Разговорник

bg В града   »   uk У місті

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [двадцять п’ять]

25 [dvadtsyatʹ pʺyatʹ]

У місті

[U misti]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. Я--о-ів би / хо-іл--- н- в---ал. Я х---- б- / х----- б н- в------ Я х-т-в б- / х-т-л- б н- в-к-а-. -------------------------------- Я хотів би / хотіла б на вокзал. 0
Y- -h-tiv by ---ho---a-b na vokza-. Y- k----- b- / k------ b n- v------ Y- k-o-i- b- / k-o-i-a b n- v-k-a-. ----------------------------------- YA khotiv by / khotila b na vokzal.
Бих искал / искала да отида на летището. Я-хоті- -----х-т--а-б д----роп-рт-. Я х---- б- / х----- б д- а--------- Я х-т-в б- / х-т-л- б д- а-р-п-р-у- ----------------------------------- Я хотів би / хотіла б до аеропорту. 0
YA-kh-ti-------khotil- b d--a---port-. Y- k----- b- / k------ b d- a--------- Y- k-o-i- b- / k-o-i-a b d- a-r-p-r-u- -------------------------------------- YA khotiv by / khotila b do aeroportu.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. Я --тів ---/ --ті---- - ц--тр міста. Я х---- б- / х----- б в ц---- м----- Я х-т-в б- / х-т-л- б в ц-н-р м-с-а- ------------------------------------ Я хотів би / хотіла б в центр міста. 0
YA -ho-iv--y---khoti-a-- --tsent--m--t-. Y- k----- b- / k------ b v t----- m----- Y- k-o-i- b- / k-o-i-a b v t-e-t- m-s-a- ---------------------------------------- YA khotiv by / khotila b v tsentr mista.
Как да стигна до гарата? Як -іста-ися на во-за-? Я- д-------- н- в------ Я- д-с-а-и-я н- в-к-а-? ----------------------- Як дістатися на вокзал? 0
Yak -istat--y--na-v--z--? Y-- d--------- n- v------ Y-k d-s-a-y-y- n- v-k-a-? ------------------------- Yak distatysya na vokzal?
Как да стигна до летището? Як ді-т----- -- -е-о--рту? Я- д-------- д- а--------- Я- д-с-а-и-я д- а-р-п-р-у- -------------------------- Як дістатися до аеропорту? 0
Y-- -i--a--s-a--o --ropor-u? Y-- d--------- d- a--------- Y-k d-s-a-y-y- d- a-r-p-r-u- ---------------------------- Yak distatysya do aeroportu?
Как да стигна до центъра на града? Я- -і----ис- д--це-тр--м--т-? Я- д-------- д- ц----- м----- Я- д-с-а-и-я д- ц-н-р- м-с-а- ----------------------------- Як дістатися до центру міста? 0
Y-k--i--a--s-a----t--ntr--m--ta? Y-- d--------- d- t------ m----- Y-k d-s-a-y-y- d- t-e-t-u m-s-a- -------------------------------- Yak distatysya do tsentru mista?
Трябва ми такси. М-ні -о--і--е---к--. М--- п------- т----- М-н- п-т-і-н- т-к-і- -------------------- Мені потрібне таксі. 0
M--i ---r--n---a-s-. M--- p------- t----- M-n- p-t-i-n- t-k-i- -------------------- Meni potribne taksi.
Трябва ми карта на града. Ме-і по-ріб-а-м--а----т-. М--- п------- м--- м----- М-н- п-т-і-н- м-п- м-с-а- ------------------------- Мені потрібна мапа міста. 0
Me-i ---r-b-----pa --st-. M--- p------- m--- m----- M-n- p-t-i-n- m-p- m-s-a- ------------------------- Meni potribna mapa mista.
Трябва ми хотел. Мен--п-т-і-ен-г-тел-. М--- п------- г------ М-н- п-т-і-е- г-т-л-. --------------------- Мені потрібен готель. 0
M--- pot-ibe--ho---ʹ. M--- p------- h------ M-n- p-t-i-e- h-t-l-. --------------------- Meni potriben hotelʹ.
Бих искал / искала да наема кола. Я-х--ів--и --хоті-- ----йняти--в--мо-іл-. Я х---- б- / х----- б н------ а---------- Я х-т-в б- / х-т-л- б н-й-я-и а-т-м-б-л-. ----------------------------------------- Я хотів би / хотіла б найняти автомобіль. 0
Y- ---tiv ---/--h-t--a - na-̆ny-t- --t-m--i-ʹ. Y- k----- b- / k------ b n-------- a---------- Y- k-o-i- b- / k-o-i-a b n-y-n-a-y a-t-m-b-l-. ---------------------------------------------- YA khotiv by / khotila b nay̆nyaty avtomobilʹ.
Ето кредитната ми карта. О-- м-я--ре--т-а ка-тк-. О-- м-- к------- к------ О-ь м-я к-е-и-н- к-р-к-. ------------------------ Ось моя кредитна картка. 0
O-ʹ--o-a k-e-y--- -ar-k-. O-- m--- k------- k------ O-ʹ m-y- k-e-y-n- k-r-k-. ------------------------- Osʹ moya kredytna kartka.
Ето шофьорската ми книжка. О---м-- п--в-. О-- м-- п----- О-ь м-ї п-а-а- -------------- Ось мої права. 0
Os---o-̈-----a. O-- m--- p----- O-ʹ m-i- p-a-a- --------------- Osʹ moï prava.
Какво може да се види в града? Щ- -ож-а---ля-ут--в -і-т-? Щ- м---- о------- в м----- Щ- м-ж-а о-л-н-т- в м-с-і- -------------------------- Що можна оглянути в місті? 0
S--h- ---h-a ohly---t--- --s--? S---- m----- o-------- v m----- S-c-o m-z-n- o-l-a-u-y v m-s-i- ------------------------------- Shcho mozhna ohlyanuty v misti?
Идете в стария град. Ід-т- ---таре---с-о. І---- в с---- м----- І-і-ь в с-а-е м-с-о- -------------------- Ідіть в старе місто. 0
I-itʹ v s-----mi-to. I---- v s---- m----- I-i-ʹ v s-a-e m-s-o- -------------------- Iditʹ v stare misto.
Направете обиколка на града. Віз-мі-ь -ча-ть - ---к--с-ї--о --ста. В------- у----- в е-------- д- м----- В-з-м-т- у-а-т- в е-с-у-с-ї д- м-с-а- ------------------------------------- Візьміть участь в екскурсії до міста. 0
V-z----ʹ--cha--ʹ---e---u-s-ï d- m--ta. V------- u------ v e--------- d- m----- V-z-m-t- u-h-s-ʹ v e-s-u-s-i- d- m-s-a- --------------------------------------- Vizʹmitʹ uchastʹ v ekskursiï do mista.
Идете на пристанището. Ідіть ----орт-. І---- д- п----- І-і-ь д- п-р-у- --------------- Ідіть до порту. 0
Id-tʹ d--p--t-. I---- d- p----- I-i-ʹ d- p-r-u- --------------- Iditʹ do portu.
Направете обиколка на пристанището. Візьміт-------- в----к-р-ії д--п----. В------- у----- в е-------- д- п----- В-з-м-т- у-а-т- в е-с-у-с-ї д- п-р-у- ------------------------------------- Візьміть участь в екскурсії до порту. 0
Vi-ʹ-itʹ-uch-s-- - -k-ku--i-- do----tu. V------- u------ v e--------- d- p----- V-z-m-t- u-h-s-ʹ v e-s-u-s-i- d- p-r-u- --------------------------------------- Vizʹmitʹ uchastʹ v ekskursiï do portu.
Какви други забележителности има ? Які----е----н-чні-місця? Я-- є щ- в------- м----- Я-і є щ- в-з-а-н- м-с-я- ------------------------ Які є ще визначні місця? 0
Yaki--- s--h- v---a--n----s-s-a? Y--- y- s---- v-------- m------- Y-k- y- s-c-e v-z-a-h-i m-s-s-a- -------------------------------- Yaki ye shche vyznachni mistsya?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!