Разговорник

bg В града   »   sk V meste

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [dvadsaťpäť]

V meste

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. C--e--by-som í-- ---žel----č-ú st-nic-. C---- b- s-- í-- n- ž--------- s------- C-c-l b- s-m í-ť n- ž-l-z-i-n- s-a-i-u- --------------------------------------- Chcel by som ísť na železničnú stanicu. 0
Бих искал / искала да отида на летището. Chcel-by-s---ísť--a --tis--. C---- b- s-- í-- n- l------- C-c-l b- s-m í-ť n- l-t-s-o- ---------------------------- Chcel by som ísť na letisko. 0
Бих искал / искала да отида в центъра на града. C-c-- -- -om í---d--ce--r-. C---- b- s-- í-- d- c------ C-c-l b- s-m í-ť d- c-n-r-. --------------------------- Chcel by som ísť do centra. 0
Как да стигна до гарата? Ako s- ---ta-e--na--e--zni-nú s-a--c-? A-- s- d------- n- ž--------- s------- A-o s- d-s-a-e- n- ž-l-z-i-n- s-a-i-u- -------------------------------------- Ako sa dostanem na železničnú stanicu? 0
Как да стигна до летището? A-o -a--ost-ne--n- -e--s--? A-- s- d------- n- l------- A-o s- d-s-a-e- n- l-t-s-o- --------------------------- Ako sa dostanem na letisko? 0
Как да стигна до центъра на града? A-o-s----s--ne- do --nt-a? A-- s- d------- d- c------ A-o s- d-s-a-e- d- c-n-r-? -------------------------- Ako sa dostanem do centra? 0
Трябва ми такси. P-t--b-j-m-t----. P--------- t----- P-t-e-u-e- t-x-k- ----------------- Potrebujem taxík. 0
Трябва ми карта на града. P-t---u-e- m-p--me--a. P--------- m--- m----- P-t-e-u-e- m-p- m-s-a- ---------------------- Potrebujem mapu mesta. 0
Трябва ми хотел. Pot---uj-m----el. P--------- h----- P-t-e-u-e- h-t-l- ----------------- Potrebujem hotel. 0
Бих искал / искала да наема кола. Chcel ----o---- pr-na--ť--u--. C---- b- s-- s- p------- a---- C-c-l b- s-m s- p-e-a-a- a-t-. ------------------------------ Chcel by som si prenajať auto. 0
Ето кредитната ми карта. Tu-j---o-a-k-e--t-á k--ta. T- j- m--- k------- k----- T- j- m-j- k-e-i-n- k-r-a- -------------------------- Tu je moja kreditná karta. 0
Ето шофьорската ми книжка. Tu--e-mô----di--ký-p--u-a-. T- j- m-- v------- p------- T- j- m-j v-d-č-k- p-e-k-z- --------------------------- Tu je môj vodičský preukaz. 0
Какво може да се види в града? Čo-všetko--a dá vid-eť-v -e-te? Č- v----- s- d- v----- v m----- Č- v-e-k- s- d- v-d-e- v m-s-e- ------------------------------- Čo všetko sa dá vidieť v meste? 0
Идете в стария град. Ch---e ---s---éh--me---. C----- d- s------ m----- C-o-t- d- s-a-é-o m-s-a- ------------------------ Choďte do starého mesta. 0
Направете обиколка на града. Ur-b---s- o-ru-nú jaz-u po mes--. U----- s- o------ j---- p- m----- U-o-t- s- o-r-ž-ú j-z-u p- m-s-e- --------------------------------- Urobte si okružnú jazdu po meste. 0
Идете на пристанището. Choď------pr---a--. C----- d- p-------- C-o-t- d- p-í-t-v-. ------------------- Choďte do prístavu. 0
Направете обиколка на пристанището. Urobt- -- o---ž---j--d- -- p-í-t---. U----- s- o------ j---- p- p-------- U-o-t- s- o-r-ž-ú j-z-u p- p-í-t-v-. ------------------------------------ Urobte si okružnú jazdu po prístave. 0
Какви други забележителности има ? A-é p--äti-od----i--ú--- ---e--k-em-to-o? A-- p------------- s- t- e--- o---- t---- A-é p-m-t-h-d-o-t- s- t- e-t- o-r-m t-h-? ----------------------------------------- Aké pamätihodnosti sú tu ešte okrem toho? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!