Разговорник

bg Пазаруване   »   fa ‫خرید‬

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

‫54 [پنجاه و چهار]‬

54 [panjâ-ho-cha-hâr]

‫خرید‬

[kharid]

Изберете как искате да видите превода:   
български персийски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. ‫من ----و-ه- ----ا-و -----‬ ‫من می-خواهم یک کادو بخرم.‬ ‫-ن م-‌-و-ه- ی- ک-د- ب-ر-.- --------------------------- ‫من می‌خواهم یک کادو بخرم.‬ 0
man-m-k-â-am-y-- k-do-b-kh-r-m. man mikhâham yek kâdo bekharam. m-n m-k-â-a- y-k k-d- b-k-a-a-. ------------------------------- man mikhâham yek kâdo bekharam.
Но не нещо прекалено скъпо. ‫ا-ا--یا- -ر-ن---ا-د-‬ ‫اما زیاد گران نباشد.‬ ‫-م- ز-ا- گ-ا- ن-ا-د-‬ ---------------------- ‫اما زیاد گران نباشد.‬ 0
am-- n- c---d-n-ge-â-. ammâ na chandân gerân. a-m- n- c-a-d-n g-r-n- ---------------------- ammâ na chandân gerân.
Може би дамска чанта? ‫شای- یک ک---دس-ی؟‬ ‫شاید یک کیف دستی؟‬ ‫-ا-د ی- ک-ف د-ت-؟- ------------------- ‫شاید یک کیف دستی؟‬ 0
shâ--- --k-ki-e---sti. shâyad yek kife dasti. s-â-a- y-k k-f- d-s-i- ---------------------- shâyad yek kife dasti.
Какъв цвят желаете? ‫چ--ر--- د--ت-----د؟‬ ‫چه رنگی دوست دارید؟‬ ‫-ه ر-گ- د-س- د-ر-د-‬ --------------------- ‫چه رنگی دوست دارید؟‬ 0
c-e-r-n-i d--s---â---? che rangi doost dârid? c-e r-n-i d-o-t d-r-d- ---------------------- che rangi doost dârid?
Черен, кафяв или бял? ‫--ا-- قهوه‌ای------ید-‬ ‫سیاه، قهوه-ای یا سفید؟‬ ‫-ی-ه- ق-و-‌-ی ی- س-ی-؟- ------------------------ ‫سیاه، قهوه‌ای یا سفید؟‬ 0
s--h----a-v--i-y- sefi-? siâh, ghahve-i yâ sefid? s-â-, g-a-v--- y- s-f-d- ------------------------ siâh, ghahve-i yâ sefid?
Голяма или малка? ‫بزرگ ب----یا -----‬ ‫بزرگ باشد یا کوچک؟‬ ‫-ز-گ ب-ش- ی- ک-چ-؟- -------------------- ‫بزرگ باشد یا کوچک؟‬ 0
b--org--â---d -â---c---? bozorg bâshad yâ kuchak? b-z-r- b-s-a- y- k-c-a-? ------------------------ bozorg bâshad yâ kuchak?
Може ли да видя тази? ‫می‌ت-ان- این-ی-ی--ا -ب-نم-‬ ‫می-توانم این یکی را ببینم؟‬ ‫-ی-ت-ا-م ا-ن ی-ی ر- ب-ی-م-‬ ---------------------------- ‫می‌توانم این یکی را ببینم؟‬ 0
mit-vânam i- --k- ---b-b-na-? mitavânam in yeki râ bebinam? m-t-v-n-m i- y-k- r- b-b-n-m- ----------------------------- mitavânam in yeki râ bebinam?
От кожа ли е? ‫ای- -ز---س--رم -س--‬ ‫این از جنس چرم است؟‬ ‫-ی- ا- ج-س چ-م ا-ت-‬ --------------------- ‫این از جنس چرم است؟‬ 0
in-az---n-e --a-m -s-? in az jense charm ast? i- a- j-n-e c-a-m a-t- ---------------------- in az jense charm ast?
Или от изкуствена материя? ‫ی- از-جن- پ-ا---ک--ست-‬ ‫یا از جنس پلاستیک است؟‬ ‫-ا ا- ج-س پ-ا-ت-ک ا-ت-‬ ------------------------ ‫یا از جنس پلاستیک است؟‬ 0
yâ ----av--e ------i --t? yâ az mavâde masnu-i ast? y- a- m-v-d- m-s-u-i a-t- ------------------------- yâ az mavâde masnu-i ast?
От кожа естествено. ‫-طع-ً----ی--ست.‬ ‫قطعا- چرمی-است.‬ ‫-ط-ا- چ-م-‌-س-.- ----------------- ‫قطعاً چرمی‌است.‬ 0
gha--a- c----i a--. ghat-an charmi ast. g-a---n c-a-m- a-t- ------------------- ghat-an charmi ast.
Това е особено добро качество. ‫-ز ----- خ--ی خ--ی ب-خو--ا- ا-ت-‬ ‫از کیفیت خیلی خوبی برخوردار است.‬ ‫-ز ک-ف-ت خ-ل- خ-ب- ب-خ-ر-ا- ا-ت-‬ ---------------------------------- ‫از کیفیت خیلی خوبی برخوردار است.‬ 0
a- ke-fiat- --s-----h--i b-rkh--dâ- ---. az keyfiate besyâr khubi barkhordâr ast. a- k-y-i-t- b-s-â- k-u-i b-r-h-r-â- a-t- ---------------------------------------- az keyfiate besyâr khubi barkhordâr ast.
Чантата действително е на много изгодна цена. ‫- ق----ا-- کیف----- --ق-اً----سب اس--‬ ‫و قیمت این کیف دستی واقعا- مناسب است.‬ ‫- ق-م- ا-ن ک-ف د-ت- و-ق-ا- م-ا-ب ا-ت-‬ --------------------------------------- ‫و قیمت این کیف دستی واقعاً مناسب است.‬ 0
v------a-e --- da----v-gh--an--onâs-- ast. va ghymate kif dasti vâghe-an monâseb ast. v- g-y-a-e k-f d-s-i v-g-e-a- m-n-s-b a-t- ------------------------------------------ va ghymate kif dasti vâghe-an monâseb ast.
Харесва ми. ‫---این -کی-خوشم می‌آی-.‬ ‫از این یکی خوشم می-آید.‬ ‫-ز ا-ن ی-ی خ-ش- م-‌-ی-.- ------------------------- ‫از این یکی خوشم می‌آید.‬ 0
az--n-y-ki---os--m ---ây--. az in yeki khosham mi-âyad. a- i- y-k- k-o-h-m m---y-d- --------------------------- az in yeki khosham mi-âyad.
Ще я взема. ‫این یک--ر- ب- م-‌د-رم-‬ ‫این یکی را بر می-دارم.‬ ‫-ی- ی-ی ر- ب- م-‌-ا-م-‬ ------------------------ ‫این یکی را بر می‌دارم.‬ 0
i- y--i r- --r-----r--. in yeki râ bar midâram. i- y-k- r- b-r m-d-r-m- ----------------------- in yeki râ bar midâram.
Може ли евентуално да я подменя? ‫--ی----و----آ- را---- ک--- ---ا--دا-د؟‬ ‫شاید بخواهم آن را عوض کنم، امکان دارد؟‬ ‫-ا-د ب-و-ه- آ- ر- ع-ض ک-م- ا-ک-ن د-ر-؟- ---------------------------------------- ‫شاید بخواهم آن را عوض کنم، امکان دارد؟‬ 0
s-------e-h--am ---r- -v-z k---m, ---ân dâ-ad? shâyad bekhâham ân râ avaz konam, emkân dârad? s-â-a- b-k-â-a- â- r- a-a- k-n-m- e-k-n d-r-d- ---------------------------------------------- shâyad bekhâham ân râ avaz konam, emkân dârad?
Разбира се. ‫-له، مس-م-ً.‬ ‫بله، مسلما-.‬ ‫-ل-، م-ل-ا-.- -------------- ‫بله، مسلماً.‬ 0
bal-- m---la-a-. bale, mosalaman. b-l-, m-s-l-m-n- ---------------- bale, mosalaman.
Ние ще я опаковаме като подарък. ‫آن را به صورت -ادو ب-ته --د- --‌ک----‬ ‫آن را به صورت کادو بسته بندی می-کنیم.‬ ‫-ن ر- ب- ص-ر- ک-د- ب-ت- ب-د- م-‌-ن-م-‬ --------------------------------------- ‫آن را به صورت کادو بسته بندی می‌کنیم.‬ 0
ân -â ----u-a-e -âdo-b-s-e--a-d- -ikonim. ân râ be surate kâdo baste-bandi mikonim. â- r- b- s-r-t- k-d- b-s-e-b-n-i m-k-n-m- ----------------------------------------- ân râ be surate kâdo baste-bandi mikonim.
Касата е там отсреща. ‫آن ر-ب-- -ن-وق -رداخت --ت.‬ ‫آن روبرو صندوق پرداخت است.‬ ‫-ن ر-ب-و ص-د-ق پ-د-خ- ا-ت-‬ ---------------------------- ‫آن روبرو صندوق پرداخت است.‬ 0
ân r-o---oo -a--u-he--ard--h----t. ân rooberoo sandughe pardâkht ast. â- r-o-e-o- s-n-u-h- p-r-â-h- a-t- ---------------------------------- ân rooberoo sandughe pardâkht ast.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...