Разговорник

bg В града   »   sr У граду

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [двадесет и пет]

25 [dvadeset i pet]

У граду

[U gradu]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. Х-ео-/---ел- б----- --лезничке с-ан--е. Х--- / х---- б-- д- ж--------- с------- Х-е- / х-е-а б-х д- ж-л-з-и-к- с-а-и-е- --------------------------------------- Хтео / хтела бих до железничке станице. 0
H--- /-h-e-----h -o že--z---k- s--n---. H--- / h---- b-- d- ž--------- s------- H-e- / h-e-a b-h d- ž-l-z-i-k- s-a-i-e- --------------------------------------- Hteo / htela bih do železničke stanice.
Бих искал / искала да отида на летището. Хт-о --хт--а-б---до ---од-ом-. Х--- / х---- б-- д- а--------- Х-е- / х-е-а б-х д- а-р-д-о-а- ------------------------------ Хтео / хтела бих до аеродрома. 0
H----/----la -ih--o -er-droma. H--- / h---- b-- d- a--------- H-e- / h-e-a b-h d- a-r-d-o-a- ------------------------------ Hteo / htela bih do aerodroma.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. Х----/-хт-ла б-- до ---------ада. Х--- / х---- б-- д- ц----- г----- Х-е- / х-е-а б-х д- ц-н-р- г-а-а- --------------------------------- Хтео / хтела бих до центра града. 0
H-eo - ht-l- bih--o c----- --ada. H--- / h---- b-- d- c----- g----- H-e- / h-e-a b-h d- c-n-r- g-a-a- --------------------------------- Hteo / htela bih do centra grada.
Как да стигна до гарата? К-ко -а --е- -о-ж---з-ич---ст-ни--? К--- д- и--- д- ж--------- с------- К-к- д- и-е- д- ж-л-з-и-к- с-а-и-е- ----------------------------------- Како да идем до железничке станице? 0
K--o-da id-- do-ž-lez-ič-e-s---i--? K--- d- i--- d- ž--------- s------- K-k- d- i-e- d- ž-l-z-i-k- s-a-i-e- ----------------------------------- Kako da idem do železničke stanice?
Как да стигна до летището? К-ко-да -д-- д---е---р-м-? К--- д- и--- д- а--------- К-к- д- и-е- д- а-р-д-о-а- -------------------------- Како да идем до аеродрома? 0
K-ko--- i--m--o a-ro--om-? K--- d- i--- d- a--------- K-k- d- i-e- d- a-r-d-o-a- -------------------------- Kako da idem do aerodroma?
Как да стигна до центъра на града? Как- д- -д--------нтра--ра--? К--- д- и--- д- ц----- г----- К-к- д- и-е- д- ц-н-р- г-а-а- ----------------------------- Како да идем до центра града? 0
K--- ------m-do c-nt---g--da? K--- d- i--- d- c----- g----- K-k- d- i-e- d- c-n-r- g-a-a- ----------------------------- Kako da idem do centra grada?
Трябва ми такси. Т-еб-- -----. Т----- т----- Т-е-а- т-к-и- ------------- Требам такси. 0
Treb-m taksi. T----- t----- T-e-a- t-k-i- ------------- Trebam taksi.
Трябва ми карта на града. Т-е--- -л-н----да. Т----- п--- г----- Т-е-а- п-а- г-а-а- ------------------ Требам план града. 0
T-e--m----n g-ada. T----- p--- g----- T-e-a- p-a- g-a-a- ------------------ Trebam plan grada.
Трябва ми хотел. Т----м х-тел. Т----- х----- Т-е-а- х-т-л- ------------- Требам хотел. 0
Trebam -ot--. T----- h----- T-e-a- h-t-l- ------------- Trebam hotel.
Бих искал / искала да наема кола. Х-е- / хт-л- б-х-из-ајмит- аут-. Х--- / х---- б-- и-------- а---- Х-е- / х-е-а б-х и-н-ј-и-и а-т-. -------------------------------- Хтео / хтела бих изнајмити ауто. 0
Ht---- -te---bi- -----mit--aut-. H--- / h---- b-- i-------- a---- H-e- / h-e-a b-h i-n-j-i-i a-t-. -------------------------------- Hteo / htela bih iznajmiti auto.
Ето кредитната ми карта. Овде ј- -ој---р-д--н---а---ц-. О--- ј- м--- к------- к------- О-д- ј- м-ј- к-е-и-н- к-р-и-а- ------------------------------ Овде је моја кредитна картица. 0
Ovd---e------kr--i--- -ar---a. O--- j- m--- k------- k------- O-d- j- m-j- k-e-i-n- k-r-i-a- ------------------------------ Ovde je moja kreditna kartica.
Ето шофьорската ми книжка. Ов-е -- мој- в----к---озво-а. О--- ј- м--- в------ д------- О-д- ј- м-ј- в-з-ч-а д-з-о-а- ----------------------------- Овде је моја возачка дозвола. 0
Ov-e -e moj- --za-k- d-zvola. O--- j- m--- v------ d------- O-d- j- m-j- v-z-č-a d-z-o-a- ----------------------------- Ovde je moja vozačka dozvola.
Какво може да се види в града? Ш-- се--м- --де---у----д-? Ш-- с- и-- в----- у г----- Ш-а с- и-а в-д-т- у г-а-у- -------------------------- Шта се има видети у граду? 0
Š-a----im- --d--i u-gr--u? Š-- s- i-- v----- u g----- Š-a s- i-a v-d-t- u g-a-u- -------------------------- Šta se ima videti u gradu?
Идете в стария град. Ид-------т--и г-а-. И---- у с---- г---- И-и-е у с-а-и г-а-. ------------------- Идите у стари град. 0
Idite ----ari----d. I---- u s---- g---- I-i-e u s-a-i g-a-. ------------------- Idite u stari grad.
Направете обиколка на града. Н------те о--лаз---г-а-а. Н-------- о------- г----- Н-п-а-и-е о-и-а-а- г-а-а- ------------------------- Направите обилазак града. 0
Napra-i-e --il-z-k g-ada. N-------- o------- g----- N-p-a-i-e o-i-a-a- g-a-a- ------------------------- Napravite obilazak grada.
Идете на пристанището. Ид-те--- -у--. И---- д- л---- И-и-е д- л-к-. -------------- Идите до луке. 0
Id-te d--lu-e. I---- d- l---- I-i-e d- l-k-. -------------- Idite do luke.
Направете обиколка на пристанището. Направ-те----л-за- ----. Н-------- о------- л---- Н-п-а-и-е о-и-а-а- л-к-. ------------------------ Направите обилазак лукe. 0
N--r--i-- -bi-a--k-lu-e. N-------- o------- l---- N-p-a-i-e o-i-a-a- l-k-. ------------------------ Napravite obilazak luke.
Какви други забележителности има ? К--е --ш з-амен-то----по-то--? К--- ј-- з----------- п------- К-ј- ј-ш з-а-е-и-о-т- п-с-о-е- ------------------------------ Које још знаменитости постоје? 0
K-je-jo- zn-m---t-s---p-s-o-e? K--- j-- z----------- p------- K-j- j-š z-a-e-i-o-t- p-s-o-e- ------------------------------ Koje još znamenitosti postoje?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!