Разговорник

bg В града   »   ur ‫شہر میں‬

25 [двайсет и пет]

В града

В града

‫25 [پچیس]‬

pachees

‫شہر میں‬

[shehar mein]

Изберете как искате да видите превода:   
български урду Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. ‫--ں ---ی-- جان---ا--ا-ہوں‬ ‫--- ا----- ج--- چ---- ہ--- ‫-ی- ا-ٹ-ش- ج-ن- چ-ہ-ا ہ-ں- --------------------------- ‫میں اسٹیشن جانا چاہتا ہوں‬ 0
muj-- s-ati-n-j--- -ai m---- s------ j--- h-- m-j-e s-a-i-n j-n- h-i ---------------------- mujhe station jana hai
Бих искал / искала да отида на летището. ‫-ی--ہ-ائی ا-ے-ج--ا چ-ہ-- --ں‬ ‫--- ہ---- ا-- ج--- چ---- ہ--- ‫-ی- ہ-ا-ی ا-ے ج-ن- چ-ہ-ا ہ-ں- ------------------------------ ‫میں ہوائی اڈے جانا چاہتا ہوں‬ 0
mu----a-----t--ana h-i m---- a------ j--- h-- m-j-e a-r-o-t j-n- h-i ---------------------- mujhe airport jana hai
Бих искал / искала да отида в центъра на града. ‫م-----ر کے-وسط می--جا---چ-ہ---ہ-ں‬ ‫--- ش-- ک- و-- م-- ج--- چ---- ہ--- ‫-ی- ش-ر ک- و-ط م-ں ج-ن- چ-ہ-ا ہ-ں- ----------------------------------- ‫میں شہر کے وسط میں جانا چاہتا ہوں‬ 0
mujhe -h--a- m--n --na hai m---- s----- m--- j--- h-- m-j-e s-e-a- m-i- j-n- h-i -------------------------- mujhe shehar mein jana hai
Как да стигна до гарата? ‫-یں -سٹی-ن--یس---ہن----گا-‬ ‫--- ا----- ک--- پ----- گ--- ‫-ی- ا-ٹ-ش- ک-س- پ-ن-و- گ-؟- ---------------------------- ‫میں اسٹیشن کیسے پہنچوں گا؟‬ 0
m-i- --at-o- ----a--pa--c--o--ga? m--- s------ k----- p-------- g-- m-i- s-a-i-n k-i-a- p-h-c-o-n g-? --------------------------------- mein station kaisay pahuchoon ga?
Как да стигна до летището? ‫-ی- --ائ- -ڈ----س- پہنچ-ں-گ-؟‬ ‫--- ہ---- ا-- ک--- پ----- گ--- ‫-ی- ہ-ا-ی ا-ے ک-س- پ-ن-و- گ-؟- ------------------------------- ‫میں ہوائی اڈے کیسے پہنچوں گا؟‬ 0
m--n ---po---ka-s-y--a--c-o-n-ga? m--- a------ k----- p-------- g-- m-i- a-r-o-t k-i-a- p-h-c-o-n g-? --------------------------------- mein airport kaisay pahuchoon ga?
Как да стигна до центъра на града? ‫-ی- --- کے-و-----ں-------ہ-چ-ں گا؟‬ ‫--- ش-- ک- و-- م-- ک--- پ----- گ--- ‫-ی- ش-ر ک- و-ط م-ں ک-س- پ-ن-و- گ-؟- ------------------------------------ ‫میں شہر کے وسط میں کیسے پہنچوں گا؟‬ 0
m-----he----m-i- k-i-a--pah-c--on-g-? m--- s----- m--- k----- p-------- g-- m-i- s-e-a- m-i- k-i-a- p-h-c-o-n g-? ------------------------------------- mein shehar mein kaisay pahuchoon ga?
Трябва ми такси. ‫مج-- -یک---ک----اہ--‬ ‫---- ا-- ٹ---- چ----- ‫-ج-ے ا-ک ٹ-ک-ی چ-ہ-ے- ---------------------- ‫مجھے ایک ٹیکسی چاہئے‬ 0
m-----ta-- ch--iye m---- t--- c------ m-j-e t-x- c-a-i-e ------------------ mujhe taxy chahiye
Трябва ми карта на града. ‫م--ے-ش-ر -ا ای---ق-----ہئ-‬ ‫---- ش-- ک- ا-- ن--- چ----- ‫-ج-ے ش-ر ک- ا-ک ن-ش- چ-ہ-ے- ---------------------------- ‫مجھے شہر کا ایک نقشہ چاہئے‬ 0
m-jhe-s-e-ar ka-naqsh---h-hi-e m---- s----- k- n----- c------ m-j-e s-e-a- k- n-q-h- c-a-i-e ------------------------------ mujhe shehar ka naqsha chahiye
Трябва ми хотел. ‫مج---ایک---------ئ-‬ ‫---- ا-- ہ--- چ----- ‫-ج-ے ا-ک ہ-ٹ- چ-ہ-ے- --------------------- ‫مجھے ایک ہوٹل چاہئے‬ 0
mujhe h-tel--h-hiye m---- h---- c------ m-j-e h-t-l c-a-i-e ------------------- mujhe hotel chahiye
Бих искал / искала да наема кола. ‫-ی----- -ا-ی-ک---ہ-------- -ا-تا ہوں‬ ‫--- ا-- گ--- ک---- پ- ل--- چ---- ہ--- ‫-ی- ا-ک گ-ڑ- ک-ا-ہ پ- ل-ن- چ-ہ-ا ہ-ں- -------------------------------------- ‫میں ایک گاڑی کرایہ پر لینا چاہتا ہوں‬ 0
mein a-k----r- ki--ya--a- ---a -h-h-a h-n m--- a-- g---- k----- p-- l--- c----- h-- m-i- a-k g-a-i k-r-y- p-r l-n- c-a-t- h-n ----------------------------------------- mein aik gaari kiraya par lena chahta hon
Ето кредитната ми карта. ‫-ہ می-ا -ر--ٹ -ا-ڈ -ے‬ ‫-- م--- ک---- ک--- ہ-- ‫-ہ م-ر- ک-ی-ٹ ک-ر- ہ-‬ ----------------------- ‫یہ میرا کریڈٹ کارڈ ہے‬ 0
yeh-mera---dt car- --i y-- m--- c--- c--- h-- y-h m-r- c-d- c-r- h-i ---------------------- yeh mera crdt card hai
Ето шофьорската ми книжка. ‫یہ -ی-ا -رائ--نگ--ائ--- --‬ ‫-- م--- ڈ------- ل----- ہ-- ‫-ہ م-ر- ڈ-ا-ی-ن- ل-ئ-ن- ہ-‬ ---------------------------- ‫یہ میرا ڈرائیونگ لائسنس ہے‬ 0
y-h m--a-l-ce--- h-i y-- m--- l------ h-- y-h m-r- l-c-n-e h-i -------------------- yeh mera licence hai
Какво може да се види в града? ‫--ر-م--------ے -ے لئے ک-ا-ہ-؟‬ ‫--- م-- د----- ک- ل-- ک-- ہ--- ‫-ہ- م-ں د-ک-ن- ک- ل-ے ک-ا ہ-؟- ------------------------------- ‫شہر میں دیکھنے کے لئے کیا ہے؟‬ 0
s-e-a- m-i------nay--- -i-e-k---h--? s----- m--- d------ k- l--- k-- h--- s-e-a- m-i- d-k-n-y k- l-y- k-a h-i- ------------------------------------ shehar mein dekhnay ke liye kya hai?
Идете в стария град. ‫آپ-------شہر -یں ج-ئیں‬ ‫-- پ---- ش-- م-- ج----- ‫-پ پ-ا-ے ش-ر م-ں ج-ئ-ں- ------------------------ ‫آپ پرانے شہر میں جائیں‬ 0
a----ur-n---s--h-r --in a-- p------ s----- m--- a-p p-r-n-y s-e-a- m-i- ----------------------- aap puranay shehar mein
Направете обиколка на града. ‫شہ- --ں گھ--ی-‬ ‫--- م-- گ------ ‫-ہ- م-ں گ-و-ی-‬ ---------------- ‫شہر میں گھومیں‬ 0
sh--ar m--n---um--n s----- m--- g------ s-e-a- m-i- g-u-a-n ------------------- shehar mein ghumain
Идете на пристанището. ‫--در-ا--پ---ا-ی-‬ ‫------- پ- ج----- ‫-ن-ر-ا- پ- ج-ئ-ں- ------------------ ‫بندرگاہ پر جائیں‬ 0
ba-da----h p-r b--------- p-- b-n-a-g-a- p-r -------------- bandargaah par
Направете обиколка на пристанището. ‫-ن--گ-- ----یر-ک-یں‬ ‫------- ک- س-- ک---- ‫-ن-ر-ا- ک- س-ر ک-ی-‬ --------------------- ‫بندرگاہ کی سیر کریں‬ 0
ba-dar---h-----a-- -aren b--------- k- s--- k---- b-n-a-g-a- k- s-i- k-r-n ------------------------ bandargaah ki sair karen
Какви други забележителности има ? ‫اس -ے-ع-ا---د--ھ-ے -- --- کیا -ی-یں --ں؟‬ ‫-- ک- ع---- د----- ک- ک-- ک-- چ---- ہ---- ‫-س ک- ع-ا-ہ د-ک-ن- ک- ک-ا ک-ا چ-ز-ں ہ-ں-‬ ------------------------------------------ ‫اس کے علاوہ دیکھنے کی کیا کیا چیزیں ہیں؟‬ 0
is -- ila-- k-a-d-k--ay k--kya----ez----i-? i- k- i---- k-- d------ k- k-- c----- h---- i- k- i-a-a k-a d-k-n-y k- k-a c-e-z- h-i-? ------------------------------------------- is ke ilawa kya dekhnay ki kya cheeze hain?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!