Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   sr Питати за пут

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

40 [четрдесет]

40 [četrdeset]

Питати за пут

Pitati za put

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Извинете! Изв-ни-е! И________ И-в-н-т-! --------- Извините! 0
I---n--e! I________ I-v-n-t-! --------- Izvinite!
Можете ли да ми помогнете? Мо-е-- л- ми-по-оћи? М_____ л_ м_ п______ М-ж-т- л- м- п-м-ћ-? -------------------- Можете ли ми помоћи? 0
Mo--te -i--i--o-o-́i? M_____ l_ m_ p______ M-ž-t- l- m- p-m-c-i- --------------------- Možete li mi pomoći?
Къде има тук добър ресторант? Гд---вде и-а-доба- --с--р-н? Г__ о___ и__ д____ р________ Г-е о-д- и-а д-б-р р-с-о-а-? ---------------------------- Где овде има добар ресторан? 0
G-- ovde --- -o-a----sto-a-? G__ o___ i__ d____ r________ G-e o-d- i-a d-b-r r-s-o-a-? ---------------------------- Gde ovde ima dobar restoran?
Завийте наляво зад ъгъла. И-ите --во--за-у---. И____ л___ и__ у____ И-и-е л-в- и-а у-л-. -------------------- Идите лево иза угла. 0
Id-t- lev- i-- u--a. I____ l___ i__ u____ I-i-e l-v- i-a u-l-. -------------------- Idite levo iza ugla.
Вървете след това направо. За-и----ит- пр--о један д-- --т-. З____ и____ п____ ј____ д__ п____ З-т-м и-и-е п-а-о ј-д-н д-о п-т-. --------------------------------- Затим идите право један део пута. 0
Zat-m--di-e-pr--o-j--an d-o----a. Z____ i____ p____ j____ d__ p____ Z-t-m i-i-e p-a-o j-d-n d-o p-t-. --------------------------------- Zatim idite pravo jedan deo puta.
После продължете сто метра надясно. За--м -д----стот--- ме-а-- --е-но. З____ и____ с______ м_____ у______ З-т-м и-и-е с-о-и-у м-т-р- у-е-н-. ---------------------------------- Затим идите стотину метара удесно. 0
Z-t-- ----- -to---u m--a-a u---no. Z____ i____ s______ m_____ u______ Z-t-m i-i-e s-o-i-u m-t-r- u-e-n-. ---------------------------------- Zatim idite stotinu metara udesno.
Можете да вземете и автобус. М--е-е---------зе-- --то-ус. М_____ т_____ у____ а_______ М-ж-т- т-к-ђ- у-е-и а-т-б-с- ---------------------------- Можете такође узети аутобус. 0
Mo--t--t---đe---e-i -ut--us. M_____ t_____ u____ a_______ M-ž-t- t-k-đ- u-e-i a-t-b-s- ---------------------------- Možete takođe uzeti autobus.
Можете да вземете и трамвай. Мо-----т-ко-----е-и -р---а-. М_____ т_____ у____ т_______ М-ж-т- т-к-ђ- у-е-и т-а-в-ј- ---------------------------- Можете такође узети трамвај. 0
M--e-e-t--o-e-uz--i tra-v-j. M_____ t_____ u____ t_______ M-ž-t- t-k-đ- u-e-i t-a-v-j- ---------------------------- Možete takođe uzeti tramvaj.
Можете и да карате след мен. М--ет- т--ође --дно--ав-о-в--ит- -- мн-м. М_____ т_____ ј__________ в_____ з_ м____ М-ж-т- т-к-ђ- ј-д-о-т-в-о в-з-т- з- м-о-. ----------------------------------------- Можете такође једноставно возити за мном. 0
M-ž-t--ta-ođ--j-dno--a----vozi----a m--m. M_____ t_____ j__________ v_____ z_ m____ M-ž-t- t-k-đ- j-d-o-t-v-o v-z-t- z- m-o-. ----------------------------------------- Možete takođe jednostavno voziti za mnom.
Как да стигна до футболния стадион? Как--да--оћ-м--о-фудб-лс-о--ста-и-н-? К___ д_ д____ д_ ф_________ с________ К-к- д- д-ћ-м д- ф-д-а-с-о- с-а-и-н-? ------------------------------------- Како да доћем до фудбалског стадиона? 0
K--- d- do---m-do--u--al-ko- st--iona? K___ d_ d____ d_ f_________ s________ K-k- d- d-c-e- d- f-d-a-s-o- s-a-i-n-? -------------------------------------- Kako da doćem do fudbalskog stadiona?
Пресечете моста! П---ит- ----! П______ м____ П-е-и-е м-с-! ------------- Пређите мост! 0
Pre-it----st! P______ m____ P-e-i-e m-s-! ------------- Pređite most!
Карайте през тунела! Воз-т--кро- тун--! В_____ к___ т_____ В-з-т- к-о- т-н-л- ------------------ Возите кроз тунел! 0
Vo--t---r-- --n--! V_____ k___ t_____ V-z-t- k-o- t-n-l- ------------------ Vozite kroz tunel!
Карайте до третия светофар. Во-ите--о --е-ег-сема---а. В_____ д_ т_____ с________ В-з-т- д- т-е-е- с-м-ф-р-. -------------------------- Возите до трећег семафора. 0
V-zit--d- --ec-e- ---af--a. V_____ d_ t_____ s________ V-z-t- d- t-e-́-g s-m-f-r-. --------------------------- Vozite do trećeg semafora.
След това завийте по първата улица надясно. С-рени-е затим---п-ву------ д---о. С_______ з____ у п___ у____ д_____ С-р-н-т- з-т-м у п-в- у-и-у д-с-о- ---------------------------------- Скрените затим у прву улицу десно. 0
Sk-en-te-z---m---p-vu -li---d----. S_______ z____ u p___ u____ d_____ S-r-n-t- z-t-m u p-v- u-i-u d-s-o- ---------------------------------- Skrenite zatim u prvu ulicu desno.
После карайте направо през следващото кръстовище. З-----в----- --а-о п--к------ећ--р--крс--ц-. З____ в_____ п____ п____ с______ р__________ З-т-м в-з-т- п-а-о п-е-о с-е-е-е р-с-р-н-ц-. -------------------------------------------- Затим возите право преко следеће раскрснице. 0
Za-i- --zi-e -rav---re-o ----e-́e -a-kr---ce. Z____ v_____ p____ p____ s______ r__________ Z-t-m v-z-t- p-a-o p-e-o s-e-e-́- r-s-r-n-c-. --------------------------------------------- Zatim vozite pravo preko sledeće raskrsnice.
Извинете, как да стигна до летището? И----и-е,--а--------ћем-д---е-од-ома? И________ к___ д_ д____ д_ а_________ И-в-н-т-, к-к- д- д-ћ-м д- а-р-д-о-а- ------------------------------------- Извините, како да доћем до аеродрома? 0
Iz-ini--, --k--d--do-́em-do-aer----m-? I________ k___ d_ d____ d_ a_________ I-v-n-t-, k-k- d- d-c-e- d- a-r-d-o-a- -------------------------------------- Izvinite, kako da doćem do aerodroma?
Най-добре вземете метрото. Н----ље--- -- уз---е м-т--. Н______ ј_ д_ у_____ м_____ Н-ј-о-е ј- д- у-м-т- м-т-о- --------------------------- Најбоље је да узмете метро. 0
N---ol-e--e--a----et---e-ro. N_______ j_ d_ u_____ m_____ N-j-o-j- j- d- u-m-t- m-t-o- ---------------------------- Najbolje je da uzmete metro.
Пътувайте просто до последната спирка. Воз-те--е---д-о-----о-д- ---њ- --ан---. В_____ с_ ј__________ д_ з____ с_______ В-з-т- с- ј-д-о-т-в-о д- з-д-е с-а-и-е- --------------------------------------- Возите се једноставно до задње станице. 0
Voz----se jednost-v-o-d--zadn-e-stani-e. V_____ s_ j__________ d_ z_____ s_______ V-z-t- s- j-d-o-t-v-o d- z-d-j- s-a-i-e- ---------------------------------------- Vozite se jednostavno do zadnje stanice.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!