Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   uk Запитання шляху

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

40 [сорок]

40 [sorok]

Запитання шляху

[Zapytannya shlyakhu]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Извинете! В------! В------- В-б-ч-е- -------- Вибачте! 0
Vybac--e! V-------- V-b-c-t-! --------- Vybachte!
Можете ли да ми помогнете? Ч- Мож-т- в--мен- д-пом-гт-? Ч- М----- в- м--- д--------- Ч- М-ж-т- в- м-н- д-п-м-г-и- ---------------------------- Чи Можете ви мені допомогти? 0
Chy----he---vy --ni---pomoh--? C-- M------ v- m--- d--------- C-y M-z-e-e v- m-n- d-p-m-h-y- ------------------------------ Chy Mozhete vy meni dopomohty?
Къде има тук добър ресторант? Д- т-т є х-р--ий р-с--ран? Д- т-- є х------ р-------- Д- т-т є х-р-ш-й р-с-о-а-? -------------------------- Де тут є хороший ресторан? 0
D------ye----r-s--y---e--o---? D- t-- y- k--------- r-------- D- t-t y- k-o-o-h-y- r-s-o-a-? ------------------------------ De tut ye khoroshyy̆ restoran?
Завийте наляво зад ъгъла. Зв-р--ть-л-----ч-за----ом. З------- л------ з- р----- З-е-н-т- л-в-р-ч з- р-г-м- -------------------------- Зверніть ліворуч за рогом. 0
Z-ernit- li-oru-h----r--om. Z------- l------- z- r----- Z-e-n-t- l-v-r-c- z- r-h-m- --------------------------- Zvernitʹ livoruch za rohom.
Вървете след това направо. Йд-т- --т----рямо. Й---- п---- п----- Й-і-ь п-т-м п-я-о- ------------------ Йдіть потім прямо. 0
Y-d-t- ----- p--a--. Y----- p---- p------ Y-d-t- p-t-m p-y-m-. -------------------- Y̆ditʹ potim pryamo.
После продължете сто метра надясно. Звернув-- п----ру-- про-д--ь---- -етр--. З-------- п-------- п------- с-- м------ З-е-н-в-и п-а-о-у-, п-о-д-т- с-о м-т-і-. ---------------------------------------- Звернувши праворуч, пройдіть сто метрів. 0
Z--r--v-h- --avor--h, pro-̆-i-- s-o-me--iv. Z--------- p--------- p-------- s-- m------ Z-e-n-v-h- p-a-o-u-h- p-o-̆-i-ʹ s-o m-t-i-. ------------------------------------------- Zvernuvshy pravoruch, proy̆ditʹ sto metriv.
Можете да вземете и автобус. Ви -о-е-- так-- -----ти---т-бу---. В- м----- т---- п------ а--------- В- м-ж-т- т-к-ж п-ї-а-и а-т-б-с-м- ---------------------------------- Ви можете також поїхати автобусом. 0
Vy -----t- ---oz- poi-khat- -v--b-som. V- m------ t----- p-------- a--------- V- m-z-e-e t-k-z- p-i-k-a-y a-t-b-s-m- -------------------------------------- Vy mozhete takozh poïkhaty avtobusom.
Можете да вземете и трамвай. Ви мо------а------ї-ати -----ає-. В- м----- т---- п------ т-------- В- м-ж-т- т-к-ж п-ї-а-и т-а-в-є-. --------------------------------- Ви можете також поїхати трамваєм. 0
Vy mo--e------oz----i-kha-y --a--ay--. V- m------ t----- p-------- t--------- V- m-z-e-e t-k-z- p-i-k-a-y t-a-v-y-m- -------------------------------------- Vy mozhete takozh poïkhaty tramvayem.
Можете и да карате след мен. В- м-ж-т- -а-о---р-сто-по-х-ти-за -н--. В- м----- т---- п----- п------ з- м---- В- м-ж-т- т-к-ж п-о-т- п-ї-а-и з- м-о-. --------------------------------------- Ви можете також просто поїхати за мною. 0
V- ----ete ---ozh pro--- p-i-k-a---za ----u. V- m------ t----- p----- p-------- z- m----- V- m-z-e-e t-k-z- p-o-t- p-i-k-a-y z- m-o-u- -------------------------------------------- Vy mozhete takozh prosto poïkhaty za mnoyu.
Как да стигна до футболния стадион? Як-п--йти -о ------ь--го--тадіо--? Я- п----- д- ф---------- с-------- Я- п-о-т- д- ф-т-о-ь-о-о с-а-і-н-? ---------------------------------- Як пройти до футбольного стадіону? 0
Y-- p--y̆-y d----t--l-n--o st-di-nu? Y-- p------ d- f---------- s-------- Y-k p-o-̆-y d- f-t-o-ʹ-o-o s-a-i-n-? ------------------------------------ Yak proy̆ty do futbolʹnoho stadionu?
Пресечете моста! П-ре-ді-- -е-ез---ст! П-------- ч---- м---- П-р-й-і-ь ч-р-з м-с-! --------------------- Перейдіть через міст! 0
Pere-̆--t------e--mis-! P--------- c----- m---- P-r-y-d-t- c-e-e- m-s-! ----------------------- Perey̆ditʹ cherez mist!
Карайте през тунела! Ї-ьт--чере- тун--ь! Ї---- ч---- т------ Ї-ь-е ч-р-з т-н-л-! ------------------- Їдьте через тунель! 0
I----- -h--e--tun-l-! I----- c----- t------ I-d-t- c-e-e- t-n-l-! --------------------- Ïdʹte cherez tunelʹ!
Карайте до третия светофар. Ї-ь-е-д- -ре----о -ві-лоф-р-. Ї---- д- т------- с---------- Ї-ь-е д- т-е-ь-г- с-і-л-ф-р-. ----------------------------- Їдьте до третього світлофора. 0
Ï---e--- -re---h--svi-lofor-. I----- d- t------- s---------- I-d-t- d- t-e-ʹ-h- s-i-l-f-r-. ------------------------------ Ïdʹte do tretʹoho svitlofora.
След това завийте по първата улица надясно. Зверн-т---о-ім-у-п---у--у-и-- право-у-. З------- п---- у п---- в----- п-------- З-е-н-т- п-т-м у п-р-у в-л-ц- п-а-о-у-. --------------------------------------- Зверніть потім у першу вулицю праворуч. 0
Zver-i-- -oti- u-p-rs-u--ulyt----pr-v--u-h. Z------- p---- u p----- v------- p--------- Z-e-n-t- p-t-m u p-r-h- v-l-t-y- p-a-o-u-h- ------------------------------------------- Zvernitʹ potim u pershu vulytsyu pravoruch.
После карайте направо през следващото кръстовище. Ї--те пот-м--р-мо че-е--н---л------ер-хр-с--. Ї---- п---- п---- ч---- н-------- п---------- Ї-ь-е п-т-м п-я-о ч-р-з н-й-л-ж-е п-р-х-е-т-. --------------------------------------------- Їдьте потім прямо через найближче перехрестя. 0
Ï---e--o-i--p--a---c-ere-----̆----hc-e-pe---hres--a. I----- p---- p----- c----- n----------- p------------ I-d-t- p-t-m p-y-m- c-e-e- n-y-b-y-h-h- p-r-k-r-s-y-. ----------------------------------------------------- Ïdʹte potim pryamo cherez nay̆blyzhche perekhrestya.
Извинете, как да стигна до летището? Вибачт-,-я- -отр--и-и-до-аеро---т-? В------- я- п-------- д- а--------- В-б-ч-е- я- п-т-а-и-и д- а-р-п-р-у- ----------------------------------- Вибачте, як потрапити до аеропорту? 0
Vyba----- ya--pot----ty do---r--ortu? V-------- y-- p-------- d- a--------- V-b-c-t-, y-k p-t-a-y-y d- a-r-p-r-u- ------------------------------------- Vybachte, yak potrapyty do aeroportu?
Най-добре вземете метрото. Н-йк-а---н- -е-ро. Н------- н- м----- Н-й-р-щ- н- м-т-о- ------------------ Найкраще на метро. 0
Na-̆kr-s---- n---etro. N----------- n- m----- N-y-k-a-h-h- n- m-t-o- ---------------------- Nay̆krashche na metro.
Пътувайте просто до последната спирка. Їд-те -р-сто -о -інц--ої з----ки. Ї---- п----- д- к------- з------- Ї-ь-е п-о-т- д- к-н-е-о- з-п-н-и- --------------------------------- Їдьте просто до кінцевої зупинки. 0
I-d-t- -r-sto d- ----s-v-i- ---y-k-. I----- p----- d- k--------- z------- I-d-t- p-o-t- d- k-n-s-v-i- z-p-n-y- ------------------------------------ Ïdʹte prosto do kintsevoï zupynky.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!