Разговорник

bg В града   »   ar ‫في المدينة‬

25 [двайсет и пет]

В града

В града

‫25 [خمسة وعشرون]‬

25 [khmasat waeashruna]

‫في المدينة‬

[fi almadinat]

Изберете как искате да видите превода:   
български арабски Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. ‫-ود--ل---ب إلى-م--ة---قط-ر-‬ ‫--- ا----- إ-- م--- ا------- ‫-و- ا-ذ-ا- إ-ى م-ط- ا-ق-ا-.- ----------------------------- ‫أود الذهاب إلى محطة القطار.‬ 0
aw-- -l-h-hab-'--laa--ahata--al-a-ar. a--- a------- '----- m------ a------- a-a- a-d-a-a- '-i-a- m-h-t-t a-q-t-r- ------------------------------------- awad aldhahab 'iilaa mahatat alqatar.
Бих искал / искала да отида на летището. ‫أ----ل-ه-- إلى -ل-طار.‬ ‫--- ا----- إ-- ا------- ‫-و- ا-ذ-ا- إ-ى ا-م-ا-.- ------------------------ ‫أود الذهاب إلى المطار.‬ 0
a-ad -ld----b --i-----lm----a. a--- a------- '----- a-------- a-a- a-d-a-a- '-i-a- a-m-t-r-. ------------------------------ awad aldhahab 'iilaa almatara.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. ‫-ود ال-ه-ب--لى مر-ز ا---ينة.‬ ‫--- ا----- إ-- م--- ا-------- ‫-و- ا-ذ-ا- إ-ى م-ك- ا-م-ي-ة-‬ ------------------------------ ‫أود الذهاب إلى مركز المدينة.‬ 0
awad--l---hab-'----a ---ka--a-m---nata. a--- a------- '----- m----- a---------- a-a- a-d-a-a- '-i-a- m-r-a- a-m-d-n-t-. --------------------------------------- awad aldhahab 'iilaa markaz almadinata.
Как да стигна до гарата? ‫كيف --ل --ى مح-ة--ل-ط-ر؟‬ ‫--- أ-- إ-- م--- ا------- ‫-ي- أ-ل إ-ى م-ط- ا-ق-ا-؟- -------------------------- ‫كيف أصل إلى محطة القطار؟‬ 0
ki---as-----l-a ---at-----q--ar? k-- '--- '----- m------ a------- k-f '-s- '-i-a- m-h-t-t a-q-t-r- -------------------------------- kif 'asl 'iilaa mahatat alqatar?
Как да стигна до летището? ‫-يف -صل -لى-ال-طار؟‬ ‫--- أ-- إ-- ا------- ‫-ي- أ-ل إ-ى ا-م-ا-؟- --------------------- ‫كيف أصل إلى المطار؟‬ 0
kif -a-l -------al--t-r? k-- '--- '----- a------- k-f '-s- '-i-a- a-m-t-r- ------------------------ kif 'asl 'iilaa almatar?
Как да стигна до центъра на града? ‫كي--أ-ل-إ-ى-مركز--لم--ن--‬ ‫--- أ-- إ-- م--- ا-------- ‫-ي- أ-ل إ-ى م-ك- ا-م-ي-ة-‬ --------------------------- ‫كيف أصل إلى مركز المدينة؟‬ 0
ki- -as- '-il---m-r-az--l-a--y---? k-- '--- '----- m----- a---------- k-f '-s- '-i-a- m-r-a- a-m-d-y-t-? ---------------------------------- kif 'asl 'iilaa markaz almadiynta?
Трябва ми такси. ‫-ح--ج ---ار---جرة-‬ ‫----- ل----- أ----- ‫-ح-ا- ل-ي-ر- أ-ر-.- -------------------- ‫أحتاج لسيارة أجرة.‬ 0
a-i----li-a-a-----'ajr--a. a----- l--------- '------- a-i-a- l-s-y-a-a- '-j-a-a- -------------------------- ahitaj lisayaarat 'ajrata.
Трябва ми карта на града. ‫أ---ج -مخط----مد---.‬ ‫----- ل---- ا-------- ‫-ح-ا- ل-خ-ط ا-م-ي-ة-‬ ---------------------- ‫أحتاج لمخطط المدينة.‬ 0
a-i--j li--k----t--lmad--at-. a----- l--------- a---------- a-i-a- l-m-k-a-i- a-m-d-n-t-. ----------------------------- ahitaj limukhatit almadinata.
Трябва ми хотел. ‫-حتاج-لف----‬ ‫----- ل------ ‫-ح-ا- ل-ن-ق-‬ -------------- ‫أحتاج لفندق.‬ 0
ahi-aj li-a---q. a----- l-------- a-i-a- l-f-n-a-. ---------------- ahitaj lifandaq.
Бих искал / искала да наема кола. ‫أر---أن-أست--- سي-رة-‬ ‫---- أ- أ----- س------ ‫-ر-د أ- أ-ت-ج- س-ا-ة-‬ ----------------------- ‫أريد أن أستأجر سيارة.‬ 0
arid '-- --st--ir s--aa-ata. a--- '-- '------- s--------- a-i- '-n '-s-a-i- s-y-a-a-a- ---------------------------- arid 'an 'astajir sayaarata.
Ето кредитната ми карта. ‫--- بط---- ا--ئ----ية.‬ ‫--- ب----- ا----------- ‫-ذ- ب-ا-ت- ا-ا-ت-ا-ي-.- ------------------------ ‫هذه بطاقتي الائتمانية.‬ 0
hd--h bitaqat- ----tim-ni-ti. h---- b------- a------------- h-h-h b-t-q-t- a-a-t-m-n-a-i- ----------------------------- hdhih bitaqati alaitimaniati.
Ето шофьорската ми книжка. ‫ه-ه---صة --ق-اد--‬ ‫--- ر--- ا-------- ‫-ذ- ر-ص- ا-ق-ا-ة-‬ ------------------- ‫هذه رخصة القيادة.‬ 0
hdh-- ruk---- ---iadat-. h---- r------ a--------- h-h-h r-k-s-t a-q-a-a-a- ------------------------ hdhih rukhsat alqiadata.
Какво може да се види в града? ‫-- -ل-دير-با-ر---------م-ي-ة؟‬ ‫-- ا----- ب------ ف- ا-------- ‫-ا ا-ج-ي- ب-ل-ؤ-ا ف- ا-م-ي-ة-‬ ------------------------------- ‫ما الجدير بالرؤيا في المدينة؟‬ 0
m--alj-d-- --al-uw-- f----m-d-n? m- a------ b-------- f- a------- m- a-j-d-r b-a-r-w-a f- a-m-d-n- -------------------------------- ma aljadir bialruwya fi almadin?
Идете в стария град. ‫ا-----لى-ال---ن- ------ة-‬ ‫---- إ-- ا------ ا-------- ‫-ذ-ب إ-ى ا-م-ي-ة ا-ق-ي-ة-‬ --------------------------- ‫اذهب إلى المدينة القديمة.‬ 0
adha--b--i--aa alm-di--t -l--dimat-. a------ '----- a-------- a---------- a-h-h-b '-i-a- a-m-d-n-t a-q-d-m-t-. ------------------------------------ adhahib 'iilaa almadinat alqadimata.
Направете обиколка на града. ‫ق- بج-ل--في -----نة-‬ ‫-- ب---- ف- ا-------- ‫-م ب-و-ة ف- ا-م-ي-ة-‬ ---------------------- ‫قم بجولة في المدينة.‬ 0
qm----a--a- f--a-m---i----. q- b------- f- a----------- q- b-j-w-a- f- a-m-d-i-a-a- --------------------------- qm bijawlat fi almadiinata.
Идете на пристанището. ‫اذهب-إل- -ل-ي-اء-‬ ‫---- إ-- ا-------- ‫-ذ-ب إ-ى ا-م-ن-ء-‬ ------------------- ‫اذهب إلى الميناء.‬ 0
adh-hib '-i--a -lm-na-. a------ '----- a------- a-h-h-b '-i-a- a-m-n-'- ----------------------- adhahib 'iilaa almina'.
Направете обиколка на пристанището. ‫---بج--ة-ف- --ميناء-‬ ‫-- ب---- ف- ا-------- ‫-م ب-و-ة ف- ا-م-ن-ء-‬ ---------------------- ‫قم بجولة في الميناء.‬ 0
q-----aw--t-f--a-min--. q- b------- f- a------- q- b-j-w-a- f- a-m-n-'- ----------------------- qm bijawlat fi almina'.
Какви други забележителности има ? ‫---هن----معالم---ر--جد-رة -ا-ر-يا-‬ ‫-- ه---- م---- ا--- ج---- ب-------- ‫-ل ه-ا-ك م-ا-م ا-ر- ج-ي-ة ب-ل-ؤ-ا-‬ ------------------------------------ ‫هل هنالك معالم اخرى جديرة بالرؤيا؟‬ 0
hl --a-- ----li-----hra------r-t-n----l--wya? h- h---- m------ '------ j-------- b--------- h- h-a-k m-e-l-m '-k-r-a j-d-r-t-n b-a-r-w-a- --------------------------------------------- hl hnalk maealim 'ukhraa jadiratan bialrawya?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!