Разговорник

bg В банката   »   uk В банку

60 [шейсет]

В банката

В банката

60 [шістдесят]

60 [shistdesyat]

В банку

[V banku]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Бих искал / искала да си отворя сметка. Я-хо-ів-б----х-т--а-- відкр-----а-у---. Я х---- б- / х----- б в------- р------- Я х-т-в б- / х-т-л- б в-д-р-т- р-х-н-к- --------------------------------------- Я хотів би / хотіла б відкрити рахунок. 0
YA-kh---v-by-- -h-ti-a - -i-k---- ra---nok. Y- k----- b- / k------ b v------- r-------- Y- k-o-i- b- / k-o-i-a b v-d-r-t- r-k-u-o-. ------------------------------------------- YA khotiv by / khotila b vidkryty rakhunok.
Ето паспорта ми. Ось м-й--аспорт. О-- м-- п------- О-ь м-й п-с-о-т- ---------------- Ось мій паспорт. 0
Osʹ m-y-----p-rt. O-- m--- p------- O-ʹ m-y- p-s-o-t- ----------------- Osʹ miy̆ pasport.
Това е адресът ми. А -сь-м-я -д----. А о-- м-- а------ А о-ь м-я а-р-с-. ----------------- А ось моя адреса. 0
A-os- ---- adre--. A o-- m--- a------ A o-ʹ m-y- a-r-s-. ------------------ A osʹ moya adresa.
Бих искал / искала да внеса пари по сметката си. Я-х--ів ------о--л- - -------и ---ш---а-м-й-рах--ок. Я х---- б- / х----- б п------- г---- н- м-- р------- Я х-т-в б- / х-т-л- б п-к-а-т- г-о-і н- м-й р-х-н-к- ---------------------------------------------------- Я хотів би / хотіла б покласти гроші на мій рахунок. 0
YA-k---iv-b--/-k-o-il- - ----as----ro-h- na--i-̆--ak---o-. Y- k----- b- / k------ b p------- h----- n- m--- r-------- Y- k-o-i- b- / k-o-i-a b p-k-a-t- h-o-h- n- m-y- r-k-u-o-. ---------------------------------------------------------- YA khotiv by / khotila b poklasty hroshi na miy̆ rakhunok.
Бих искал / искала да изтегля пари от сметката си. Я х--ів--- / ------ - з-яти--р--- - мо-о---х--ку. Я х---- б- / х----- б з---- г---- з м--- р------- Я х-т-в б- / х-т-л- б з-я-и г-о-і з м-г- р-х-н-у- ------------------------------------------------- Я хотів би / хотіла б зняти гроші з мого рахунку. 0
YA---ot------/ kh------- znyaty-h----i ---oh--ra-h----. Y- k----- b- / k------ b z----- h----- z m--- r-------- Y- k-o-i- b- / k-o-i-a b z-y-t- h-o-h- z m-h- r-k-u-k-. ------------------------------------------------------- YA khotiv by / khotila b znyaty hroshi z moho rakhunku.
Бих искал / искала да взема извлеченията от сметката. Я-х------- / хо-іл----вз-т----п--к--з рахун-у. Я х---- б- / х----- б в---- в------ з р------- Я х-т-в б- / х-т-л- б в-я-и в-п-с-и з р-х-н-у- ---------------------------------------------- Я хотів би / хотіла б взяти виписки з рахунку. 0
YA k-o--v -------otil--- -z---y----ysk--- -akh---u. Y- k----- b- / k------ b v----- v------ z r-------- Y- k-o-i- b- / k-o-i-a b v-y-t- v-p-s-y z r-k-u-k-. --------------------------------------------------- YA khotiv by / khotila b vzyaty vypysky z rakhunku.
Бих искал / искала да осребря един пътнически чек. Я хо--в -----хот--- - --р-м--и-гроші по че--. Я х---- б- / х----- б о------- г---- п- ч---- Я х-т-в б- / х-т-л- б о-р-м-т- г-о-і п- ч-к-. --------------------------------------------- Я хотів би / хотіла б отримати гроші по чеку. 0
YA-kh--i--b-----h--il- b ---y---y--ros---p- chek-. Y- k----- b- / k------ b o------- h----- p- c----- Y- k-o-i- b- / k-o-i-a b o-r-m-t- h-o-h- p- c-e-u- -------------------------------------------------- YA khotiv by / khotila b otrymaty hroshi po cheku.
Какви са таксите? Я-а су-а -о--с-ї? Я-- с--- к------- Я-а с-м- к-м-с-ї- ----------------- Яка сума комісії? 0
Yak--s-ma--o----ï? Y--- s--- k-------- Y-k- s-m- k-m-s-i-? ------------------- Yaka suma komisiï?
Къде да се подпиша? Д- я---в-н-- - ----н---п---ис--и? Д- я п------ / п------ п--------- Д- я п-в-н-н / п-в-н-а п-д-и-а-и- --------------------------------- Де я повинен / повинна підписати? 0
De-ya--ov-n-n-- -o---n- -i-py-a-y? D- y- p------ / p------ p--------- D- y- p-v-n-n / p-v-n-a p-d-y-a-y- ---------------------------------- De ya povynen / povynna pidpysaty?
Очаквам превод от Германия. Я -ека--на -р-ш-вий п--е-а- з Н-м---и--. Я ч---- н- г------- п------ з Н--------- Я ч-к-ю н- г-о-о-и- п-р-к-з з Н-м-ч-и-и- ---------------------------------------- Я чекаю на грошовий переказ з Німеччини. 0
Y--c-e-ay--n- h--sh-v-y̆--er-k-z z Ni--c-c-yny. Y- c------ n- h--------- p------ z N----------- Y- c-e-a-u n- h-o-h-v-y- p-r-k-z z N-m-c-c-y-y- ----------------------------------------------- YA chekayu na hroshovyy̆ perekaz z Nimechchyny.
Това е номера на метката ми. Т-т---н-мер м--о----ун--. Т-- є н---- м--- р------- Т-т є н-м-р м-г- р-х-н-у- ------------------------- Тут є номер мого рахунку. 0
Tu--ye n-me- m--o-r-kh-n-u. T-- y- n---- m--- r-------- T-t y- n-m-r m-h- r-k-u-k-. --------------------------- Tut ye nomer moho rakhunku.
Парите пристигнаха ли? Ч--прибул--г--ші? Ч- п------ г----- Ч- п-и-у-и г-о-і- ----------------- Чи прибули гроші? 0
C-y p-ybul--------? C-- p------ h------ C-y p-y-u-y h-o-h-? ------------------- Chy prybuly hroshi?
Бих искал / искала да обменя тези пари. Я---ті- би /--о-іл--- по-і---и-ці-г-ош-. Я х---- б- / х----- б п------- ц- г----- Я х-т-в б- / х-т-л- б п-м-н-т- ц- г-о-і- ---------------------------------------- Я хотів би / хотіла б поміняти ці гроші. 0
YA-kh-tiv----/ k-o-i---b---mi-y----t-- h-----. Y- k----- b- / k------ b p-------- t-- h------ Y- k-o-i- b- / k-o-i-a b p-m-n-a-y t-i h-o-h-. ---------------------------------------------- YA khotiv by / khotila b pominyaty tsi hroshi.
Трябват ми щатски долари. М--- -о---бн--д-ла-и-США. М--- п------- д----- С--- М-н- п-т-і-н- д-л-р- С-А- ------------------------- Мені потрібні долари США. 0
M-ni-pot-ibn- dolar--S---. M--- p------- d----- S---- M-n- p-t-i-n- d-l-r- S-H-. -------------------------- Meni potribni dolary SSHA.
Моля, дайте ми дребни банкноти. Д-йт--мені- -----ла-ка- др-б-- ------. Д---- м---- б---------- д----- к------ Д-й-е м-н-, б-д---а-к-, д-і-н- к-п-р-. -------------------------------------- Дайте мені, будь-ласка, дрібні купюри. 0
Da-̆-- -en-- b-dʹ-la--a,-d--b-- k-p-ury. D----- m---- b---------- d----- k------- D-y-t- m-n-, b-d---a-k-, d-i-n- k-p-u-y- ---------------------------------------- Day̆te meni, budʹ-laska, dribni kupyury.
Тук има ли банкомат? Т-- --б---омат? Т-- є б-------- Т-т є б-н-о-а-? --------------- Тут є банкомат? 0
T---ye--a-ko--t? T-- y- b-------- T-t y- b-n-o-a-? ---------------- Tut ye bankomat?
Каква сума може да се тегли? Скі--------шей --жна-знят-? С------ г----- м---- з----- С-і-ь-и г-о-е- м-ж-а з-я-и- --------------------------- Скільки грошей можна зняти? 0
S---ʹ-- --os-ey--mo-hna-zn--ty? S------ h------- m----- z------ S-i-ʹ-y h-o-h-y- m-z-n- z-y-t-? ------------------------------- Skilʹky hroshey̆ mozhna znyaty?
Коя кредитна карта може да се използва? Я-і--ред-тн-----тк----жн- -ико-и-т-ву--ти? Я-- к------- к----- м---- в--------------- Я-і к-е-и-н- к-р-к- м-ж-а в-к-р-с-о-у-а-и- ------------------------------------------ Які кредитні картки можна використовувати? 0
Y-k- k-edy-ni----tk------n--v---r-s-o---a-y? Y--- k------- k----- m----- v--------------- Y-k- k-e-y-n- k-r-k- m-z-n- v-k-r-s-o-u-a-y- -------------------------------------------- Yaki kredytni kartky mozhna vykorystovuvaty?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съществува ли универсална граматика ?

Когато учим чужд език, ние също учим неговата граматика. Когато децата учат родния си език, това се случва автоматично. Те не забелязват, че мозъкът им учи различни правила. Въпреки това, те научават родния си език правилно от самото начало. Като се има предвид, че съществуват много езици, също съществуват и многограматични системи. Но има ли също така и универсална граматика? Учените са проучвали този въпрос дълго време. Новите изследвания биха могли да дадат отговор. Защото мозъчните изследователи са направили интересно откритие. Те накарали участниците в един експеримент да изучават граматични правила. Участниците в експеримента били ученици в езикови училища. Те учели японски или италиански. Половината от граматичните правила били напълно измислени. Въпреки това, участниците в експеримента не знаели това. След изучаването на граматичните правила, на учениците били раздадени изречения. Те трябвало да преценят дали изреченията са правилни. Докато те работили върху изреченията, мозъците им били анализирани. Тоест, изследователите измервали активността на мозъка им. По този начин те искали да проучат как мозъка реагира на изреченията. И се оказало, че нашият мозък разпознава граматиката! При обработката на речта, някои области от мозъка са активни. Центърът на Брока е един от тях. Той се намира в лявото полукълбо. Когато студентите били изправени пред реални граматични правила, той бил много активен. С измислените правила от друга страна, активността на мозъка значителнонамаляла. Така че е напълно възможно всички граматични системи да имат една и съща основа. И следователно да се придържат към едни и същи принципи. И тези принципи да са ни вродени...