Разговорник

bg Подготовка за пътуване   »   sr Припреме за пут

47 [четирийсет и седем]

Подготовка за пътуване

Подготовка за пътуване

47 [четрдесет и седам]

47 [četrdeset i sedam]

Припреме за пут

[Pripreme za put]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Трябва да стегнеш багажа! Мо--- с--ко-а----аш-----р! М---- с-------- н-- к----- М-р-ш с-а-о-а-и н-ш к-ф-р- -------------------------- Мораш спаковати наш кофер! 0
M------pak--ati na--kof--! M---- s-------- n-- k----- M-r-š s-a-o-a-i n-š k-f-r- -------------------------- Moraš spakovati naš kofer!
Внимавай да не забравиш нещо! Не--м-ш--и-т--з-боравити! Н- с--- н---- з---------- Н- с-е- н-ш-а з-б-р-в-т-! ------------------------- Не смеш ништа заборавити! 0
N- ---š n---a----o-av---! N- s--- n---- z---------- N- s-e- n-š-a z-b-r-v-t-! ------------------------- Ne smeš ništa zaboraviti!
Трябва ти голям куфар! Тр--а-ти ---и-и--о--р! Т---- т- в----- к----- Т-е-а т- в-л-к- к-ф-р- ---------------------- Треба ти велики кофер! 0
Tr-b- ti -el--i-k--e-! T---- t- v----- k----- T-e-a t- v-l-k- k-f-r- ---------------------- Treba ti veliki kofer!
Не забравяй паспорта! Не з--ор--и-п---ш! Н- з------- п----- Н- з-б-р-в- п-с-ш- ------------------ Не заборави пасош! 0
N- --b-ra-- ----š! N- z------- p----- N- z-b-r-v- p-s-š- ------------------ Ne zaboravi pasoš!
Не забравяй самолетния билет! Не---бо-а-----ион--у-ка--у! Н- з------- а------- к----- Н- з-б-р-в- а-и-н-к- к-р-у- --------------------------- Не заборави авионску карту! 0
N- -abo--vi--v-on--------u! N- z------- a------- k----- N- z-b-r-v- a-i-n-k- k-r-u- --------------------------- Ne zaboravi avionsku kartu!
Не забравяй пътническите чекове! Н--з-б--ав- п---е -екове! Н- з------- п---- ч------ Н- з-б-р-в- п-т-е ч-к-в-! ------------------------- Не заборави путне чекове! 0
N---a--------utne -ekove! N- z------- p---- č------ N- z-b-r-v- p-t-e č-k-v-! ------------------------- Ne zaboravi putne čekove!
Вземи крем против слънце. П-н------ему з- -ун---е. П----- к---- з- с------- П-н-с- к-е-у з- с-н-а-е- ------------------------ Понеси крему за сунчање. 0
P-ne-i k-em- ---sun-----. P----- k---- z- s-------- P-n-s- k-e-u z- s-n-a-j-. ------------------------- Ponesi kremu za sunčanje.
Вземи слънчевите очила. П--е-- ----аре----сун-е. П----- н------ з- с----- П-н-с- н-о-а-е з- с-н-е- ------------------------ Понеси наочаре за сунце. 0
Po-------o-are-za-su-c-. P----- n------ z- s----- P-n-s- n-o-a-e z- s-n-e- ------------------------ Ponesi naočare za sunce.
Вземи слънчевата шапка. По-е-и-ш-ши---- с--ц-. П----- ш---- з- с----- П-н-с- ш-ш-р з- с-н-е- ---------------------- Понеси шешир за сунце. 0
Ponesi-š--i--za--u---. P----- š---- z- s----- P-n-s- š-š-r z- s-n-e- ---------------------- Ponesi šešir za sunce.
Искаш ли да вземеш пътна карта? Хо-еш-л--по--т- -у---а--у? Х---- л- п----- а--------- Х-ћ-ш л- п-н-т- а-т-к-р-у- -------------------------- Хоћеш ли понети аутокарту? 0
Hoće--l--p----- -utokar-u? H----- l- p----- a--------- H-c-e- l- p-n-t- a-t-k-r-u- --------------------------- Hoćeš li poneti autokartu?
Искаш ли да вземеш пътеводител? Хоће---- -о-е-и-в--и--за ---о---а? Х---- л- п----- в---- з- п-------- Х-ћ-ш л- п-н-т- в-д-ч з- п-т-в-њ-? ---------------------------------- Хоћеш ли понети водич за путовања? 0
Hoc-e---- -on-t- ----- z--p---va-ja? H----- l- p----- v---- z- p--------- H-c-e- l- p-n-t- v-d-č z- p-t-v-n-a- ------------------------------------ Hoćeš li poneti vodič za putovanja?
Искаш ли да вземеш чадър? Х--е-------н--и--и------? Х---- л- п----- к-------- Х-ћ-ш л- п-н-т- к-ш-б-а-? ------------------------- Хоћеш ли понети кишобран? 0
Hoćeš ------e-- -i--b-a-? H----- l- p----- k-------- H-c-e- l- p-n-t- k-š-b-a-? -------------------------- Hoćeš li poneti kišobran?
Не забравяй панталоните, ризите, чорапите. Мисл- на па-тал-н-,--о-уље--ч-р---. М---- н- п--------- к------ ч------ М-с-и н- п-н-а-о-е- к-ш-љ-, ч-р-п-. ----------------------------------- Мисли на панталоне, кошуље, чарапе. 0
M-s-i-n--p--t-l-----k--ul-e,---rap-. M---- n- p--------- k------- č------ M-s-i n- p-n-a-o-e- k-š-l-e- č-r-p-. ------------------------------------ Misli na pantalone, košulje, čarape.
Не забравяй вратовръзките, коланите, саката. М-с-и н- -р--ате- -а--е-е- ---ое. М---- н- к------- к------- с----- М-с-и н- к-а-а-е- к-и-е-е- с-к-е- --------------------------------- Мисли на кравате, каишеве, сакое. 0
Misli ---k--va--- kai---e---a--e. M---- n- k------- k------- s----- M-s-i n- k-a-a-e- k-i-e-e- s-k-e- --------------------------------- Misli na kravate, kaiševe, sakoe.
Не забравяй пижамите, нощниците и тениските. М--л--н- пиџ-м---с-а-а-иц--и---ј-це. М---- н- п------ с-------- и м------ М-с-и н- п-џ-м-, с-а-а-и-е и м-ј-ц-. ------------------------------------ Мисли на пиџаме, спаваћице и мајице. 0
M-s-- n- p-dž---- spav-c---e-i m-----. M---- n- p------- s--------- i m------ M-s-i n- p-d-a-e- s-a-a-́-c- i m-j-c-. -------------------------------------- Misli na pidžame, spavaćice i majice.
Трябват ти обувки, сандали и ботуши. Т--б-- ---е--, -----л- - --з-е. Т----- ц------ с------ и ч----- Т-е-а- ц-п-л-, с-н-а-е и ч-з-е- ------------------------------- Требаш ципеле, сандале и чизме. 0
T--b-- -ipel-,-sandale i--i---. T----- c------ s------ i č----- T-e-a- c-p-l-, s-n-a-e i č-z-e- ------------------------------- Trebaš cipele, sandale i čizme.
Трябват ти носни кърпички, сапун и ножичка. Тр--а--ма---и----са--- и--а---е ----окт-. Т----- м-------- с---- и м----- з- н----- Т-е-а- м-р-м-ц-, с-п-н и м-к-з- з- н-к-е- ----------------------------------------- Требаш марамице, сапун и маказе за нокте. 0
T-e-aš --r-m--e,--apu--- ---a---za --kte. T----- m-------- s---- i m----- z- n----- T-e-a- m-r-m-c-, s-p-n i m-k-z- z- n-k-e- ----------------------------------------- Trebaš maramice, sapun i makaze za nokte.
Трябват ти гребен, четка за зъби и паста за зъби. Т--б---чеш-----е----у за з----и -асту -а зу--. Т----- ч----- ч------ з- з--- и п---- з- з---- Т-е-а- ч-ш-љ- ч-т-и-у з- з-б- и п-с-у з- з-б-. ---------------------------------------------- Требаш чешаљ, четкицу за зубе и пасту за зубе. 0
T-e-----e--l-- --tk--- -a--ub- i----tu z- zu--. T----- č------ č------ z- z--- i p---- z- z---- T-e-a- č-š-l-, č-t-i-u z- z-b- i p-s-u z- z-b-. ----------------------------------------------- Trebaš češalj, četkicu za zube i pastu za zube.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Бъдещето на езиците

Повече от 1.3 милиарда души говорят китайски език. Това прави китайският най-говоримият език в света. Това положение ще се запази още много години напред. Но бъдещето на много други езици не изглежда толкова положително. Тъй като много местни езици ще загинат. Понастоящем се говорят около 6000 различни езика. Но експерти смятат, че по-голямата част от тях са застрашени от изчезване. Около 90 % от всички езици ще изчезнат. Повечето от тях ще отмрат още през този век. Това означава, че по един език ще се губи всеки ден. Значимостта на различните езици също ще се променя в бъдеще. Английският все още е на второ място. Но броят на носителите на езиците също не остава непроменен. За това е отговорно демографското развитие. След няколко десетилетия, други езици ще бъдат доминиращи. Хинди/урду и арабският скоро ще бъдат на второ и трето място. Английският ще заеме четвърто място. А немският напълно ще изчезне от първата десетка. На свой ред, малайският ще се числи към най-важните езици. Докато много езици загиват, нови ще се появяват. Те ще бъдат хибридни езици. Тези езикови хибриди ще бъдат говорени предимно в градовете. Напълно нови варианти на езиците също ще се развият. Така че в бъдеще ще има различни форми на английски език. Броят на двуезичните хора ще се увеличи значително в световен мащаб. Как ние ще говорим в бъдеще не е ясно. Но дори и след 100 години все още ще има различни езици. Така че ученето няма да свърши толкова бързо...
Знаете ли, че?
Чешкият е майчин език на около 12 милиона души. Той принадлежи към западнославянските езици. Чешкият и словашкият са много сходни. Това се дължи на общата история на двата народа. Въпреки това езиците се различават в някои отношения. Младите чехи и словаци понякога трудно се разбират помежду си. Но има и хора, които използват смесен език. Говоримият чешки се различава значително от писмения. Би могло да се каже, че книжовният чешки съществува предимно в писмената форма. Устно той се използва само при официални поводи или в медиите. Това строго разделение е важна особеност на чешкия език. Граматиката на чешкия не е лесна. Съществуват например седем падежа и четири рода. Въпреки това ученето доставя удоволствие. Откриват се толкова много нови неща.