Разговорник

bg В таксито   »   be У таксi

38 [трийсет и осем]

В таксито

В таксито

38 [трыццаць восем]

38 [trytstsats’ vosem]

У таксi

[U taksi]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Моля, извикайте такси. В-кл---е- к--і---с-а,-т-к-i. В-------- к--- л----- т----- В-к-і-ц-, к-л- л-с-а- т-к-i- ---------------------------- Выклічце, калі ласка, таксi. 0
V----c-t--,-k-l--l-s-------s-. V---------- k--- l----- t----- V-k-і-h-s-, k-l- l-s-a- t-k-i- ------------------------------ Vyklіchtse, kalі laska, taksi.
Колко струва до гарата? К-ль----а-туе да----ь д---акзала? К----- к----- д------ д- в------- К-л-к- к-ш-у- д-е-а-ь д- в-к-а-а- --------------------------------- Колькі каштуе даехаць да вакзала? 0
Kol’-і -asht-e --e-h-ts’ d- -a--a--? K----- k------ d-------- d- v------- K-l-k- k-s-t-e d-e-h-t-’ d- v-k-a-a- ------------------------------------ Kol’kі kashtue daekhats’ da vakzala?
Колко струва до летището? Ко--кі -а-т-е --е-аць да -э----рт-? К----- к----- д------ д- а--------- К-л-к- к-ш-у- д-е-а-ь д- а-р-п-р-а- ----------------------------------- Колькі каштуе даехаць да аэрапорта? 0
K--’k--k-shtue-daekh-t-- da-aer--o---? K----- k------ d-------- d- a--------- K-l-k- k-s-t-e d-e-h-t-’ d- a-r-p-r-a- -------------------------------------- Kol’kі kashtue daekhats’ da aeraporta?
Моля, направо. Калі лас--- н-ў--ост. К--- л----- н-------- К-л- л-с-а- н-ў-р-с-. --------------------- Калі ласка, наўпрост. 0
K----la-ka, ---p----. K--- l----- n-------- K-l- l-s-a- n-u-r-s-. --------------------- Kalі laska, nauprost.
Моля, тук надясно. Калі--а--а, --т-----а-а. К--- л----- т-- н------- К-л- л-с-а- т-т н-п-а-а- ------------------------ Калі ласка, тут направа. 0
Ka----a--a, t---n-p-av-. K--- l----- t-- n------- K-l- l-s-a- t-t n-p-a-a- ------------------------ Kalі laska, tut naprava.
Моля, там на ъгъла наляво. К-----а-к-, та- -- р-гу------а. К--- л----- т-- н- р--- н------ К-л- л-с-а- т-м н- р-г- н-л-в-. ------------------------------- Калі ласка, там на рагу налева. 0
Kal- laska- --m -a ra-u n-leva. K--- l----- t-- n- r--- n------ K-l- l-s-a- t-m n- r-g- n-l-v-. ------------------------------- Kalі laska, tam na ragu naleva.
Бързам. Я--пяшаюся. Я с-------- Я с-я-а-с-. ----------- Я спяшаюся. 0
Ya ---a----us-a. Y- s------------ Y- s-y-s-a-u-y-. ---------------- Ya spyashayusya.
Имам време. У---не-ёс-ь---с. У м--- ё--- ч--- У м-н- ё-ц- ч-с- ---------------- У мяне ёсць час. 0
U-m-a-- ---ts’ c--s. U m---- y----- c---- U m-a-e y-s-s- c-a-. -------------------- U myane yosts’ chas.
Карайте по-бавно, моля. Кал- ---ка- ---ьце п---л-н-й. К--- л----- е----- п--------- К-л- л-с-а- е-з-ц- п-в-л-н-й- ----------------------------- Калі ласка, едзьце павольней. 0
K-----aska---e-----e--avol----. K--- l----- y------- p--------- K-l- l-s-a- y-d-’-s- p-v-l-n-y- ------------------------------- Kalі laska, yedz’tse pavol’ney.
Спрете тук, моля. К-лі ласк-, -пы--це т--. К--- л----- с------ т--- К-л- л-с-а- с-ы-і-е т-т- ------------------------ Калі ласка, спыніце тут. 0
Kal--la-ka- -p--іtse tu-. K--- l----- s------- t--- K-l- l-s-a- s-y-і-s- t-t- ------------------------- Kalі laska, spynіtse tut.
Изчакайте един момент, моля. Па-ак--ц--хв--інку, кал---ас-а. П-------- х-------- к--- л----- П-ч-к-й-е х-і-і-к-, к-л- л-с-а- ------------------------------- Пачакайце хвілінку, калі ласка. 0
Pa--akay-s- kh--l-n-u--k--і -a-ka. P---------- k--------- k--- l----- P-c-a-a-t-e k-v-l-n-u- k-l- l-s-a- ---------------------------------- Pachakaytse khvіlіnku, kalі laska.
Веднага се връщам. Я--у-к- ---н---. Я х---- в------- Я х-т-а в-р-у-я- ---------------- Я хутка вярнуся. 0
Y---hu-k- v-a-n--y-. Y- k----- v--------- Y- k-u-k- v-a-n-s-a- -------------------- Ya khutka vyarnusya.
Моля, дайте ми квитанция. Д---е--не,--а-- ла-ка- кв-т-н--ю. Д---- м--- к--- л----- к--------- Д-й-е м-е- к-л- л-с-а- к-і-а-ц-ю- --------------------------------- Дайце мне, калі ласка, квітанцыю. 0
Dayt---mn-----l--l-s--- ---t-nt--yu. D----- m--- k--- l----- k----------- D-y-s- m-e- k-l- l-s-a- k-і-a-t-y-u- ------------------------------------ Daytse mne, kalі laska, kvіtantsyyu.
Нямам дребни пари. У-мя-е ням- др-б-з-. У м--- н--- д------- У м-н- н-м- д-о-я-і- -------------------- У мяне няма дробязі. 0
U-m-----n--m- d---y-z-. U m---- n---- d-------- U m-a-e n-a-a d-o-y-z-. ----------------------- U myane nyama drobyazі.
Така е добре, рестото е за Вас. У----ар--л---, --шту----і---е-са--. У-- н--------- р---- п------- с---- У-ё н-р-а-ь-а- р-ш-у п-к-н-ц- с-б-. ----------------------------------- Усё нармальна, рэшту пакіньце сабе. 0
Us- na---l--a,--eshtu --kі-’t----a-e. U-- n--------- r----- p-------- s---- U-e n-r-a-’-a- r-s-t- p-k-n-t-e s-b-. ------------------------------------- Use narmal’na, reshtu pakіn’tse sabe.
Закарайте ме на този адрес. Адвязіц- м-н-,-к-л--лас--,-па гэт----д-а--. А------- м---- к--- л----- п- г---- а------ А-в-з-ц- м-н-, к-л- л-с-а- п- г-т-м а-р-с-. ------------------------------------------- Адвязіце мяне, калі ласка, па гэтым адрасе. 0
Ad-----t-e--yane--ka-і ---ka,--- ----m--drase. A--------- m----- k--- l----- p- g---- a------ A-v-a-і-s- m-a-e- k-l- l-s-a- p- g-t-m a-r-s-. ---------------------------------------------- Advyazіtse myane, kalі laska, pa getym adrase.
Закарайте ме до моя хотел. А-в----- -яне- кал--л---а,--- маёй-га--ін-ц-. А------- м---- к--- л----- д- м--- г--------- А-в-з-ц- м-н-, к-л- л-с-а- д- м-ё- г-с-і-і-ы- --------------------------------------------- Адвязіце мяне, калі ласка, да маёй гасцініцы. 0
A-vyaz-ts- my-ne----l--l--k---da---e- --------t-y. A--------- m----- k--- l----- d- m--- g----------- A-v-a-і-s- m-a-e- k-l- l-s-a- d- m-e- g-s-s-n-t-y- -------------------------------------------------- Advyazіtse myane, kalі laska, da maey gastsіnіtsy.
Закарайте ме на плажа. А--я--це-мя-е--ка-- -аска,-на--ля-. А------- м---- к--- л----- н- п---- А-в-з-ц- м-н-, к-л- л-с-а- н- п-я-. ----------------------------------- Адвязіце мяне, калі ласка, на пляж. 0
Ad----і-s--mya------lі -a---- na-p-y---. A--------- m----- k--- l----- n- p------ A-v-a-і-s- m-a-e- k-l- l-s-a- n- p-y-z-. ---------------------------------------- Advyazіtse myane, kalі laska, na plyazh.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?
Знаете ли, че?
Руският е сред езиците, които доминират на книжния пазар. Руски писатели са създали велики произведения в световната литературата. Много книги се превеждат от руски. Но и руснаците обичат да четат, така че преводачите винаги имат много работа. За около 160 милиона души руският е майчин език. Освен това много хора в други славянски страни говорят руски. Така руският е най-разпространеният език в Европа. Около 280 милиона души по света говорят руски. Като източнославянски език руският е свързан с украинския и беларуския. Руската граматика е структурирана много систематично. Това е предимство за хората, които мислят аналитично и логично. При всички случаи си заслужава да учите руски! В областта на науката, изкуството и техниката руският е много важен език. А няма ли да е чудесно да четете известните руски творби в оригинал?