Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   de Nach dem Weg fragen

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

40 [vierzig]

Nach dem Weg fragen

Изберете как искате да видите превода:   
български немски Играйте Повече
Извинете! En----u-d-----Si-! E------------ S--- E-t-c-u-d-g-n S-e- ------------------ Entschuldigen Sie! 0
Можете ли да ми помогнете? Können---e -ir ---fe-? K----- S-- m-- h------ K-n-e- S-e m-r h-l-e-? ---------------------- Können Sie mir helfen? 0
Къде има тук добър ресторант? Wo---b---s----r--in--ute- Rest-ur-n-? W- g--- e- h--- e-- g---- R---------- W- g-b- e- h-e- e-n g-t-s R-s-a-r-n-? ------------------------------------- Wo gibt es hier ein gutes Restaurant? 0
Завийте наляво зад ъгъла. Geh-- --- links-u- --e E---. G---- S-- l---- u- d-- E---- G-h-n S-e l-n-s u- d-e E-k-. ---------------------------- Gehen Sie links um die Ecke. 0
Вървете след това направо. G-he- Si- -ann-e-n-S-----ge--d-a--. G---- S-- d--- e-- S---- g--------- G-h-n S-e d-n- e-n S-ü-k g-r-d-a-s- ----------------------------------- Gehen Sie dann ein Stück geradeaus. 0
После продължете сто метра надясно. Geh-n Si----nn --nd----Met-r-n--h -ec-ts. G---- S-- d--- h------ M---- n--- r------ G-h-n S-e d-n- h-n-e-t M-t-r n-c- r-c-t-. ----------------------------------------- Gehen Sie dann hundert Meter nach rechts. 0
Можете да вземете и автобус. S-- -ön--n -u-h-de- --s nehme-. S-- k----- a--- d-- B-- n------ S-e k-n-e- a-c- d-n B-s n-h-e-. ------------------------------- Sie können auch den Bus nehmen. 0
Можете да вземете и трамвай. Si- -ö-----a-ch ----Straß----hn n-hm-n. S-- k----- a--- d-- S---------- n------ S-e k-n-e- a-c- d-e S-r-ß-n-a-n n-h-e-. --------------------------------------- Sie können auch die Straßenbahn nehmen. 0
Можете и да карате след мен. Sie ----en ---- -i---ch-h----- --- -erfa---n. S-- k----- a--- e------ h----- m-- h--------- S-e k-n-e- a-c- e-n-a-h h-n-e- m-r h-r-a-r-n- --------------------------------------------- Sie können auch einfach hinter mir herfahren. 0
Как да стигна до футболния стадион? W-- -o-----c--zum -u---ll-t---o-? W-- k---- i-- z-- F-------------- W-e k-m-e i-h z-m F-ß-a-l-t-d-o-? --------------------------------- Wie komme ich zum Fußballstadion? 0
Пресечете моста! Üb-r---r-n---- d-e-Br-c--! Ü--------- S-- d-- B------ Ü-e-q-e-e- S-e d-e B-ü-k-! -------------------------- Überqueren Sie die Brücke! 0
Карайте през тунела! Fah-e----e---------- -unn-l! F----- S-- d---- d-- T------ F-h-e- S-e d-r-h d-n T-n-e-! ---------------------------- Fahren Sie durch den Tunnel! 0
Карайте до третия светофар. F-h--n ------- -u---ritt-n--mpel. F----- S-- b-- z-- d------ A----- F-h-e- S-e b-s z-r d-i-t-n A-p-l- --------------------------------- Fahren Sie bis zur dritten Ampel. 0
След това завийте по първата улица надясно. B-e-en Si- dann--i--er--e ---a-e rec-ts-a-. B----- S-- d--- d-- e---- S----- r----- a-- B-e-e- S-e d-n- d-e e-s-e S-r-ß- r-c-t- a-. ------------------------------------------- Biegen Sie dann die erste Straße rechts ab. 0
После карайте направо през следващото кръстовище. F--r----ie -an--g-radeau-----r --- n-chs-----euzung. F----- S-- d--- g-------- ü--- d-- n------ K-------- F-h-e- S-e d-n- g-r-d-a-s ü-e- d-e n-c-s-e K-e-z-n-. ---------------------------------------------------- Fahren Sie dann geradeaus über die nächste Kreuzung. 0
Извинете, как да стигна до летището? E------ldigu-g, --e-k-mme---h--um---ug-afen? E-------------- w-- k---- i-- z-- F--------- E-t-c-u-d-g-n-, w-e k-m-e i-h z-m F-u-h-f-n- -------------------------------------------- Entschuldigung, wie komme ich zum Flughafen? 0
Най-добре вземете метрото. A---e------e---n -----ie---Ba--. A- b----- n----- S-- d-- U------ A- b-s-e- n-h-e- S-e d-e U-B-h-. -------------------------------- Am besten nehmen Sie die U-Bahn. 0
Пътувайте просто до последната спирка. Fa--en S----in--c- bis--ur -nds-at--n. F----- S-- e------ b-- z-- E---------- F-h-e- S-e e-n-a-h b-s z-r E-d-t-t-o-. -------------------------------------- Fahren Sie einfach bis zur Endstation. 0

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!