Разговорник

bg Изучаване на чужди езици   »   uk Вивчення іноземних мов

23 [двайсет и три]

Изучаване на чужди езици

Изучаване на чужди езици

23 [двадцять три]

23 [dvadtsyatʹ try]

Вивчення іноземних мов

[Vyvchennya inozemnykh mov]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Къде сте учили испански? Д---- -чил- -сп-нсь--? Д- В- в---- і--------- Д- В- в-и-и і-п-н-ь-у- ---------------------- Де Ви вчили іспанську? 0
De -y v-h-l--is--nsʹku? D- V- v----- i--------- D- V- v-h-l- i-p-n-ʹ-u- ----------------------- De Vy vchyly ispansʹku?
Можете ли да говорите и португалски? Ви----є-е---к-ж--о-ту-ал-----? В- з----- т---- п------------- В- з-а-т- т-к-ж п-р-у-а-ь-ь-у- ------------------------------ Ви знаєте також португальську? 0
V---n-ye-e t-k-----o-t-----s-k-? V- z------ t----- p------------- V- z-a-e-e t-k-z- p-r-u-a-ʹ-ʹ-u- -------------------------------- Vy znayete takozh portuhalʹsʹku?
Да, говоря и малко италиански. Т-к,-я-з--ю-т--о------к- -т-л---ь--. Т--- я з--- т---- т----- і---------- Т-к- я з-а- т-к-ж т-о-к- і-а-і-с-к-. ------------------------------------ Так, я знаю також трошки італійську. 0
Ta----a--n----t-k-zh-t-o-h---i--li-̆sʹ-u. T--- y- z---- t----- t------ i----------- T-k- y- z-a-u t-k-z- t-o-h-y i-a-i-̆-ʹ-u- ----------------------------------------- Tak, ya znayu takozh troshky italiy̆sʹku.
Мисля, че говорите много добре. Я-в-а-аю- що-В- ------те-ду-е до-ре. Я в------ щ- В- г------- д--- д----- Я в-а-а-, щ- В- г-в-р-т- д-ж- д-б-е- ------------------------------------ Я вважаю, що Ви говорите дуже добре. 0
Y- v-a----u- s---o--- -ovo-y-e -uzhe-do-r-. Y- v-------- s---- V- h------- d---- d----- Y- v-a-h-y-, s-c-o V- h-v-r-t- d-z-e d-b-e- ------------------------------------------- YA vvazhayu, shcho Vy hovoryte duzhe dobre.
Езиците са доста близки. М--и-д-си-- по--бні. М--- д----- п------- М-в- д-с-т- п-д-б-і- -------------------- Мови досить подібні. 0
Movy do-ytʹ--odi-n-. M--- d----- p------- M-v- d-s-t- p-d-b-i- -------------------- Movy dosytʹ podibni.
Аз мога да ги разбирам добре. Я ----о---і---об--. Я ї- р------ д----- Я ї- р-з-м-ю д-б-е- ------------------- Я їх розумію добре. 0
Y------ r--umi-- ---re. Y- i--- r------- d----- Y- i-k- r-z-m-y- d-b-e- ----------------------- YA ïkh rozumiyu dobre.
Но говоренето и писането са трудни. Ал- г-во-и-- і-пис-ти -ажк-. А-- г------- і п----- в----- А-е г-в-р-т- і п-с-т- в-ж-о- ---------------------------- Але говорити і писати важко. 0
Al--h-v-r----i-p--a----az--o. A-- h------- i p----- v------ A-e h-v-r-t- i p-s-t- v-z-k-. ----------------------------- Ale hovoryty i pysaty vazhko.
Все още правя много грешки. Я---бл- ще -а---о -ом----. Я р---- щ- б----- п------- Я р-б-ю щ- б-г-т- п-м-л-к- -------------------------- Я роблю ще багато помилок. 0
YA-ro--y- shch- -a-a-o-p---lo-. Y- r----- s---- b----- p------- Y- r-b-y- s-c-e b-h-t- p-m-l-k- ------------------------------- YA roblyu shche bahato pomylok.
Моля, поправяйте ме винаги. В-прав-я-те --н- --вж-и- ---ь--аск-. В---------- м--- з------ б---------- В-п-а-л-й-е м-н- з-в-д-, б-д---а-к-. ------------------------------------ Виправляйте мене завжди, будь-ласка. 0
V---a-ly---te--e-e---v-h-y- b----l----. V------------ m--- z------- b---------- V-p-a-l-a-̆-e m-n- z-v-h-y- b-d---a-k-. --------------------------------------- Vypravlyay̆te mene zavzhdy, budʹ-laska.
Произношението Ви е много добро. В--а в---в- ---ко--д---а. В--- в----- ц----- д----- В-ш- в-м-в- ц-л-о- д-б-а- ------------------------- Ваша вимова цілком добра. 0
Va--a--y-ova----lko---o-r-. V---- v----- t------ d----- V-s-a v-m-v- t-i-k-m d-b-a- --------------------------- Vasha vymova tsilkom dobra.
Имате слаб акцент. Ви-ма--- -а--н-ки---к-е--. В- м---- м-------- а------ В- м-є-е м-л-н-к-й а-ц-н-. -------------------------- Ви маєте маленький акцент. 0
V--m--ete m-le--k----akt--nt. V- m----- m--------- a------- V- m-y-t- m-l-n-k-y- a-t-e-t- ----------------------------- Vy mayete malenʹkyy̆ aktsent.
Разбира се откъде сте. Мо--а ді-н---ся- -від----и--о---. М---- д--------- з----- В- р----- М-ж-а д-з-а-и-я- з-і-к- В- р-д-м- --------------------------------- Можна дізнатися, звідки Ви родом. 0
Moz-na diz-a----- ,-zvid----y--o-o-. M----- d--------- , z----- V- r----- M-z-n- d-z-a-y-y- , z-i-k- V- r-d-m- ------------------------------------ Mozhna diznatysya , zvidky Vy rodom.
Какъв е майчиният Ви език? Я-а ---- ---ля в-с р----ю? Я-- м--- є д-- в-- р------ Я-а м-в- є д-я в-с р-д-о-? -------------------------- Яка мова є для вас рідною? 0
Yaka -o-a ye -ly--vas--i-----? Y--- m--- y- d--- v-- r------- Y-k- m-v- y- d-y- v-s r-d-o-u- ------------------------------ Yaka mova ye dlya vas ridnoyu?
Посещавате ли езиков курс? Ви---д--д--т- м--ний -у--? В- в--------- м----- к---- В- в-д-і-у-т- м-в-и- к-р-? -------------------------- Ви відвідуєте мовний курс? 0
Vy--i-v--u-e-e m-vn--̆-k---? V- v---------- m------ k---- V- v-d-i-u-e-e m-v-y-̆ k-r-? ---------------------------- Vy vidviduyete movnyy̆ kurs?
Кой учебник използвате? Як- н---а---- --т--іа---в- -----и------те? Я-- н-------- м-------- в- в-------------- Я-і н-в-а-ь-і м-т-р-а-и в- в-к-р-с-о-у-т-? ------------------------------------------ Які навчальні матеріали ви використовуєте? 0
Y-ki---v--al--i --t-ri--y-v--v-k-rys-o--yet-? Y--- n--------- m-------- v- v--------------- Y-k- n-v-h-l-n- m-t-r-a-y v- v-k-r-s-o-u-e-e- --------------------------------------------- Yaki navchalʹni materialy vy vykorystovuyete?
В момента не зная как се казва. Я-зара- -е --аю--як----назив--т-с-. Я з---- н- з---- я- ц- н----------- Я з-р-з н- з-а-, я- ц- н-з-в-є-ь-я- ----------------------------------- Я зараз не знаю, як це називається. 0
YA--a--z-ne zn-y-- -ak ts- -azyv------y-. Y- z---- n- z----- y-- t-- n------------- Y- z-r-z n- z-a-u- y-k t-e n-z-v-y-t-s-a- ----------------------------------------- YA zaraz ne znayu, yak tse nazyvayetʹsya.
Не се сещам за заглавието. Я н---ожу п-и---а-и н----. Я н- м--- п-------- н----- Я н- м-ж- п-и-а-а-и н-з-и- -------------------------- Я не можу пригадати назви. 0
YA-ne --z-u pry--d--- -a-vy. Y- n- m---- p-------- n----- Y- n- m-z-u p-y-a-a-y n-z-y- ---------------------------- YA ne mozhu pryhadaty nazvy.
Забравих го. Я -- -абу--/--аб-л-. Я ц- з---- / з------ Я ц- з-б-в / з-б-л-. -------------------- Я це забув / забула. 0
Y- tse--ab-v / -ab-la. Y- t-- z---- / z------ Y- t-e z-b-v / z-b-l-. ---------------------- YA tse zabuv / zabula.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Германските езици

Германските езици спадат към Индо-Европейското езиково семейство. Тази езикова група се характеризира със своите фонологични специфики. Различията във фонетичната система различават тези езици от останалите. Съществуват около 15 Германски езика. 500 милиона души по целия свят ги говорят като родни езици. Точният брой на индивидуалните езици е трудно да бъде определен. Често пъти е неясно дали съществуват отделни езици или само диалекти. Най-забележителният Германски език е английският. На него говорят над 350 милиона души по целия свят. След това идват немският и холандският. Германските езици са разделени в различни групи. Има Северно-германски, Западно-германски и Източно-германски езици. Северно-германските езици са скандинавските езици. Английският, немският и холандският са Западно-германски езици. Всички Източно-германски езици са изчезнали. Староанглийският, например, е принадлежал към тази група. Колонизацията разпространила германските езици по целия свят. В резултат на това, днес холандският се разбира в Карибския басейн и в Южна Африка. Всички германски езици произлизат от един общ корен. Но не е ясно дали са имали един общ прото-език. Освен това, съществуват само малък брой старо-германски текстове. За разлика от Романските езици, тук няма почти никакви писмени паметници. В резултат на това, изследването на Германските езици е по-трудно. Относително малко се знае също за културата на германските племена или Тевтонците. Народът на тевтонците не се обединил. И поради това не е имал обща идентичност. Следователно, науката трябва да разчита на други източници. Без гърците и римляните, тевтонците щяха да са ни почти непознати!
Знаете ли, че?
Каталонският принадлежи към семейството на романските езици. Той е тясно свързан с испанския, френския и италианския. Говори се в Андора, в испанската област Каталония и на Балеарските острови. Дори и в някои части на Арагон и Валенсия се говори каталонски. Общо около 12 милиона души говорят или разбират каталонски. Езикът е възникнал между 8. и 10. век в района на Пиренеите. Вследствие завладяването на територии той се е разпространил на юг и на изток. Важно е да се знае, че каталонският език не е диалект на испанския. Той се е развил от простонародния латински и се счита за отделен език. Испанците или латиноамериканците също не го разбират напълно. Много структури в каталонския наподобяват тези на други романски езици. Но съществуват и някои особености, които не се срещат в други езици. Говорещите каталонски са много горди с езика си. От няколко десетилетия и политиците стимулират активно развитието на каталонския. Учете каталонски, езикът има бъдеще!