Разговорник

bg В банката   »   ca Al banc

60 [шейсет]

В банката

В банката

60 [seixanta]

Al banc

Изберете как искате да видите превода:   
български каталонски Играйте Повече
Бих искал / искала да си отворя сметка. V-ldr-- -b-i---- -o--te. V------ o---- u- c------ V-l-r-a o-r-r u- c-m-t-. ------------------------ Voldria obrir un compte. 0
Ето паспорта ми. Aqu--t és -l me- ---s-p-rt. A----- é- e- m-- p--------- A-u-s- é- e- m-u p-s-a-o-t- --------------------------- Aquest és el meu passaport. 0
Това е адресът ми. I -q-est--é- l- -e-a-ad-e-a. I a------ é- l- m--- a------ I a-u-s-a é- l- m-v- a-r-ç-. ---------------------------- I aquesta és la meva adreça. 0
Бих искал / искала да внеса пари по сметката си. M’agr--ar-a d--os--ar ---e-s al me- --mpte. M---------- d-------- d----- a- m-- c------ M-a-r-d-r-a d-p-s-t-r d-n-r- a- m-u c-m-t-. ------------------------------------------- M’agradaria dipositar diners al meu compte. 0
Бих искал / искала да изтегля пари от сметката си. V-----a t-eur-----e-- d---meu---m---. V------ t----- d----- d-- m-- c------ V-l-r-a t-e-r- d-n-r- d-l m-u c-m-t-. ------------------------------------- Voldria treure diners del meu compte. 0
Бих искал / искала да взема извлеченията от сметката. Vold-----ebre e----- -x--a-----e c-mpt-. V------ r---- e- m-- e------- d- c------ V-l-r-a r-b-e e- m-u e-t-a-t- d- c-m-t-. ---------------------------------------- Voldria rebre el meu extracte de compte. 0
Бих искал / искала да осребря един пътнически чек. V---ri- -er e-ectiu-u- x-- d---ia-g-. V------ f-- e------ u- x-- d- v------ V-l-r-a f-r e-e-t-u u- x-c d- v-a-g-. ------------------------------------- Voldria fer efectiu un xec de viatge. 0
Какви са таксите? Q-a-- é- -a-comiss-ó? Q---- é- l- c-------- Q-a-t é- l- c-m-s-i-? --------------------- Quant és la comissió? 0
Къде да се подпиша? O- h----de -ignar? O- h--- d- s------ O- h-i- d- s-g-a-? ------------------ On haig de signar? 0
Очаквам превод от Германия. Espe-o -------n--er--ci- -’Alema-y-. E----- u-- t------------ d---------- E-p-r- u-a t-a-s-e-è-c-a d-A-e-a-y-. ------------------------------------ Espero una transferència d’Alemanya. 0
Това е номера на метката ми. A--est é- el-m-u-n-me-o de-c-mpte. A----- é- e- m-- n----- d- c------ A-u-s- é- e- m-u n-m-r- d- c-m-t-. ---------------------------------- Aquest és el meu número de compte. 0
Парите пристигнаха ли? H-----r-b---el- d-ners? H-- a------ e-- d------ H-n a-r-b-t e-s d-n-r-? ----------------------- Han arribat els diners? 0
Бих искал / искала да обменя тези пари. V----i----nv-ar -qu-st- ---e-s. V------ c------ a------ d------ V-l-r-a c-n-i-r a-u-s-s d-n-r-. ------------------------------- Voldria canviar aquests diners. 0
Трябват ми щатски долари. Nec-s-it--d-l-r----e-----s. N-------- d----- a--------- N-c-s-i-o d-l-r- a-e-i-a-s- --------------------------- Necessito dòlars americans. 0
Моля, дайте ми дребни банкноти. Doni’m --tll-t- ------,----u- ----. D----- b------- p------ s- u- p---- D-n-’- b-t-l-t- p-t-t-, s- u- p-a-. ----------------------------------- Doni’m bitllets petits, si us plau. 0
Тук има ли банкомат? Q-e-h--ha--n ca---r--utom-t--? Q-- h- h- u- c----- a--------- Q-e h- h- u- c-i-e- a-t-m-t-c- ------------------------------ Que hi ha un caixer automàtic? 0
Каква сума може да се тегли? Q--n-s d-ners-puc--re---? Q----- d----- p-- t------ Q-a-t- d-n-r- p-c t-e-r-? ------------------------- Quants diners puc treure? 0
Коя кредитна карта може да се използва? Q---e- -ó--les t---e----de-c----t---e--s -ode- -t---tzar? Q----- s-- l-- t------- d- c----- q-- e- p---- u--------- Q-i-e- s-n l-s t-r-e-e- d- c-è-i- q-e e- p-d-n u-i-i-z-r- --------------------------------------------------------- Quines són les targetes de crèdit que es poden utilitzar? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съществува ли универсална граматика ?

Когато учим чужд език, ние също учим неговата граматика. Когато децата учат родния си език, това се случва автоматично. Те не забелязват, че мозъкът им учи различни правила. Въпреки това, те научават родния си език правилно от самото начало. Като се има предвид, че съществуват много езици, също съществуват и многограматични системи. Но има ли също така и универсална граматика? Учените са проучвали този въпрос дълго време. Новите изследвания биха могли да дадат отговор. Защото мозъчните изследователи са направили интересно откритие. Те накарали участниците в един експеримент да изучават граматични правила. Участниците в експеримента били ученици в езикови училища. Те учели японски или италиански. Половината от граматичните правила били напълно измислени. Въпреки това, участниците в експеримента не знаели това. След изучаването на граматичните правила, на учениците били раздадени изречения. Те трябвало да преценят дали изреченията са правилни. Докато те работили върху изреченията, мозъците им били анализирани. Тоест, изследователите измервали активността на мозъка им. По този начин те искали да проучат как мозъка реагира на изреченията. И се оказало, че нашият мозък разпознава граматиката! При обработката на речта, някои области от мозъка са активни. Центърът на Брока е един от тях. Той се намира в лявото полукълбо. Когато студентите били изправени пред реални граматични правила, той бил много активен. С измислените правила от друга страна, активността на мозъка значителнонамаляла. Така че е напълно възможно всички граматични системи да имат една и съща основа. И следователно да се придържат към едни и същи принципи. И тези принципи да са ни вродени...