Разговорник

bg В града   »   et Linnas

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [kakskümmend viis]

Linnas

Изберете как искате да видите превода:   
български естонски Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. Ma soovi-s -ong--a--a m--n-. M- s------ r--------- m----- M- s-o-i-s r-n-i-a-m- m-n-a- ---------------------------- Ma sooviks rongijaama minna. 0
Бих искал / искала да отида на летището. Ma------ks --n--ja-m--minna. M- s------ l--------- m----- M- s-o-i-s l-n-u-a-m- m-n-a- ---------------------------- Ma sooviks lennujaama minna. 0
Бих искал / искала да отида в центъра на града. M- soov-ks-ke-k---na m-nna. M- s------ k-------- m----- M- s-o-i-s k-s-l-n-a m-n-a- --------------------------- Ma sooviks kesklinna minna. 0
Как да стигна до гарата? K-i-a- -a-n -a---ngijaa-a? K----- s--- m- r---------- K-i-a- s-a- m- r-n-i-a-m-? -------------------------- Kuidas saan ma rongijaama? 0
Как да стигна до летището? K-i-as--a---ma l----jaama? K----- s--- m- l---------- K-i-a- s-a- m- l-n-u-a-m-? -------------------------- Kuidas saan ma lennujaama? 0
Как да стигна до центъра на града? K---as s--- -- --sk--n-a? K----- s--- m- k--------- K-i-a- s-a- m- k-s-l-n-a- ------------------------- Kuidas saan ma kesklinna? 0
Трябва ми такси. Mu- -n -a--o- ----. M-- o- t----- v---- M-l o- t-k-o- v-j-. ------------------- Mul on taksot vaja. 0
Трябва ми карта на града. M-l -- --nn-k-art- -a--. M-- o- l---------- v---- M-l o- l-n-a-a-r-i v-j-. ------------------------ Mul on linnakaarti vaja. 0
Трябва ми хотел. M-l o- hote-li---j-. M-- o- h------ v---- M-l o- h-t-l-i v-j-. -------------------- Mul on hotelli vaja. 0
Бих искал / искала да наема кола. Ma so-v----au-ot r--tid-. M- s------ a---- r------- M- s-o-i-s a-t-t r-n-i-a- ------------------------- Ma sooviks autot rentida. 0
Ето кредитната ми карта. S----o- m- ---diitka---. S--- o- m- k------------ S-i- o- m- k-e-i-t-a-r-. ------------------------ Siin on mu krediitkaart. 0
Ето шофьорската ми книжка. Sii- -- m- -u-iluba. S--- o- m- j-------- S-i- o- m- j-h-l-b-. -------------------- Siin on mu juhiluba. 0
Какво може да се види в града? M-s--n--inn-s-v-a-a-a? M-- o- l----- v------- M-s o- l-n-a- v-a-a-a- ---------------------- Mis on linnas vaadata? 0
Идете в стария град. M-ng---ana-in--. M---- v--------- M-n-e v-n-l-n-a- ---------------- Minge vanalinna. 0
Направете обиколка на града. T---e l-nna----ng-õi-. T---- l----- r-------- T-h-e l-n-a- r-n-s-i-. ---------------------- Tehke linnas ringsõit. 0
Идете на пристанището. Ming---a---a-se. M---- s--------- M-n-e s-d-m-s-e- ---------------- Minge sadamasse. 0
Направете обиколка на пристанището. Tehke sa-a-a---gsõ--. T---- s-------------- T-h-e s-d-m-r-n-s-i-. --------------------- Tehke sadamaringsõit. 0
Какви други забележителности има ? M-ll----------am-sv-ärs-s--on-s-i---e-l? M-------- v--------------- o- s--- v---- M-l-i-e-d v-a-a-i-v-ä-s-s- o- s-i- v-e-? ---------------------------------------- Milliseid vaatamisväärsusi on siin veel? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!