Разговорник

bg В града   »   zh 在城里

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25[二十五]

25 [Èrshíwǔ]

在城里

[zài chéng lǐ]

български китайски (опростен) Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. 我 要 到 火-- 去 。 我 要 到 火车站 去 。 0
w- y-- d-- h----- z--- q-. wǒ y-- d-- h----- z--- q-. wǒ yào dào huǒchē zhàn qù. w- y-o d-o h-ǒ-h- z-à- q-. -------------------------.
Бих искал / искала да отида на летището. 我 要 到 飞-- 去 。 我 要 到 飞机场 去 。 0
W- y-- d-- f---- c---- q-. Wǒ y-- d-- f---- c---- q-. Wǒ yào dào fēijī chǎng qù. W- y-o d-o f-i-ī c-ǎ-g q-. -------------------------.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. 我 要 到 市-- 去 。 我 要 到 市中心 去 。 0
W- y-- d-- s-- z------- q-. Wǒ y-- d-- s-- z------- q-. Wǒ yào dào shì zhōngxīn qù. W- y-o d-o s-ì z-ō-g-ī- q-. --------------------------.
Как да стигна до гарата? 到 火-- 怎- 走 ? 到 火车站 怎么 走 ? 0
D-- h----- z--- z---- z--? Dà- h----- z--- z---- z--? Dào huǒchē zhàn zěnme zǒu? D-o h-ǒ-h- z-à- z-n-e z-u? -------------------------?
Как да стигна до летището? 到 飞-- 怎- 走 ? 到 飞机场 怎么 走 ? 0
D-- f---- c---- z---- z--? Dà- f---- c---- z---- z--? Dào fēijī chǎng zěnme zǒu? D-o f-i-ī c-ǎ-g z-n-e z-u? -------------------------?
Как да стигна до центъра на града? 到 市-- 怎- 走 ? 到 市中心 怎么 走 ? 0
D-- s-- z------- z---- z--? Dà- s-- z------- z---- z--? Dào shì zhōngxīn zěnme zǒu? D-o s-ì z-ō-g-ī- z-n-e z-u? --------------------------?
Трябва ми такси. 我 需- 一- 出-- 。 我 需要 一辆 出租车 。 0
W- x---- y- l---- c---- c--. Wǒ x---- y- l---- c---- c--. Wǒ xūyào yī liàng chūzū chē. W- x-y-o y- l-à-g c-ū-ū c-ē. ---------------------------.
Трябва ми карта на града. 我 需- 一- 城- 地- 。 我 需要 一张 城市 地图 。 0
W- x---- y- z---- c------- d---. Wǒ x---- y- z---- c------- d---. Wǒ xūyào yī zhāng chéngshì dìtú. W- x-y-o y- z-ā-g c-é-g-h- d-t-. -------------------------------.
Трябва ми хотел. 我 要 住 宾- 。 我 要 住 宾馆 。 0
W- y-- z-- b------. Wǒ y-- z-- b------. Wǒ yào zhù bīnguǎn. W- y-o z-ù b-n-u-n. ------------------.
Бих искал / искала да наема кола. 我 要 租 一- 车 。 我 要 租 一辆 车 。 0
W- y-- z- y- l---- c--. Wǒ y-- z- y- l---- c--. Wǒ yào zū yī liàng chē. W- y-o z- y- l-à-g c-ē. ----------------------.
Ето кредитната ми карта. 这是 我- 信-- 。 这是 我的 信用卡 。 0
Z-- s-- w- d- x--------. Zh- s-- w- d- x--------. Zhè shì wǒ de xìnyòngkǎ. Z-è s-ì w- d- x-n-ò-g-ǎ. -----------------------.
Ето шофьорската ми книжка. 这是 我- 驾--/驾- 。 这是 我的 驾驶证/驾照 。 0
Z-- s-- w- d- j----- z----/ j------. Zh- s-- w- d- j----- z----/ j------. Zhè shì wǒ de jiàshǐ zhèng/ jiàzhào. Z-è s-ì w- d- j-à-h- z-è-g/ j-à-h-o. --------------------------/--------.
Какво може да се види в града? 这 城-- 有 什- 景-- 可- 参- ? 这 城市里 有 什么 景点儿 可以 参观 ? 0
Z-- c------- l- y-- s-- m- j------- e- k--- c------? Zh- c------- l- y-- s-- m- j------- e- k--- c------? Zhè chéngshì li yǒu shé me jǐngdiǎn er kěyǐ cānguān? Z-è c-é-g-h- l- y-u s-é m- j-n-d-ǎ- e- k-y- c-n-u-n? ---------------------------------------------------?
Идете в стария град. 您 去 古- 吧 。 您 去 古城 吧 。 0
N-- q- g------ b-. Ní- q- g------ b-. Nín qù gǔchéng ba. N-n q- g-c-é-g b-. -----------------.
Направете обиколка на града. 您 可- 乘- 环- 一- 。 您 可以 乘车 环城 一游 。 0
N-- k--- c---- c-- h--- c---- y- y--. Ní- k--- c---- c-- h--- c---- y- y--. Nín kěyǐ chéng chē huán chéng yī yóu. N-n k-y- c-é-g c-ē h-á- c-é-g y- y-u. ------------------------------------.
Идете на пристанището. 您 去 港- 吧 。 您 去 港口 吧 。 0
N-- q- g------ b-. Ní- q- g------ b-. Nín qù gǎngkǒu ba. N-n q- g-n-k-u b-. -----------------.
Направете обиколка на пристанището. 您 沿- 港- 走-- 。 您 沿着 港口 走一走 。 0
N-- y----- g------ z-- y- z--. Ní- y----- g------ z-- y- z--. Nín yánzhe gǎngkǒu zǒu yī zǒu. N-n y-n-h- g-n-k-u z-u y- z-u. -----------------------------.
Какви други забележителности има ? 除此-- 还- 什- 名--- ? 除此之外 还有 什么 名胜古迹 ? 0
C-- c- z-- w-- h-- y-- s-- m- m-------- g---? Ch- c- z-- w-- h-- y-- s-- m- m-------- g---? Chú cǐ zhī wài hái yǒu shé me míngshèng gǔjī? C-ú c- z-ī w-i h-i y-u s-é m- m-n-s-è-g g-j-? --------------------------------------------?

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!