Разговорник

bg В банката   »   es En el banco

60 [шейсет]

В банката

В банката

60 [sesenta]

En el banco

Изберете как искате да видите превода:   
български испански Играйте Повече
Бих искал / искала да си отворя сметка. Qu----a-a--ir-u---c--nta. Q------ a---- u-- c------ Q-e-r-a a-r-r u-a c-e-t-. ------------------------- Querría abrir una cuenta.
Ето паспорта ми. Aq---t---- m---------t-. A--- t---- m- p--------- A-u- t-e-e m- p-s-p-r-e- ------------------------ Aquí tiene mi pasaporte.
Това е адресът ми. Y--s-a es m--d-r-c-ió-. Y é--- e- m- d--------- Y é-t- e- m- d-r-c-i-n- ----------------------- Y ésta es mi dirección.
Бих искал / искала да внеса пари по сметката си. Q----ía---g-es-r ----ro-e- -i---e-ta. Q------ i------- d----- e- m- c------ Q-e-r-a i-g-e-a- d-n-r- e- m- c-e-t-. ------------------------------------- Querría ingresar dinero en mi cuenta.
Бих искал / искала да изтегля пари от сметката си. Q----í- sac-r--in--- -e-m----e---. Q------ s---- d----- d- m- c------ Q-e-r-a s-c-r d-n-r- d- m- c-e-t-. ---------------------------------- Querría sacar dinero de mi cuenta.
Бих искал / искала да взема извлеченията от сметката. Q--r--a--n-ex---c-- d- mi c-en-a. Q------ u- e------- d- m- c------ Q-e-r-a u- e-t-a-t- d- m- c-e-t-. --------------------------------- Querría un extracto de mi cuenta.
Бих искал / искала да осребря един пътнически чек. Que---a --c-- -f---i---un-c-e-ue-de-v-a-e. Q------ h---- e------- u- c----- d- v----- Q-e-r-a h-c-r e-e-t-v- u- c-e-u- d- v-a-e- ------------------------------------------ Querría hacer efectivo un cheque de viaje.
Какви са таксите? ¿---cu-n-o e--la com-----? ¿-- c----- e- l- c-------- ¿-e c-á-t- e- l- c-m-s-ó-? -------------------------- ¿De cuánto es la comisión?
Къде да се подпиша? ¿-ónde -eng- qu- fi-mar? ¿----- t---- q-- f------ ¿-ó-d- t-n-o q-e f-r-a-? ------------------------ ¿Dónde tengo que firmar?
Очаквам превод от Германия. E-toy e-p----do --- ---n-ferenci- -ro-e-ien-e de Al----ia. E---- e-------- u-- t------------ p---------- d- A-------- E-t-y e-p-r-n-o u-a t-a-s-e-e-c-a p-o-e-i-n-e d- A-e-a-i-. ---------------------------------------------------------- Estoy esperando una transferencia proveniente de Alemania.
Това е номера на метката ми. É-t--e- -i-núm--o -- c-en-a. É--- e- m- n----- d- c------ É-t- e- m- n-m-r- d- c-e-t-. ---------------------------- Éste es mi número de cuenta.
Парите пристигнаха ли? ¿H- -l-g-d- -l d---ro? ¿-- l------ e- d------ ¿-a l-e-a-o e- d-n-r-? ---------------------- ¿Ha llegado el dinero?
Бих искал / искала да обменя тези пари. Q----e-- ca-b-a- e----d-n--o. Q------- c------ e--- d------ Q-i-i-r- c-m-i-r e-t- d-n-r-. ----------------------------- Quisiera cambiar este dinero.
Трябват ми щатски долари. Nec--it- -óla-e-. N------- d------- N-c-s-t- d-l-r-s- ----------------- Necesito dólares.
Моля, дайте ми дребни банкноти. D--- --l--t-s -e------, po- -avor. D--- b------- p-------- p-- f----- D-m- b-l-e-e- p-q-e-o-, p-r f-v-r- ---------------------------------- Déme billetes pequeños, por favor.
Тук има ли банкомат? ¿-ay alg------e-o -u--má---- -o- -q-í? ¿--- a---- c----- a--------- p-- a---- ¿-a- a-g-n c-j-r- a-t-m-t-c- p-r a-u-? -------------------------------------- ¿Hay algún cajero automático por aquí?
Каква сума може да се тегли? ¿C--nt- --n-r--se pu--e-sa-a-? ¿------ d----- s- p---- s----- ¿-u-n-o d-n-r- s- p-e-e s-c-r- ------------------------------ ¿Cuánto dinero se puede sacar?
Коя кредитна карта може да се използва? ¿-u- ---jeta--de-crédito----p-e--n----l-za-? ¿--- t------- d- c------ s- p----- u-------- ¿-u- t-r-e-a- d- c-é-i-o s- p-e-e- u-i-i-a-? -------------------------------------------- ¿Qué tarjetas de crédito se pueden utilizar?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съществува ли универсална граматика ?

Когато учим чужд език, ние също учим неговата граматика. Когато децата учат родния си език, това се случва автоматично. Те не забелязват, че мозъкът им учи различни правила. Въпреки това, те научават родния си език правилно от самото начало. Като се има предвид, че съществуват много езици, също съществуват и многограматични системи. Но има ли също така и универсална граматика? Учените са проучвали този въпрос дълго време. Новите изследвания биха могли да дадат отговор. Защото мозъчните изследователи са направили интересно откритие. Те накарали участниците в един експеримент да изучават граматични правила. Участниците в експеримента били ученици в езикови училища. Те учели японски или италиански. Половината от граматичните правила били напълно измислени. Въпреки това, участниците в експеримента не знаели това. След изучаването на граматичните правила, на учениците били раздадени изречения. Те трябвало да преценят дали изреченията са правилни. Докато те работили върху изреченията, мозъците им били анализирани. Тоест, изследователите измервали активността на мозъка им. По този начин те искали да проучат как мозъка реагира на изреченията. И се оказало, че нашият мозък разпознава граматиката! При обработката на речта, някои области от мозъка са активни. Центърът на Брока е един от тях. Той се намира в лявото полукълбо. Когато студентите били изправени пред реални граматични правила, той бил много активен. С измислените правила от друга страна, активността на мозъка значителнонамаляла. Така че е напълно възможно всички граматични системи да имат една и съща основа. И следователно да се придържат към едни и същи принципи. И тези принципи да са ни вродени...