Разговорник

bg В града   »   fr En ville

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [vingt-cinq]

En ville

Изберете как искате да видите превода:   
български френски Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. Je---ud--is -ll---à -a -are. Je voudrais aller à la gare. J- v-u-r-i- a-l-r à l- g-r-. ---------------------------- Je voudrais aller à la gare. 0
Бих искал / искала да отида на летището. J-----d-a-s al-er - ---éro--rt. Je voudrais aller à l’aéroport. J- v-u-r-i- a-l-r à l-a-r-p-r-. ------------------------------- Je voudrais aller à l’aéroport. 0
Бих искал / искала да отида в центъра на града. J- vo-dr-i--a-le---ans -e -e---e------. Je voudrais aller dans le centre-ville. J- v-u-r-i- a-l-r d-n- l- c-n-r---i-l-. --------------------------------------- Je voudrais aller dans le centre-ville. 0
Как да стигна до гарата? Co-me-- --i---- à -- gar- ? Comment vais-je à la gare ? C-m-e-t v-i---e à l- g-r- ? --------------------------- Comment vais-je à la gare ? 0
Как да стигна до летището? Co----t-v--s-je-- l’--ro-o-t ? Comment vais-je à l’aéroport ? C-m-e-t v-i---e à l-a-r-p-r- ? ------------------------------ Comment vais-je à l’aéroport ? 0
Как да стигна до центъра на града? Com-ent--a----e dan- l- cen--e--ille ? Comment vais-je dans le centre-ville ? C-m-e-t v-i---e d-n- l- c-n-r---i-l- ? -------------------------------------- Comment vais-je dans le centre-ville ? 0
Трябва ми такси. J’a--be-o-n -’un-t-x-. J’ai besoin d’un taxi. J-a- b-s-i- d-u- t-x-. ---------------------- J’ai besoin d’un taxi. 0
Трябва ми карта на града. J--- -e-o-n -’-n pl-n--- la vi-l-. J’ai besoin d’un plan de la ville. J-a- b-s-i- d-u- p-a- d- l- v-l-e- ---------------------------------- J’ai besoin d’un plan de la ville. 0
Трябва ми хотел. J----b--oi- d’un hôte-. J’ai besoin d’un hôtel. J-a- b-s-i- d-u- h-t-l- ----------------------- J’ai besoin d’un hôtel. 0
Бих искал / искала да наема кола. J- v-udrai--l-ue- -ne--o-t-re. Je voudrais louer une voiture. J- v-u-r-i- l-u-r u-e v-i-u-e- ------------------------------ Je voudrais louer une voiture. 0
Ето кредитната ми карта. Voi----a---r-e d- créd--. Voici ma carte de crédit. V-i-i m- c-r-e d- c-é-i-. ------------------------- Voici ma carte de crédit. 0
Ето шофьорската ми книжка. Vo-ci ----perm-- -- -o------. Voici mon permis de conduire. V-i-i m-n p-r-i- d- c-n-u-r-. ----------------------------- Voici mon permis de conduire. 0
Какво може да се види в града? Q----aut--l------er--an---a vi-l- ? Que faut-il visiter dans la ville ? Q-e f-u---l v-s-t-r d-n- l- v-l-e ? ----------------------------------- Que faut-il visiter dans la ville ? 0
Идете в стария град. Al--z-dans l- vi-i-l---i-le. Allez dans la vieille ville. A-l-z d-n- l- v-e-l-e v-l-e- ---------------------------- Allez dans la vieille ville. 0
Направете обиколка на града. Fa---- u-e-v---te-guid-e. Faites une visite guidée. F-i-e- u-e v-s-t- g-i-é-. ------------------------- Faites une visite guidée. 0
Идете на пристанището. A------u-po-t. Allez au port. A-l-z a- p-r-. -------------- Allez au port. 0
Направете обиколка на пристанището. F--t-s un --ur-d--po-t. Faites un tour du port. F-i-e- u- t-u- d- p-r-. ----------------------- Faites un tour du port. 0
Какви други забележителности има ? Quel--- -u--es-----ac-ions-to--i-t--ues-y---t-il -nc-r--? Quelles autres attractions touristiques y-a-t-il encore ? Q-e-l-s a-t-e- a-t-a-t-o-s t-u-i-t-q-e- y-a-t-i- e-c-r- ? --------------------------------------------------------- Quelles autres attractions touristiques y-a-t-il encore ? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!