Разговорник

bg Изучаване на чужди езици   »   be Вывучаць замежныя мовы

23 [двайсет и три]

Изучаване на чужди езици

Изучаване на чужди езици

23 [дваццаць тры]

23 [dvatstsats’ try]

Вывучаць замежныя мовы

[Vyvuchats’ zamezhnyya movy]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Къде сте учили испански? Д---Вы----учалі іс--н-к-- м--у? Д-- В- в------- і-------- м---- Д-е В- в-в-ч-л- і-п-н-к-ю м-в-? ------------------------------- Дзе Вы вывучалі іспанскую мову? 0
D-- V--v--u-h----і-p-n--u------u? D-- V- v-------- і--------- m---- D-e V- v-v-c-a-і і-p-n-k-y- m-v-? --------------------------------- Dze Vy vyvuchalі іspanskuyu movu?
Можете ли да говорите и португалски? В---ак---а--ало-а-це парту---ь--ай? В- т------ в-------- п------------- В- т-к-а-а в-л-д-е-е п-р-у-а-ь-к-й- ----------------------------------- Вы таксама валодаеце партугальскай? 0
V----ksama -alodaet-e-p-r-u--l’sk-y? V- t------ v--------- p------------- V- t-k-a-a v-l-d-e-s- p-r-u-a-’-k-y- ------------------------------------ Vy taksama valodaetse partugal’skay?
Да, говоря и малко италиански. Так---ш------р-ш-і--а-о--- ---ль--ск--. Т--- я--- я т----- в------ і----------- Т-к- я-ч- я т-о-к- в-л-д-ю і-а-ь-н-к-й- --------------------------------------- Так, яшчэ я трошкі валодаю італьянскай. 0
T--,-y-sh-he--a tros--і----oda-u--tal’-a-s-ay. T--- y------ y- t------ v------- і------------ T-k- y-s-c-e y- t-o-h-і v-l-d-y- і-a-’-a-s-a-. ---------------------------------------------- Tak, yashche ya troshkі valodayu іtal’yanskay.
Мисля, че говорите много добре. Я -і----Вы----ьм- до--а -а--аўл-е-е. Я л---- В- в----- д---- р----------- Я л-ч-, В- в-л-м- д-б-а р-з-а-л-е-е- ------------------------------------ Я лічу, Вы вельмі добра размаўляеце. 0
Y- l-chu--V- --l--і-d---a -a--aul-ay-t--. Y- l----- V- v----- d---- r-------------- Y- l-c-u- V- v-l-m- d-b-a r-z-a-l-a-e-s-. ----------------------------------------- Ya lіchu, Vy vel’mі dobra razmaulyayetse.
Езиците са доста близки. Мовы--ав----пад-бн-я. М--- д----- п-------- М-в- д-в-л- п-д-б-ы-. --------------------- Мовы даволі падобныя. 0
Mov---avolі--ado-n--a. M--- d----- p--------- M-v- d-v-l- p-d-b-y-a- ---------------------- Movy davolі padobnyya.
Аз мога да ги разбирам добре. Я--ас-д-бр- раз-м--. Я В-- д---- р------- Я В-с д-б-а р-з-м-ю- -------------------- Я Вас добра разумею. 0
Ya V-s ---r- -az--eyu. Y- V-- d---- r-------- Y- V-s d-b-a r-z-m-y-. ---------------------- Ya Vas dobra razumeyu.
Но говоренето и писането са трудни. А---разма-ляць-- -----ь----я-к-. А-- р--------- і п----- – ц----- А-е р-з-а-л-ц- і п-с-ц- – ц-ж-а- -------------------------------- Але размаўляць і пісаць – цяжка. 0
A---raz----yat-- - p-sats----ts-az--a. A-- r----------- і p------ – t-------- A-e r-z-a-l-a-s- і p-s-t-’ – t-y-z-k-. -------------------------------------- Ale razmaulyats’ і pіsats’ – tsyazhka.
Все още правя много грешки. Я ---л------ шма- -а--ла-. Я р---- я--- ш--- п------- Я р-б-ю я-ч- ш-а- п-м-л-к- -------------------------- Я раблю яшчэ шмат памылак. 0
Y- -a--yu--a-hc-e --mat-pam-l-k. Y- r----- y------ s---- p------- Y- r-b-y- y-s-c-e s-m-t p-m-l-k- -------------------------------- Ya rablyu yashche shmat pamylak.
Моля, поправяйте ме винаги. Калі ласк----а--а-л--це--я-е-з--жд-! К--- л----- п---------- м--- з------ К-л- л-с-а- п-п-а-л-й-е м-н- з-ў-д-! ------------------------------------ Калі ласка, папраўляйце мяне заўжды! 0
Ka-і ---ka--p--raul---tse---an--z-u---y! K--- l----- p------------ m---- z------- K-l- l-s-a- p-p-a-l-a-t-e m-a-e z-u-h-y- ---------------------------------------- Kalі laska, papraulyaytse myane zauzhdy!
Произношението Ви е много добро. У-Ва- --лкам -о--ае------л-нне. У В-- ц----- д----- в---------- У В-с ц-л-а- д-б-а- в-м-ў-е-н-. ------------------------------- У Вас цалкам добрае вымаўленне. 0
U -a--t-a--am --b-a- vym-u---ne. U V-- t------ d----- v---------- U V-s t-a-k-m d-b-a- v-m-u-e-n-. -------------------------------- U Vas tsalkam dobrae vymaulenne.
Имате слаб акцент. У В-- -уваць-н--ял-кі-ак-энт. У В-- ч----- н------- а------ У В-с ч-в-ц- н-в-л-к- а-ц-н-. ----------------------------- У Вас чуваць невялікі акцэнт. 0
U -a---huvat-- nevya-і-----ts-nt. U V-- c------- n-------- a------- U V-s c-u-a-s- n-v-a-і-і a-t-e-t- --------------------------------- U Vas chuvats’ nevyalіkі aktsent.
Разбира се откъде сте. М-ж-а паз-ац-- -д-уль -- пр--х--і. М---- п------- а----- В- п-------- М-ж-а п-з-а-ь- а-к-л- В- п-ы-х-л-. ---------------------------------- Можна пазнаць, адкуль Вы прыехалі. 0
Mo-h-- --zn--s’, -dkul’ Vy-p-y-khal-. M----- p-------- a----- V- p--------- M-z-n- p-z-a-s-, a-k-l- V- p-y-k-a-і- ------------------------------------- Mozhna paznats’, adkul’ Vy pryekhalі.
Какъв е майчиният Ви език? Як-- В--а р-д-а--м-ва? Я--- В--- р----- м---- Я-а- В-ш- р-д-а- м-в-? ---------------------- Якая Ваша родная мова? 0
Ya-ay- V-s---r--n-ya m---? Y----- V---- r------ m---- Y-k-y- V-s-a r-d-a-a m-v-? -------------------------- Yakaya Vasha rodnaya mova?
Посещавате ли езиков курс? Вы ---ход--ц------ы----р-ы? В- п--------- м----- к----- В- п-а-о-з-ц- м-ў-ы- к-р-ы- --------------------------- Вы праходзіце моўныя курсы? 0
V- --a-ho--і--- m-un-----u-sy? V- p----------- m------ k----- V- p-a-h-d-і-s- m-u-y-a k-r-y- ------------------------------ Vy prakhodzіtse mounyya kursy?
Кой учебник използвате? З --ім---д-у-ні--- -- --а----е? З я--- п---------- В- п-------- З я-і- п-д-у-н-к-м В- п-а-у-ц-? ------------------------------- З якім падручнікам Вы працуеце? 0
Z y-k------ruchn---m -- ----s-e-se? Z y---- p----------- V- p---------- Z y-k-m p-d-u-h-і-a- V- p-a-s-e-s-? ----------------------------------- Z yakіm padruchnіkam Vy pratsuetse?
В момента не зная как се казва. Ц---р-я -е--а-у----а----, як ё----з-ваец-а. Ц---- я н- м--- ў-------- я- ё- н---------- Ц-п-р я н- м-г- ў-г-д-ц-, я- ё- н-з-в-е-ц-. ------------------------------------------- Цяпер я не магу ўзгадаць, як ён называецца. 0
Ts-aper-y- ne--ag---z-ad-ts’- -a----n--a--v-ets-sa. T------ y- n- m--- u--------- y-- y-- n------------ T-y-p-r y- n- m-g- u-g-d-t-’- y-k y-n n-z-v-e-s-s-. --------------------------------------------------- Tsyaper ya ne magu uzgadats’, yak yon nazyvaetstsa.
Не се сещам за заглавието. Я----магу ў--ад--- н-зв--пад-----к-. Я н- м--- ў------- н---- п---------- Я н- м-г- ў-г-д-ц- н-з-у п-д-у-н-к-. ------------------------------------ Я не магу ўзгадаць назву падручніка. 0
Ya----ma-u-uzgad-t-’ -a-vu pa--u--nі-a. Y- n- m--- u-------- n---- p----------- Y- n- m-g- u-g-d-t-’ n-z-u p-d-u-h-і-a- --------------------------------------- Ya ne magu uzgadats’ nazvu padruchnіka.
Забравих го. Я--е забыў. Я я- з----- Я я- з-б-ў- ----------- Я яе забыў. 0
Y--y--- z----. Y- y--- z----- Y- y-y- z-b-u- -------------- Ya yaye zabyu.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Германските езици

Германските езици спадат към Индо-Европейското езиково семейство. Тази езикова група се характеризира със своите фонологични специфики. Различията във фонетичната система различават тези езици от останалите. Съществуват около 15 Германски езика. 500 милиона души по целия свят ги говорят като родни езици. Точният брой на индивидуалните езици е трудно да бъде определен. Често пъти е неясно дали съществуват отделни езици или само диалекти. Най-забележителният Германски език е английският. На него говорят над 350 милиона души по целия свят. След това идват немският и холандският. Германските езици са разделени в различни групи. Има Северно-германски, Западно-германски и Източно-германски езици. Северно-германските езици са скандинавските езици. Английският, немският и холандският са Западно-германски езици. Всички Източно-германски езици са изчезнали. Староанглийският, например, е принадлежал към тази група. Колонизацията разпространила германските езици по целия свят. В резултат на това, днес холандският се разбира в Карибския басейн и в Южна Африка. Всички германски езици произлизат от един общ корен. Но не е ясно дали са имали един общ прото-език. Освен това, съществуват само малък брой старо-германски текстове. За разлика от Романските езици, тук няма почти никакви писмени паметници. В резултат на това, изследването на Германските езици е по-трудно. Относително малко се знае също за културата на германските племена или Тевтонците. Народът на тевтонците не се обединил. И поради това не е имал обща идентичност. Следователно, науката трябва да разчита на други източници. Без гърците и римляните, тевтонците щяха да са ни почти непознати!
Знаете ли, че?
Каталонският принадлежи към семейството на романските езици. Той е тясно свързан с испанския, френския и италианския. Говори се в Андора, в испанската област Каталония и на Балеарските острови. Дори и в някои части на Арагон и Валенсия се говори каталонски. Общо около 12 милиона души говорят или разбират каталонски. Езикът е възникнал между 8. и 10. век в района на Пиренеите. Вследствие завладяването на територии той се е разпространил на юг и на изток. Важно е да се знае, че каталонският език не е диалект на испанския. Той се е развил от простонародния латински и се счита за отделен език. Испанците или латиноамериканците също не го разбират напълно. Много структури в каталонския наподобяват тези на други романски езици. Но съществуват и някои особености, които не се срещат в други езици. Говорещите каталонски са много горди с езика си. От няколко десетилетия и политиците стимулират активно развитието на каталонския. Учете каталонски, езикът има бъдеще!