Разговорник

bg В таксито   »   uk У таксі

38 [трийсет и осем]

В таксито

В таксито

38 [тридцять вісім]

38 [trydtsyatʹ visim]

У таксі

[U taksi]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Моля, извикайте такси. Вик--ч-------ь-л--ка, т----. В-------- б---------- т----- В-к-и-т-, б-д---а-к-, т-к-і- ---------------------------- Викличте, будь-ласка, таксі. 0
V-k-yc--e,-b-d--l-ska,----s-. V--------- b---------- t----- V-k-y-h-e- b-d---a-k-, t-k-i- ----------------------------- Vyklychte, budʹ-laska, taksi.
Колко струва до гарата? С-і-ь-и--о-т-є-д--в---ал-? С------ к----- д- в------- С-і-ь-и к-ш-у- д- в-к-а-у- -------------------------- Скільки коштує до вокзалу? 0
S-ilʹ-- -os--uye -o vo-za-u? S------ k------- d- v------- S-i-ʹ-y k-s-t-y- d- v-k-a-u- ---------------------------- Skilʹky koshtuye do vokzalu?
Колко струва до летището? Скі--к--кошт-- -о ---опорт-? С------ к----- д- а--------- С-і-ь-и к-ш-у- д- а-р-п-р-у- ---------------------------- Скільки коштує до аеропорту? 0
Ski-ʹky -o---u-- -- a--o-o-tu? S------ k------- d- a--------- S-i-ʹ-y k-s-t-y- d- a-r-p-r-u- ------------------------------ Skilʹky koshtuye do aeroportu?
Моля, направо. Будь-лас--, -ря--. Б---------- п----- Б-д---а-к-, п-я-о- ------------------ Будь-ласка, прямо. 0
B-d--l---a, --y-m-. B---------- p------ B-d---a-k-, p-y-m-. ------------------- Budʹ-laska, pryamo.
Моля, тук надясно. Б--ь--а-к-- --- п--во-уч. Б---------- т-- п-------- Б-д---а-к-, т-т п-а-о-у-. ------------------------- Будь-ласка, тут праворуч. 0
Budʹ-l--ka, t-t-pr-v-ruc-. B---------- t-- p--------- B-d---a-k-, t-t p-a-o-u-h- -------------------------- Budʹ-laska, tut pravoruch.
Моля, там на ъгъла наляво. Б-д---аска, там на-розі ---оруч. Б---------- т-- н- р--- л------- Б-д---а-к-, т-м н- р-з- л-в-р-ч- -------------------------------- Будь-ласка, там на розі ліворуч. 0
Budʹ-l----,-ta- n--r--- -iv---c-. B---------- t-- n- r--- l-------- B-d---a-k-, t-m n- r-z- l-v-r-c-. --------------------------------- Budʹ-laska, tam na rozi livoruch.
Бързам. Я по---шаю. Я п-------- Я п-с-і-а-. ----------- Я поспішаю. 0
Y- p-spi-----. Y- p---------- Y- p-s-i-h-y-. -------------- YA pospishayu.
Имам време. Я -а----с. Я м-- ч--- Я м-ю ч-с- ---------- Я маю час. 0
Y- m--- ----. Y- m--- c---- Y- m-y- c-a-. ------------- YA mayu chas.
Карайте по-бавно, моля. Ї--т-- -удь---ска---о--л--і--. Ї----- б---------- п---------- Ї-ь-е- б-д---а-к-, п-в-л-н-ш-. ------------------------------ Їдьте, будь-ласка, повільніше. 0
I--ʹt---bu-------a----vilʹ----e. I------ b---------- p----------- I-d-t-, b-d---a-k-, p-v-l-n-s-e- -------------------------------- Ïdʹte, budʹ-laska, povilʹnishe.
Спрете тук, моля. З--и---ь---т-т--буд--л---а. З--------- т--- б---------- З-п-н-т-с- т-т- б-д---а-к-. --------------------------- Зупиніться тут, будь-ласка. 0
Z---n---sya tut, -u-ʹ-lask-. Z---------- t--- b---------- Z-p-n-t-s-a t-t- b-d---a-k-. ---------------------------- Zupynitʹsya tut, budʹ-laska.
Изчакайте един момент, моля. Заче-а-те---ил--к----удь--а---. З-------- х-------- б---------- З-ч-к-й-е х-и-и-к-, б-д---а-к-. ------------------------------- Зачекайте хвилинку, будь-ласка. 0
Z------y--e kh-y-y-ku, b----l-ska. Z---------- k--------- b---------- Z-c-e-a-̆-e k-v-l-n-u- b-d---a-k-. ---------------------------------- Zachekay̆te khvylynku, budʹ-laska.
Веднага се връщам. Я --р----ов-рну-я. Я з---- п--------- Я з-р-з п-в-р-у-я- ------------------ Я зараз повернуся. 0
Y--za-az ---ernu-y-. Y- z---- p---------- Y- z-r-z p-v-r-u-y-. -------------------- YA zaraz povernusya.
Моля, дайте ми квитанция. Дайте--е--, -у-ь-ла-ка- --к. Д---- м---- б---------- ч--- Д-й-е м-н-, б-д---а-к-, ч-к- ---------------------------- Дайте мені, будь-ласка, чек. 0
D---te-me--,-bud--l--ka- -hek. D----- m---- b---------- c---- D-y-t- m-n-, b-d---a-k-, c-e-. ------------------------------ Day̆te meni, budʹ-laska, chek.
Нямам дребни пари. В -ен---е--- дрі--их--р-шей. В м--- н---- д------ г------ В м-н- н-м-є д-і-н-х г-о-е-. ---------------------------- В мене немає дрібних грошей. 0
V me-- n-m--e---ib-yk--h-----y-. V m--- n----- d------- h-------- V m-n- n-m-y- d-i-n-k- h-o-h-y-. -------------------------------- V mene nemaye dribnykh hroshey̆.
Така е добре, рестото е за Вас. Д-с--т-ь-, решта --я----. Д--------- р---- д-- в--- Д-с-а-н-о- р-ш-а д-я в-с- ------------------------- Достатньо, решта для вас. 0
D--t----o- ---h-a -l-a-va-. D--------- r----- d--- v--- D-s-a-n-o- r-s-t- d-y- v-s- --------------------------- Dostatnʹo, reshta dlya vas.
Закарайте ме на този адрес. Відвезі---ме-е--а -і-- а---со-. В-------- м--- з- ц--- а------- В-д-е-і-ь м-н- з- ц-є- а-р-с-ю- ------------------------------- Відвезіть мене за цією адресою. 0
Vi-ve---- m-ne ----s-yeyu a------u. V-------- m--- z- t------ a-------- V-d-e-i-ʹ m-n- z- t-i-e-u a-r-s-y-. ----------------------------------- Vidvezitʹ mene za tsiyeyu adresoyu.
Закарайте ме до моя хотел. В--везі-ь --не-----о-- -отелю. В-------- м--- д- м--- г------ В-д-е-і-ь м-н- д- м-г- г-т-л-. ------------------------------ Відвезіть мене до мого готелю. 0
V-d-ez-tʹ-mene d--m--- h--e--u. V-------- m--- d- m--- h------- V-d-e-i-ʹ m-n- d- m-h- h-t-l-u- ------------------------------- Vidvezitʹ mene do moho hotelyu.
Закарайте ме на плажа. Ві-ве-іт- ---- на-п---. В-------- м--- н- п---- В-д-е-і-ь м-н- н- п-я-. ----------------------- Відвезіть мене на пляж. 0
V-dv---t- --ne-n---ly--h. V-------- m--- n- p------ V-d-e-i-ʹ m-n- n- p-y-z-. ------------------------- Vidvezitʹ mene na plyazh.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?
Знаете ли, че?
Руският е сред езиците, които доминират на книжния пазар. Руски писатели са създали велики произведения в световната литературата. Много книги се превеждат от руски. Но и руснаците обичат да четат, така че преводачите винаги имат много работа. За около 160 милиона души руският е майчин език. Освен това много хора в други славянски страни говорят руски. Така руският е най-разпространеният език в Европа. Около 280 милиона души по света говорят руски. Като източнославянски език руският е свързан с украинския и беларуския. Руската граматика е структурирана много систематично. Това е предимство за хората, които мислят аналитично и логично. При всички случаи си заслужава да учите руски! В областта на науката, изкуството и техниката руският е много важен език. А няма ли да е чудесно да четете известните руски творби в оригинал?