Разговорник

bg В банката   »   lv Bankā

60 [шейсет]

В банката

В банката

60 [sešdesmit]

Bankā

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
Бих искал / искала да си отворя сметка. Es -ēlo--a--ē----on--. E- v---- a----- k----- E- v-l-s a-v-r- k-n-u- ---------------------- Es vēlos atvērt kontu. 0
Ето паспорта ми. T- ir-m--a---s-. T- i- m--- p---- T- i- m-n- p-s-. ---------------- Te ir mana pase. 0
Това е адресът ми. U- ----r-m-n---d-e--. U- t- i- m--- a------ U- t- i- m-n- a-r-s-. --------------------- Un te ir mana adrese. 0
Бих искал / искала да внеса пари по сметката си. Es-v-los-i-ma-s-t na----savā ko-tā. E- v---- i------- n---- s--- k----- E- v-l-s i-m-k-ā- n-u-u s-v- k-n-ā- ----------------------------------- Es vēlos iemaksāt naudu savā kontā. 0
Бих искал / искала да изтегля пари от сметката си. E--v------zņem- -au-u -o--ava---nta. E- v---- i----- n---- n- s--- k----- E- v-l-s i-ņ-m- n-u-u n- s-v- k-n-a- ------------------------------------ Es vēlos izņemt naudu no sava konta. 0
Бих искал / искала да взема извлеченията от сметката. E- -ēl-s -a-e-- ---t- -z-a--t-s. E- v---- s----- k---- i--------- E- v-l-s s-ņ-m- k-n-a i-r-k-t-s- -------------------------------- Es vēlos saņemt konta izrakstus. 0
Бих искал / искала да осребря един пътнически чек. Es--ē--s --p---t ceļo-u-- --k-. E- v---- i------ c------- č---- E- v-l-s i-p-r-t c-ļ-j-m- č-k-. ------------------------------- Es vēlos izpirkt ceļojuma čeku. 0
Какви са таксите? Ci----e--------k---pa- p-kal-ojumu? C-- l---- i- m---- p-- p----------- C-k l-e-a i- m-k-a p-r p-k-l-o-u-u- ----------------------------------- Cik liela ir maksa par pakalpojumu? 0
Къде да се подпиша? Ku- man j-pa----t-s? K-- m-- j----------- K-r m-n j-p-r-k-t-s- -------------------- Kur man jāparakstās? 0
Очаквам превод от Германия. Es-gaidu --r-edu-u--o-Vā--j--. E- g---- p-------- n- V------- E- g-i-u p-r-e-u-u n- V-c-j-s- ------------------------------ Es gaidu pārvedumu no Vācijas. 0
Това е номера на метката ми. Te ir--a-s-----a nu--r-. T- i- m--- k---- n------ T- i- m-n- k-n-a n-m-r-. ------------------------ Te ir mans konta numurs. 0
Парите пристигнаха ли? Vai --u-- ir pi-n-ku--? V-- n---- i- p--------- V-i n-u-a i- p-e-ā-u-i- ----------------------- Vai nauda ir pienākusi? 0
Бих искал / искала да обменя тези пари. Es v-l-s -a--inī- šo-----u. E- v---- s------- š- n----- E- v-l-s s-m-i-ī- š- n-u-u- --------------------------- Es vēlos samainīt šo naudu. 0
Трябват ми щатски долари. Man-vaja- --- ---ā-u-. M-- v---- A-- d------- M-n v-j-g A-V d-l-r-s- ---------------------- Man vajag ASV dolārus. 0
Моля, дайте ми дребни банкноти. L-dz-, ied-d--- m---na-d---ī--k-- n-----zīm--! L----- i------- m-- n---- s------ n----------- L-d-u- i-d-d-e- m-n n-u-u s-k-k-s n-u-a-z-m-s- ---------------------------------------------- Lūdzu, iedodiet man naudu sīkākās naudaszīmēs! 0
Тук има ли банкомат? V-i te -r ----om---? V-- t- i- b--------- V-i t- i- b-n-o-ā-s- -------------------- Vai te ir bankomāts? 0
Каква сума може да се тегли? C----au-- -a--as--ar izņe-t? C-- d---- n----- v-- i------ C-k d-u-z n-u-a- v-r i-ņ-m-? ---------------------------- Cik daudz naudas var izņemt? 0
Коя кредитна карта може да се използва? Kāda---re--t--r-e- ---? K---- k----------- d--- K-d-s k-e-ī-k-r-e- d-r- ----------------------- Kādas kredītkartes der? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съществува ли универсална граматика ?

Когато учим чужд език, ние също учим неговата граматика. Когато децата учат родния си език, това се случва автоматично. Те не забелязват, че мозъкът им учи различни правила. Въпреки това, те научават родния си език правилно от самото начало. Като се има предвид, че съществуват много езици, също съществуват и многограматични системи. Но има ли също така и универсална граматика? Учените са проучвали този въпрос дълго време. Новите изследвания биха могли да дадат отговор. Защото мозъчните изследователи са направили интересно откритие. Те накарали участниците в един експеримент да изучават граматични правила. Участниците в експеримента били ученици в езикови училища. Те учели японски или италиански. Половината от граматичните правила били напълно измислени. Въпреки това, участниците в експеримента не знаели това. След изучаването на граматичните правила, на учениците били раздадени изречения. Те трябвало да преценят дали изреченията са правилни. Докато те работили върху изреченията, мозъците им били анализирани. Тоест, изследователите измервали активността на мозъка им. По този начин те искали да проучат как мозъка реагира на изреченията. И се оказало, че нашият мозък разпознава граматиката! При обработката на речта, някои области от мозъка са активни. Центърът на Брока е един от тях. Той се намира в лявото полукълбо. Когато студентите били изправени пред реални граматични правила, той бил много активен. С измислените правила от друга страна, активността на мозъка значителнонамаляла. Така че е напълно възможно всички граматични системи да имат една и съща основа. И следователно да се придържат към едни и същи принципи. И тези принципи да са ни вродени...