ы-. Э--- ш----- б------- Э-к- ш-а-г- б-р-ң-з- -------------------- Эски шаарга барыңыз. 0
Es-i -aa--a-----ŋ-z. E--- ş----- b------- E-k- ş-a-g- b-r-ŋ-z- -------------------- Eski şaarga barıŋız.
Направете обиколка на града. Ш-------н-а----к--си--а---р----. Ш--- б----- э---------- б------- Ш-а- б-ю-ч- э-с-у-с-я-а б-р-ң-з- -------------------------------- Шаар боюнча экскурсияга барыңыз. 0
Şaar ---u-ç--eks--r----ga barıŋ-z. Ş--- b------ e----------- b------- Ş-a- b-y-n-a e-s-u-s-y-g- b-r-ŋ-z- ---------------------------------- Şaar boyunça ekskursiyaga barıŋız.
Идете на пристанището. П--т---барың-з. П----- б------- П-р-к- б-р-ң-з- --------------- Портко барыңыз. 0
P--tko -a----z. P----- b------- P-r-k- b-r-ŋ-z- --------------- Portko barıŋız.
Направете обиколка на пристанището. По-т---руна б-ры---. П--- т----- б------- П-р- т-р-н- б-р-ң-з- -------------------- Порт туруна барыңыз. 0
P--t-tur--- -arı-ı-. P--- t----- b------- P-r- t-r-n- b-r-ŋ-z- -------------------- Port turuna barıŋız.
Какви други забележителности има ? Мын-а- т----ры- -анда--ко---же---р бар? М----- т------- к----- к--- ж----- б--- М-н-а- т-ш-а-ы- к-н-а- к-о- ж-р-е- б-р- --------------------------------------- Мындан тышкары, кандай кооз жерлер бар? 0
Mı--an tışkarı- -an--y -ooz-j------b-r? M----- t------- k----- k--- j----- b--- M-n-a- t-ş-a-ı- k-n-a- k-o- j-r-e- b-r- --------------------------------------- Mından tışkarı, kanday kooz jerler bar?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!