Разговорник

bg В банката   »   sr У банци

60 [шейсет]

В банката

В банката

60 [шездесет]

60 [šezdeset]

У банци

[U banci]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Бих искал / искала да си отворя сметка. Ј- желим -т--р--- -а-ун. Ј- ж---- о------- р----- Ј- ж-л-м о-в-р-т- р-ч-н- ------------------------ Ја желим отворити рачун. 0
Ja----im -tv-riti----u-. J- ž---- o------- r----- J- ž-l-m o-v-r-t- r-č-n- ------------------------ Ja želim otvoriti račun.
Ето паспорта ми. Ов-е-је--ој-пас--. О--- ј- м-- п----- О-д- ј- м-ј п-с-ш- ------------------ Овде је мој пасош. 0
Ovd--je --- pasoš. O--- j- m-- p----- O-d- j- m-j p-s-š- ------------------ Ovde je moj pasoš.
Това е адресът ми. А-о-де ј- м-ј------са. А о--- ј- м--- а------ А о-д- ј- м-ј- а-р-с-. ---------------------- А овде је моја адреса. 0
A-ov-e-j---o-a -d----. A o--- j- m--- a------ A o-d- j- m-j- a-r-s-. ---------------------- A ovde je moja adresa.
Бих искал / искала да внеса пари по сметката си. Ја---лим упл--и---но-----а-мој----ун. Ј- ж---- у------- н---- н- м-- р----- Ј- ж-л-м у-л-т-т- н-в-ц н- м-ј р-ч-н- ------------------------------------- Ја желим уплатити новац на мој рачун. 0
Ja žel-m-u----it--n-v-c -a m-j-r--un. J- ž---- u------- n---- n- m-- r----- J- ž-l-m u-l-t-t- n-v-c n- m-j r-č-n- ------------------------------------- Ja želim uplatiti novac na moj račun.
Бих искал / искала да изтегля пари от сметката си. Ј- ж---м--од-г-ути --вац са -вог-рач-н-. Ј- ж---- п-------- н---- с- с--- р------ Ј- ж-л-м п-д-г-у-и н-в-ц с- с-о- р-ч-н-. ---------------------------------------- Ја желим подигнути новац са свог рачуна. 0
Ja-že-i-----i-nuti---v-- s- ---g rač---. J- ž---- p-------- n---- s- s--- r------ J- ž-l-m p-d-g-u-i n-v-c s- s-o- r-č-n-. ---------------------------------------- Ja želim podignuti novac sa svog računa.
Бих искал / искала да взема извлеченията от сметката. Ја ж-л----з--и-и--оде са-рач-на. Ј- ж---- у---- и----- с- р------ Ј- ж-л-м у-е-и и-в-д- с- р-ч-н-. -------------------------------- Ја желим узети изводе са рачуна. 0
Ja----i- -z-----z--de -a-r-ču--. J- ž---- u---- i----- s- r------ J- ž-l-m u-e-i i-v-d- s- r-č-n-. -------------------------------- Ja želim uzeti izvode sa računa.
Бих искал / искала да осребря един пътнически чек. Ј- -ел-м у---ч--- -ут--ч----ек. Ј- ж---- у------- п------- ч--- Ј- ж-л-м у-о-ч-т- п-т-и-к- ч-к- ------------------------------- Ја желим уновчити путнички чек. 0
Ja------ ---v-iti p-tnič-i---k. J- ž---- u------- p------- č--- J- ž-l-m u-o-č-t- p-t-i-k- č-k- ------------------------------- Ja želim unovčiti putnički ček.
Какви са таксите? Ко-ики -- тр--к-в-? К----- с- т-------- К-л-к- с- т-о-к-в-? ------------------- Колики су трошкови? 0
K-l--- ---tr-šk-vi? K----- s- t-------- K-l-k- s- t-o-k-v-? ------------------- Koliki su troškovi?
Къде да се подпиша? Где --рам -о--ис---? Г-- м---- п--------- Г-е м-р-м п-т-и-а-и- -------------------- Где морам потписати? 0
G-e-m-----p-t---at-? G-- m---- p--------- G-e m-r-m p-t-i-a-i- -------------------- Gde moram potpisati?
Очаквам превод от Германия. Ја оче-ује----зн-к- и- -е-а-к-. Ј- о------- д------ и- Н------- Ј- о-е-у-е- д-з-а-у и- Н-м-ч-е- ------------------------------- Ја очекујем дознаку из Немачке. 0
Ja oč--uje---ozn-k- i- ---ačke. J- o------- d------ i- N------- J- o-e-u-e- d-z-a-u i- N-m-č-e- ------------------------------- Ja očekujem doznaku iz Nemačke.
Това е номера на метката ми. Овд--је---ј -р-ј р-ч---. О--- ј- м-- б--- р------ О-д- ј- м-ј б-о- р-ч-н-. ------------------------ Овде је мој број рачуна. 0
O--- j--moj -r-j r-ču-a. O--- j- m-- b--- r------ O-d- j- m-j b-o- r-č-n-. ------------------------ Ovde je moj broj računa.
Парите пристигнаха ли? Да -и ј-----ац-с--г-о? Д- л- ј- н---- с------ Д- л- ј- н-в-ц с-и-а-? ---------------------- Да ли је новац стигао? 0
Da -i -- no-a--s--gao? D- l- j- n---- s------ D- l- j- n-v-c s-i-a-? ---------------------- Da li je novac stigao?
Бих искал / искала да обменя тези пари. Ја-же--м-з--ен-ти--а-----а-. Ј- ж---- з------- т-- н----- Ј- ж-л-м з-м-н-т- т-ј н-в-ц- ---------------------------- Ја желим заменити тај новац. 0
Ja ž-l----a-e---i ta--n-v--. J- ž---- z------- t-- n----- J- ž-l-m z-m-n-t- t-j n-v-c- ---------------------------- Ja želim zameniti taj novac.
Трябват ми щатски долари. Ј- ------ ам-р---е--ол--е. Ј- т----- а------- д------ Ј- т-е-а- а-е-и-к- д-л-р-. -------------------------- Ја требам америчке доларе. 0
J- treba- a------e-d--a-e. J- t----- a------- d------ J- t-e-a- a-e-i-k- d-l-r-. -------------------------- Ja trebam američke dolare.
Моля, дайте ми дребни банкноти. М---- -а-- д--те ---с---е -ов------. М---- В--- д---- м- с---- н--------- М-л-м В-с- д-ј-е м- с-т-е н-в-а-и-е- ------------------------------------ Молим Вас, дајте ми ситне новчанице. 0
M-li- --s- -aj-e-m- sitne ---č-ni--. M---- V--- d---- m- s---- n--------- M-l-m V-s- d-j-e m- s-t-e n-v-a-i-e- ------------------------------------ Molim Vas, dajte mi sitne novčanice.
Тук има ли банкомат? Има-л- о--е--а--о-ат? И-- л- о--- б-------- И-а л- о-д- б-н-о-а-? --------------------- Има ли овде банкомат? 0
Im--li------bank-m--? I-- l- o--- b-------- I-a l- o-d- b-n-o-a-? --------------------- Ima li ovde bankomat?
Каква сума може да се тегли? К-ли-о -овц- ---мо---поди--ути? К----- н---- с- м--- п--------- К-л-к- н-в-а с- м-ж- п-д-г-у-и- ------------------------------- Колико новца се може подигнути? 0
Ko---- novc--s--m--e p--i-nut-? K----- n---- s- m--- p--------- K-l-k- n-v-a s- m-ž- p-d-g-u-i- ------------------------------- Koliko novca se može podignuti?
Коя кредитна карта може да се използва? Кој- --е------к--т--е--е-мо-у ---ист-т-? К--- к------- к------ с- м--- к--------- К-ј- к-е-и-н- к-р-и-е с- м-г- к-р-с-и-и- ---------------------------------------- Које кредитне картице се могу користити? 0
Koj---red-----k-r-ic--se-m------ristit-? K--- k------- k------ s- m--- k--------- K-j- k-e-i-n- k-r-i-e s- m-g- k-r-s-i-i- ---------------------------------------- Koje kreditne kartice se mogu koristiti?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съществува ли универсална граматика ?

Когато учим чужд език, ние също учим неговата граматика. Когато децата учат родния си език, това се случва автоматично. Те не забелязват, че мозъкът им учи различни правила. Въпреки това, те научават родния си език правилно от самото начало. Като се има предвид, че съществуват много езици, също съществуват и многограматични системи. Но има ли също така и универсална граматика? Учените са проучвали този въпрос дълго време. Новите изследвания биха могли да дадат отговор. Защото мозъчните изследователи са направили интересно откритие. Те накарали участниците в един експеримент да изучават граматични правила. Участниците в експеримента били ученици в езикови училища. Те учели японски или италиански. Половината от граматичните правила били напълно измислени. Въпреки това, участниците в експеримента не знаели това. След изучаването на граматичните правила, на учениците били раздадени изречения. Те трябвало да преценят дали изреченията са правилни. Докато те работили върху изреченията, мозъците им били анализирани. Тоест, изследователите измервали активността на мозъка им. По този начин те искали да проучат как мозъка реагира на изреченията. И се оказало, че нашият мозък разпознава граматиката! При обработката на речта, някои области от мозъка са активни. Центърът на Брока е един от тях. Той се намира в лявото полукълбо. Когато студентите били изправени пред реални граматични правила, той бил много активен. С измислените правила от друга страна, активността на мозъка значителнонамаляла. Така че е напълно възможно всички граматични системи да имат една и съща основа. И следователно да се придържат към едни и същи принципи. И тези принципи да са ни вродени...