Разговорник

bg В града   »   zh 在城里

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25[二十五]

25 [Èrshíwǔ]

在城里

zài chéng lǐ

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен] Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. 我-要 到 -车站 --。 我 要 到 火__ 去 。 我 要 到 火-站 去 。 ------------- 我 要 到 火车站 去 。 0
w--------o huǒch- zh-n--ù. w_ y__ d__ h_____ z___ q__ w- y-o d-o h-ǒ-h- z-à- q-. -------------------------- wǒ yào dào huǒchē zhàn qù.
Бих искал / искала да отида на летището. 我-- --飞-场-- 。 我 要 到 飞__ 去 。 我 要 到 飞-场 去 。 ------------- 我 要 到 飞机场 去 。 0
Wǒ-y-- -ào-fē-----h-ng-qù. W_ y__ d__ f____ c____ q__ W- y-o d-o f-i-ī c-ǎ-g q-. -------------------------- Wǒ yào dào fēijī chǎng qù.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. 我-要-- 市中- 去-。 我 要 到 市__ 去 。 我 要 到 市-心 去 。 ------------- 我 要 到 市中心 去 。 0
W- yào--ào-sh--zh--gx-- --. W_ y__ d__ s__ z_______ q__ W- y-o d-o s-ì z-ō-g-ī- q-. --------------------------- Wǒ yào dào shì zhōngxīn qù.
Как да стигна до гарата? 到-火---怎--走 ? 到 火__ 怎_ 走 ? 到 火-站 怎- 走 ? ------------ 到 火车站 怎么 走 ? 0
Dà- h---hē-zh-- zě-----ǒu? D__ h_____ z___ z____ z___ D-o h-ǒ-h- z-à- z-n-e z-u- -------------------------- Dào huǒchē zhàn zěnme zǒu?
Как да стигна до летището? 到 飞--------? 到 飞__ 怎_ 走 ? 到 飞-场 怎- 走 ? ------------ 到 飞机场 怎么 走 ? 0
D-o---ij- -h--g-z---- --u? D__ f____ c____ z____ z___ D-o f-i-ī c-ǎ-g z-n-e z-u- -------------------------- Dào fēijī chǎng zěnme zǒu?
Как да стигна до центъра на града? 到-市---怎--- ? 到 市__ 怎_ 走 ? 到 市-心 怎- 走 ? ------------ 到 市中心 怎么 走 ? 0
Dào s-- ---ngxīn z-nme----? D__ s__ z_______ z____ z___ D-o s-ì z-ō-g-ī- z-n-e z-u- --------------------------- Dào shì zhōngxīn zěnme zǒu?
Трябва ми такси. 我-需要-一辆-----。 我 需_ 一_ 出__ 。 我 需- 一- 出-车 。 ------------- 我 需要 一辆 出租车 。 0
W--xūy-o--ī li-ng-ch----c-ē. W_ x____ y_ l____ c____ c___ W- x-y-o y- l-à-g c-ū-ū c-ē- ---------------------------- Wǒ xūyào yī liàng chūzū chē.
Трябва ми карта на града. 我 需- 一张--市-地- 。 我 需_ 一_ 城_ 地_ 。 我 需- 一- 城- 地- 。 --------------- 我 需要 一张 城市 地图 。 0
W--xūyào--ī-zhā---ché--sh- --tú. W_ x____ y_ z____ c_______ d____ W- x-y-o y- z-ā-g c-é-g-h- d-t-. -------------------------------- Wǒ xūyào yī zhāng chéngshì dìtú.
Трябва ми хотел. 我-- ---馆 。 我 要 住 宾_ 。 我 要 住 宾- 。 ---------- 我 要 住 宾馆 。 0
W--yà--zh---īngu--. W_ y__ z__ b_______ W- y-o z-ù b-n-u-n- ------------------- Wǒ yào zhù bīnguǎn.
Бих искал / искала да наема кола. 我 要 - -- --。 我 要 租 一_ 车 。 我 要 租 一- 车 。 ------------ 我 要 租 一辆 车 。 0
Wǒ --o -ū -ī l------h-. W_ y__ z_ y_ l____ c___ W- y-o z- y- l-à-g c-ē- ----------------------- Wǒ yào zū yī liàng chē.
Ето кредитната ми карта. 这---的 -用卡 。 这_ 我_ 信__ 。 这- 我- 信-卡 。 ----------- 这是 我的 信用卡 。 0
Z-è -h--wǒ--- xì-y---k-. Z__ s__ w_ d_ x_________ Z-è s-ì w- d- x-n-ò-g-ǎ- ------------------------ Zhè shì wǒ de xìnyòngkǎ.
Ето шофьорската ми книжка. 这是-我的 驾----- 。 这_ 我_ 驾_____ 。 这- 我- 驾-证-驾- 。 -------------- 这是 我的 驾驶证/驾照 。 0
Zh- --ì--- d- -ià-hǐ z---g/ jiàzhà-. Z__ s__ w_ d_ j_____ z_____ j_______ Z-è s-ì w- d- j-à-h- z-è-g- j-à-h-o- ------------------------------------ Zhè shì wǒ de jiàshǐ zhèng/ jiàzhào.
Какво може да се види в града? 这 城市里 ---么 景-儿--以 参观-？ 这 城__ 有 什_ 景__ 可_ 参_ ？ 这 城-里 有 什- 景-儿 可- 参- ？ ---------------------- 这 城市里 有 什么 景点儿 可以 参观 ？ 0
Z-è c-éngsh--l--yǒ- ----me-jǐngd--n er ---ǐ-c-ng-ān? Z__ c_______ l_ y__ s__ m_ j_______ e_ k___ c_______ Z-è c-é-g-h- l- y-u s-é m- j-n-d-ǎ- e- k-y- c-n-u-n- ---------------------------------------------------- Zhè chéngshì li yǒu shé me jǐngdiǎn er kěyǐ cānguān?
Идете в стария град. 您 --古城---。 您 去 古_ 吧 。 您 去 古- 吧 。 ---------- 您 去 古城 吧 。 0
N-- -- g-c-én--b-. N__ q_ g______ b__ N-n q- g-c-é-g b-. ------------------ Nín qù gǔchéng ba.
Направете обиколка на града. 您 可以 ---环城----。 您 可_ 乘_ 环_ 一_ 。 您 可- 乘- 环- 一- 。 --------------- 您 可以 乘车 环城 一游 。 0
Ní---ěyǐ --é-g--h- -uá- ché-g-y- yó-. N__ k___ c____ c__ h___ c____ y_ y___ N-n k-y- c-é-g c-ē h-á- c-é-g y- y-u- ------------------------------------- Nín kěyǐ chéng chē huán chéng yī yóu.
Идете на пристанището. 您-去 -- 吧-。 您 去 港_ 吧 。 您 去 港- 吧 。 ---------- 您 去 港口 吧 。 0
N-n-q--g---k-u -a. N__ q_ g______ b__ N-n q- g-n-k-u b-. ------------------ Nín qù gǎngkǒu ba.
Направете обиколка на пристанището. 您 -着----走一- 。 您 沿_ 港_ 走__ 。 您 沿- 港- 走-走 。 ------------- 您 沿着 港口 走一走 。 0
N-n yán--e--ǎngkǒu zǒ---- -ǒu. N__ y_____ g______ z__ y_ z___ N-n y-n-h- g-n-k-u z-u y- z-u- ------------------------------ Nín yánzhe gǎngkǒu zǒu yī zǒu.
Какви други забележителности има ? 除此-外 -有 什- 名胜古- ？ 除___ 还_ 什_ 名___ ？ 除-之- 还- 什- 名-古- ？ ----------------- 除此之外 还有 什么 名胜古迹 ？ 0
Ch--c- -hī --i--á- ------- me mín--hèn- ----? C__ c_ z__ w__ h__ y__ s__ m_ m________ g____ C-ú c- z-ī w-i h-i y-u s-é m- m-n-s-è-g g-j-? --------------------------------------------- Chú cǐ zhī wài hái yǒu shé me míngshèng gǔjī?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + китайски (опростен] (1-100) MP3 китайски (опростен] (1-100)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!