Разговорник

bg Притежателни местоимения 1   »   fa ‫ضمائر ملکی 1‬

66 [шейсет и шест]

Притежателни местоимения 1

Притежателни местоимения 1

‫66 [شصت و شش]‬

66 [shast-o-shesh]

‫ضمائر ملکی 1‬

[zamâyere melki 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български персийски Играйте Повече
аз – мой / свой / си ‫-- ----ل من‬ ‫-- – م-- م-- ‫-ن – م-ل م-‬ ------------- ‫من – مال من‬ 0
m---- mâl- m-n m-- - m--- m-- m-n - m-l- m-n -------------- man - mâle man
Не мога да намеря моя ключ / своя ключ / ключа си. ‫-ن-ک---------ی-ا--می-ک--.‬ ‫-- ک---- ر- پ--- ن-------- ‫-ن ک-ی-م ر- پ-د- ن-ی-ک-م-‬ --------------------------- ‫من کلیدم را پیدا نمی‌کنم.‬ 0
ma----l--am-râ-p-y---ne--k-nam. m-- k------ r- p---- n--------- m-n k-l-d-m r- p-y-â n-m-k-n-m- ------------------------------- man kelidam râ peydâ nemikonam.
Не мога да намеря моя билет / своя билет / билета си. ‫من -لیط--تو---م -ا--یدا-نم-‌ک-م-‬ ‫-- ب--- ا------ ر- پ--- ن-------- ‫-ن ب-ی- ا-و-و-م ر- پ-د- ن-ی-ک-م-‬ ---------------------------------- ‫من بلیط اتوبوسم را پیدا نمی‌کنم.‬ 0
m-- -e--te o-o--sam-r---ey---n--i-----. m-- b----- o------- r- p---- n--------- m-n b-l-t- o-o-u-a- r- p-y-â n-m-k-n-m- --------------------------------------- man belite otobusam râ peydâ nemikonam.
ти – твой / свой / си ‫-و- م-ل---‬ ‫--- م-- ت-- ‫-و- م-ل ت-‬ ------------ ‫تو- مال تو‬ 0
to --m-le to t- - m--- t- t- - m-l- t- ------------ to - mâle to
Намери ли твоя ключ / своя ключ / ключа си? ‫-ل-دت -ا--ید- ---ی؟‬ ‫----- ر- پ--- ک----- ‫-ل-د- ر- پ-د- ک-د-؟- --------------------- ‫کلیدت را پیدا کردی؟‬ 0
ke-idat-----eydâ --rdi? k------ r- p---- k----- k-l-d-t r- p-y-â k-r-i- ----------------------- kelidat râ peydâ kardi?
Намери ли твоя билет / своя билет / билета си? ‫بلیط ا----ست--- پیدا-ک---؟‬ ‫---- ا------ ر- پ--- ک----- ‫-ل-ط ا-و-و-ت ر- پ-د- ک-د-؟- ---------------------------- ‫بلیط اتوبوست را پیدا کردی؟‬ 0
be-------o-u-at -â-p---â-k-rdi? b----- o------- r- p---- k----- b-l-t- o-o-u-a- r- p-y-â k-r-i- ------------------------------- belite otobusat râ peydâ kardi?
той – негов / му ‫---مرد-- --ل-ا-‬ ‫-------- م-- ا-- ‫-و-م-د-- م-ل ا-‬ ----------------- ‫او(مرد)- مال او‬ 0
o- -ma-d- - -----oo o- (----- - m--- o- o- (-a-d- - m-l- o- ------------------- oo (mard) - mâle oo
Знаеш ли къде е неговият ключ / ключът му? ‫م-----ی-ک--د او ------‬ ‫------- ک--- ا- ک------ ‫-ی-د-ن- ک-ی- ا- ک-ا-ت-‬ ------------------------ ‫می‌دانی کلید او کجاست؟‬ 0
m------ke-id---o kojâs-? m----- k----- o- k------ m-d-n- k-l-d- o- k-j-s-? ------------------------ midâni kelide oo kojâst?
Знаеш ли къде е неговият билет / билетът му? ‫می----ی-بل-- --و---ش--ج----‬ ‫------- ب--- ا------ ک------ ‫-ی-د-ن- ب-ی- ا-و-و-ش ک-ا-ت-‬ ----------------------------- ‫می‌دانی بلیط اتوبوسش کجاست؟‬ 0
mi---i b----e o-obus----k--âst? m----- b----- o-------- k------ m-d-n- b-l-t- o-o-u-a-h k-j-s-? ------------------------------- midâni belite otobusash kojâst?
тя – неин / й ‫--(ز--- م-ل -و‬ ‫------- م-- ا-- ‫-و-ز-)- م-ل ا-‬ ---------------- ‫او(زن)- مال او‬ 0
oo--z-n)-- -âle--o o- (---- - m--- o- o- (-a-) - m-l- o- ------------------ oo (zan) - mâle oo
Нейните пари / парите й ги няма. ‫پو---گ---د------‬ ‫---- گ- ش-- ا---- ‫-و-ش گ- ش-ه ا-ت-‬ ------------------ ‫پولش گم شده است.‬ 0
po-lash --m --ode -st. p------ g-- s---- a--- p-o-a-h g-m s-o-e a-t- ---------------------- poolash gom shode ast.
Нейната кредитна карта / кредитната й карта също я няма. ‫و-‫کارت ا-تب--ی--هم -م-----اس-.‬ ‫- ‫---- ا------- ه- گ- ش-- ا---- ‫- ‫-ا-ت ا-ت-ا-ی- ه- گ- ش-ه ا-ت-‬ --------------------------------- ‫و ‫کارت اعتباریش هم گم شده است.‬ 0
k--te-e----b--ias- --------sh-de ---. k---- e----------- h-- g-- s---- a--- k-r-e e-e-e-â-i-s- h-m g-m s-o-e a-t- ------------------------------------- kârte e-etebâriash ham gom shode ast.
ние – наш / ни ‫م--– -ا- م-‬ ‫-- – م-- م-- ‫-ا – م-ل م-‬ ------------- ‫ما – مال ما‬ 0
m- - m-l- -â m- - m--- m- m- - m-l- m- ------------ mâ - mâle mâ
Нашият дядо / дядо ни е болен. ‫-دربز-گمان---ی- -ست-‬ ‫---------- م--- ا---- ‫-د-ب-ر-م-ن م-ی- ا-ت-‬ ---------------------- ‫پدربزرگمان مریض است.‬ 0
pe-ar--oz-r-e-â--m-r---as-. p--------------- m---- a--- p-d-r-b-z-r-e-â- m-r-z a-t- --------------------------- pedar-bozorgemân mariz ast.
Нашата баба / баба ни е здрава. ‫-اد-ب-رگ-ا- ---م--ست.‬ ‫----------- س--- ا---- ‫-ا-ر-ز-گ-ا- س-ل- ا-ت-‬ ----------------------- ‫مادربزرگمان سالم است.‬ 0
m-d---bo-orgemâ- --lem--s-. m--------------- s---- a--- m-d-r-b-z-r-e-â- s-l-m a-t- --------------------------- mâdar-bozorgemân sâlem ast.
вие – ваш / ви ‫ش-ا (--ع--- -ا---م-‬ ‫--- (---- – م-- ش--- ‫-م- (-م-) – م-ل ش-ا- --------------------- ‫شما (جمع) – مال شما‬ 0
s--m- --am--- ----l- --o-â s---- (------ - m--- s---- s-o-â (-a---) - m-l- s-o-â -------------------------- shomâ (jam-a) - mâle shomâ
Деца, къде е вашият баща / баща ви? ‫-چه---،-پدر----کج-ست؟‬ ‫------- پ----- ک------ ‫-چ-‌-ا- پ-ر-ا- ک-ا-ت-‬ ----------------------- ‫بچه‌ها، پدرتان کجاست؟‬ 0
b---e-hâ, pedar--ân k---s-? b-------- p-------- k------ b-c-e-h-, p-d-r-t-n k-j-s-? --------------------------- bache-hâ, pedaretân kojâst?
Деца, къде е вашата майка / майка ви? ‫ب-ه‌ه-- م------ -جاس-؟‬ ‫------- م------ ک------ ‫-چ-‌-ا- م-د-ت-ن ک-ا-ت-‬ ------------------------ ‫بچه‌ها، مادرتان کجاست؟‬ 0
ba----h-,-mâda---ân -o-â-t? b-------- m-------- k------ b-c-e-h-, m-d-r-t-n k-j-s-? --------------------------- bache-hâ, mâdaretân kojâst?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Креативният език

Днес креативността е важна черта. Всеки иска да бъде креативен. Защото креативните хора се смятат за интелигентни. Но и нашият език също трябва да бъде креативен. Някога хората се опитвали да говорят възможно най-правилно. Докато днес човек трябва да говори възможно най-творчески. Рекламата и новите медии са примери за това. Те показват как може да се играе с езика. През последните 50 години значението на креативността се е увеличило значително. Дори научните изследвания се интересуват от това явление. Психолози, педагози и философи изследват творческите процеси. Креативността се дефинира като способността да се създаде нещо ново. Така че един креативен говорител произвежда нови езикови форми. Те могат да бъдат думи или граматически структури. Чрез изучаването на творческия език, лингвистите могат да определят каксе изменя езика. Но не всеки разбира новите езикови елементи. За да се разбере креативния език е нужно знание. Човек трябва да знае как функционира езика. И също трябва да е запознат със света, в който живее говорещият. Само тогава ще може да разбере какво иска да каже той. Тийнейджърският жаргон е пример за това. Децата и младите хора винаги измислят нови термини. Възрастните често не разбират тези думи. В наши дни вече се публикуват речници, които обясняват тийнейджърския жаргон. Но обикновено само след едно поколение те са вече остарели! Въпреки това, креативният език може да се научи. Обучаващите предлагат различни курсове по него. Но най-важното правило е винаги: активирате вътрешния си глас!