Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   be Пытацца пра дарогу

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

40 [сорак]

40 [sorak]

Пытацца пра дарогу

[Pytatstsa pra darogu]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Извинете! Пр-бач-е! П-------- П-а-а-ц-! --------- Прабачце! 0
P----c--se! P---------- P-a-a-h-s-! ----------- Prabachtse!
Можете ли да ми помогнете? Не-магл- -----м-- п-м-г--? Н- м---- б В- м-- п------- Н- м-г-і б В- м-е п-м-г-ы- -------------------------- Не маглі б Вы мне памагчы? 0
Ne---gl--- ----n--p----ch-? N- m---- b V- m-- p-------- N- m-g-і b V- m-e p-m-g-h-? --------------------------- Ne maglі b Vy mne pamagchy?
Къде има тук добър ресторант? Дзе ту- --ць-доб-ы--э-т----? Д-- т-- ё--- д---- р-------- Д-е т-т ё-ц- д-б-ы р-с-а-а-? ---------------------------- Дзе тут ёсць добры рэстаран? 0
D-e t-- -os--’ do--y-------a-? D-- t-- y----- d---- r-------- D-e t-t y-s-s- d-b-y r-s-a-a-? ------------------------------ Dze tut yosts’ dobry restaran?
Завийте наляво зад ъгъла. Пав-р--ц--з- р-г н---в-. П-------- з- р-- н------ П-в-р-і-е з- р-г н-л-в-. ------------------------ Павярніце за рог налева. 0
P---a-nі--e -a -o- n-le--. P---------- z- r-- n------ P-v-a-n-t-e z- r-g n-l-v-. -------------------------- Pavyarnіtse za rog naleva.
Вървете след това направо. По--м--ро-і----йд---е-п----. П---- т---- п-------- п----- П-т-м т-о-і п-а-д-і-е п-а-а- ---------------------------- Потым трохі прайдзіце прама. 0
Poty---r-k-і -ray--іt-e -ram-. P---- t----- p--------- p----- P-t-m t-o-h- p-a-d-і-s- p-a-a- ------------------------------ Potym trokhі praydzіtse prama.
После продължете сто метра надясно. П--ы--з---н-це--а--а------р-й----е --о -ет-а-. П---- з------- н------ і п-------- с-- м------ П-т-м з-я-н-ц- н-п-а-а і п-а-д-і-е с-о м-т-а-. ---------------------------------------------- Потым звярніце направа і прайдзіце сто метраў. 0
Po-ym --y-rnі-se----r--a-і-pr---zі-se-st- m--r--. P---- z--------- n------ і p--------- s-- m------ P-t-m z-y-r-і-s- n-p-a-a і p-a-d-і-s- s-o m-t-a-. ------------------------------------------------- Potym zvyarnіtse naprava і praydzіtse sto metrau.
Можете да вземете и автобус. Та-с-м---ы м-жа---сесці-н- --тоб--. Т------ В- м----- с---- н- а------- Т-к-а-а В- м-ж-ц- с-с-і н- а-т-б-с- ----------------------------------- Таксама Вы можаце сесці на аўтобус. 0
T---a-a -y --z-a----s-s--і n- -u-----. T------ V- m------- s----- n- a------- T-k-a-a V- m-z-a-s- s-s-s- n- a-t-b-s- -------------------------------------- Taksama Vy mozhatse sestsі na autobus.
Можете да вземете и трамвай. Та--ама -----ж--е ------н- т-ам-а-. Т------ В- м----- с---- н- т------- Т-к-а-а В- м-ж-ц- с-с-і н- т-а-в-й- ----------------------------------- Таксама Вы можаце сесці на трамвай. 0
Ta-sama--y -o-h-t-e-s-s-s- -----a--ay. T------ V- m------- s----- n- t------- T-k-a-a V- m-z-a-s- s-s-s- n- t-a-v-y- -------------------------------------- Taksama Vy mozhatse sestsі na tramvay.
Можете и да карате след мен. Та--ама-В- можаце про-------е-аць -а-мно-. Т------ В- м----- п----- п------- з- м---- Т-к-а-а В- м-ж-ц- п-о-т- п-а-х-ц- з- м-о-. ------------------------------------------ Таксама Вы можаце проста праехаць за мной. 0
Taksama----m--ha-s---r-s-- ---e-hat-’-z- m---. T------ V- m------- p----- p--------- z- m---- T-k-a-a V- m-z-a-s- p-o-t- p-a-k-a-s- z- m-o-. ---------------------------------------------- Taksama Vy mozhatse prosta praekhats’ za mnoy.
Как да стигна до футболния стадион? Я- --- ---йсц- -- -утбо-ьнага----дыё--? Я- м-- п------ д- ф---------- с-------- Я- м-е п-а-с-і д- ф-т-о-ь-а-а с-а-ы-н-? --------------------------------------- Як мне прайсці да футбольнага стадыёна? 0
Yak -n- ---ys-sі ----ut---’--ga st-dy---? Y-- m-- p------- d- f---------- s-------- Y-k m-e p-a-s-s- d- f-t-o-’-a-a s-a-y-n-? ----------------------------------------- Yak mne praystsі da futbol’naga stadyena?
Пресечете моста! Пе---д--це-праз-м-с-! П--------- п--- м---- П-р-й-з-ц- п-а- м-с-! --------------------- Перайдзіце праз мост! 0
P-r--dzі--e p--- --st! P---------- p--- m---- P-r-y-z-t-e p-a- m-s-! ---------------------- Peraydzіtse praz most!
Карайте през тунела! Праед-------аз --н-л-! П-------- п--- т------ П-а-д-ь-е п-а- т-н-л-! ---------------------- Праедзьце праз тунэль! 0
P-a----t-e --a- --nel’! P--------- p--- t------ P-a-d-’-s- p-a- t-n-l-! ----------------------- Praedz’tse praz tunel’!
Карайте до третия светофар. П---дзьц-----трэця-а--вят---ора. П-------- д- т------ с---------- П-а-д-ь-е д- т-э-я-а с-я-л-ф-р-. -------------------------------- Праедзьце да трэцяга святлафора. 0
P--------- da--re-sy--a -v--t-afor-. P--------- d- t-------- s----------- P-a-d-’-s- d- t-e-s-a-a s-y-t-a-o-a- ------------------------------------ Praedz’tse da tretsyaga svyatlafora.
След това завийте по първата улица надясно. Потым--в-р-і-е -----р-ым --вар--- -ап--ва. П---- з------- н- п----- п------- н------- П-т-м з-я-н-ц- н- п-р-ы- п-в-р-ц- н-п-а-а- ------------------------------------------ Потым звярніце на першым павароце направа. 0
Potym --y-rn-----n- pe--h-m -----o-se n-p-a-a. P---- z--------- n- p------ p-------- n------- P-t-m z-y-r-і-s- n- p-r-h-m p-v-r-t-e n-p-a-a- ---------------------------------------------- Potym zvyarnіtse na pershym pavarotse naprava.
После карайте направо през следващото кръстовище. Пот-м-п-а--з-ц- -а--р-ст-н-ст----е-с---жа-анне. П---- п-------- н------- н-------- с----------- П-т-м п-а-д-ь-е н-ў-р-с- н-с-у-н-е с-р-ж-в-н-е- ----------------------------------------------- Потым праедзьце наўпрост наступнае скрыжаванне. 0
Potym--raedz’ts- n-u-ro-t--a-tu-n-e-sk-yzh-van--. P---- p--------- n------- n-------- s------------ P-t-m p-a-d-’-s- n-u-r-s- n-s-u-n-e s-r-z-a-a-n-. ------------------------------------------------- Potym praedz’tse nauprost nastupnae skryzhavanne.
Извинете, как да стигна до летището? П--ш- ------эн--, як м-е -р--і-- - аэр--о--? П---- п---------- я- м-- т------ у а-------- П-а-у п-а-а-э-н-, я- м-е т-а-і-ь у а-р-п-р-? -------------------------------------------- Прашу прабачэння, як мне трапіць у аэрапорт? 0
P----u -ra----e-ny-,-ya----e tra-іts’-u ---apo--? P----- p------------ y-- m-- t------- u a-------- P-a-h- p-a-a-h-n-y-, y-k m-e t-a-і-s- u a-r-p-r-? ------------------------------------------------- Prashu prabachennya, yak mne trapіts’ u aeraport?
Най-добре вземете метрото. На--еп- -р--дзь-е н----т--. Н------ п-------- н- м----- Н-й-е-ш п-а-д-ь-е н- м-т-о- --------------------------- Найлепш праедзьце на метро. 0
Nayl-ps-----e------ ----e--o. N------- p--------- n- m----- N-y-e-s- p-a-d-’-s- n- m-t-o- ----------------------------- Naylepsh praedz’tse na metro.
Пътувайте просто до последната спирка. П---т--пра-дз--- д- -анцавой-с-анцыі. П----- п-------- д- к------- с------- П-о-т- п-а-д-ь-е д- к-н-а-о- с-а-ц-і- ------------------------------------- Проста праедзьце да канцавой станцыі. 0
Pro-ta-p-ae--’ts---a------a-o- s--ntsyі. P----- p--------- d- k-------- s-------- P-o-t- p-a-d-’-s- d- k-n-s-v-y s-a-t-y-. ---------------------------------------- Prosta praedz’tse da kantsavoy stantsyі.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!