Разговорник

bg Покупки   »   sr Обављање потрепштина

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [педесет и један]

51 [pedeset i jedan]

Обављање потрепштина

[Obavljanje potrepština]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. Хоћу-у ----и--е-у. Х--- у б---------- Х-ћ- у б-б-и-т-к-. ------------------ Хоћу у библиотеку. 0
Hoć- - -ib----e--. H---- u b---------- H-c-u u b-b-i-t-k-. ------------------- Hoću u biblioteku.
Искам да отида в книжарницата. Хоћу-у------р-. Х--- у к------- Х-ћ- у к-и-а-у- --------------- Хоћу у књижару. 0
Ho-́u u k-ji---u. H---- u k-------- H-c-u u k-j-ž-r-. ----------------- Hoću u knjižaru.
Искам да отида до вестникарския павилион. Х-ћ--д- траф-ке. Х--- д- т------- Х-ћ- д- т-а-и-е- ---------------- Хоћу до трафике. 0
H-----d--traf---. H---- d- t------- H-c-u d- t-a-i-e- ----------------- Hoću do trafike.
Искам да заема една книга. Ја--о-у-д--и-нај--м-к-и-у. Ј- х--- д- и------- к----- Ј- х-ћ- д- и-н-ј-и- к-и-у- -------------------------- Ја хоћу да изнајмим књигу. 0
Ja h--́--da izn--mi- knjigu. J- h---- d- i------- k------ J- h-c-u d- i-n-j-i- k-j-g-. ---------------------------- Ja hoću da iznajmim knjigu.
Искам да купя една книга. Ј---о-у--а ку-им-к-игу. Ј- х--- д- к---- к----- Ј- х-ћ- д- к-п-м к-и-у- ----------------------- Ја хоћу да купим књигу. 0
J----ć---- ---i- --j-g-. J- h---- d- k---- k------ J- h-c-u d- k-p-m k-j-g-. ------------------------- Ja hoću da kupim knjigu.
Искам да купя един вестник. Ја --ћ--да к-----нов-н-. Ј- х--- д- к---- н------ Ј- х-ћ- д- к-п-м н-в-н-. ------------------------ Ја хоћу да купим новине. 0
J- ho-́---a-kup-m-n-vi-e. J- h---- d- k---- n------ J- h-c-u d- k-p-m n-v-n-. ------------------------- Ja hoću da kupim novine.
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. Ј- хоћ--у б--ли-тек- -- -з--јм----њи--. Ј- х--- у б--------- д- и------- к----- Ј- х-ћ- у б-б-и-т-к- д- и-н-ј-и- к-и-у- --------------------------------------- Ја хоћу у библиотеку да изнајмим књигу. 0
Ja-----u-u -ibl----ku--- -znajm------ig-. J- h---- u b--------- d- i------- k------ J- h-c-u u b-b-i-t-k- d- i-n-j-i- k-j-g-. ----------------------------------------- Ja hoću u biblioteku da iznajmim knjigu.
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. Ј- -оћу-- књ-жар- да ку-и- -њи-у. Ј- х--- у к------ д- к---- к----- Ј- х-ћ- у к-и-а-у д- к-п-м к-и-у- --------------------------------- Ја хоћу у књижару да купим књигу. 0
Ja h--́u-- ---i---- d- k--im--n---u. J- h---- u k------- d- k---- k------ J- h-c-u u k-j-ž-r- d- k-p-m k-j-g-. ------------------------------------ Ja hoću u knjižaru da kupim knjigu.
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. Ја --ћ--до-тра---- да-ку----нови-е. Ј- х--- д- т------ д- к---- н------ Ј- х-ћ- д- т-а-и-е д- к-п-м н-в-н-. ----------------------------------- Ја хоћу до трафике да купим новине. 0
Ja--o-́---o--raf----d------m-novi-e. J- h---- d- t------ d- k---- n------ J- h-c-u d- t-a-i-e d- k-p-m n-v-n-. ------------------------------------ Ja hoću do trafike da kupim novine.
Искам да отида в оптичния магазин. Ј- х-ћ--до------а-а. Ј- х--- д- о-------- Ј- х-ћ- д- о-т-ч-р-. -------------------- Ја хоћу до оптичара. 0
Ja-ho-́- do-o-t--ara. J- h---- d- o-------- J- h-c-u d- o-t-č-r-. --------------------- Ja hoću do optičara.
Искам да отида в супермаркета. Ј- --ћу--- су-ер--р--т-. Ј- х--- д- с------------ Ј- х-ћ- д- с-п-р-а-к-т-. ------------------------ Ја хоћу до супермаркета. 0
J- hoc---do su---mar-eta. J- h---- d- s------------ J- h-c-u d- s-p-r-a-k-t-. ------------------------- Ja hoću do supermarketa.
Искам да отида до хлебарницата. Ја--оћ- -о -ек---. Ј- х--- д- п------ Ј- х-ћ- д- п-к-р-. ------------------ Ја хоћу до пекара. 0
J- h-c----o ---ara. J- h---- d- p------ J- h-c-u d- p-k-r-. ------------------- Ja hoću do pekara.
Искам да купя очила. Ј---оћ- -- к---- н-о--ле. Ј- х--- д- к---- н------- Ј- х-ћ- д- к-п-м н-о-а-е- ------------------------- Ја хоћу да купим наочале. 0
Ja -o-́- da -u--m----č--e. J- h---- d- k---- n------- J- h-c-u d- k-p-m n-o-a-e- -------------------------- Ja hoću da kupim naočale.
Искам да купя плодове и зеленчуци. Ј---оћ- -а-к--и--во-- и-пов---. Ј- х--- д- к---- в--- и п------ Ј- х-ћ- д- к-п-м в-ћ- и п-в-ћ-. ------------------------------- Ја хоћу да купим воће и поврће. 0
J--ho--u--- -u--m--o--- ---o-r---. J- h---- d- k---- v---- i p------- J- h-c-u d- k-p-m v-c-e i p-v-c-e- ---------------------------------- Ja hoću da kupim voće i povrće.
Искам да купя хлебчета и хляб. Ј- -о-- -а-----м ----чк- --х---. Ј- х--- д- к---- з------ и х---- Ј- х-ћ- д- к-п-м з-м-ч-е и х-е-. -------------------------------- Ја хоћу да купим земичке и хлеб. 0
J--hoc-u da k---m --mič-- - ---b. J- h---- d- k---- z------ i h---- J- h-c-u d- k-p-m z-m-č-e i h-e-. --------------------------------- Ja hoću da kupim zemičke i hleb.
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. Ја-хоћу до-опт-ча-а--а-к---м--аоч-ле. Ј- х--- д- о------- д- к---- н------- Ј- х-ћ- д- о-т-ч-р- д- к-п-м н-о-а-е- ------------------------------------- Ја хоћу до оптичара да купим наочале. 0
J--h-c-u d--op--------a-kup------č-l-. J- h---- d- o------- d- k---- n------- J- h-c-u d- o-t-č-r- d- k-p-m n-o-a-e- -------------------------------------- Ja hoću do optičara da kupim naočale.
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. Ј- хоћ---- су-ерм------ да---п---в--е - -ов-ће. Ј- х--- д- с----------- д- к---- в--- и п------ Ј- х-ћ- д- с-п-р-а-к-т- д- к-п-м в-ћ- и п-в-ћ-. ----------------------------------------------- Ја хоћу до супермаркета да купим воће и поврће. 0
J- hoc-- -o -up--ma-k-ta d--k-pim--oće----ovr-́e. J- h---- d- s----------- d- k---- v---- i p------- J- h-c-u d- s-p-r-a-k-t- d- k-p-m v-c-e i p-v-c-e- -------------------------------------------------- Ja hoću do supermarketa da kupim voće i povrće.
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. Ја-хоћ--до -е-а-- -а-к--им -е-и-к--и хлеб. Ј- х--- д- п----- д- к---- з------ и х---- Ј- х-ћ- д- п-к-р- д- к-п-м з-м-ч-е и х-е-. ------------------------------------------ Ја хоћу до пекарa да купим земичке и хлеб. 0
Ja hoc-u -o-pe--r- -a-----m zem--k--- -l-b. J- h---- d- p----- d- k---- z------ i h---- J- h-c-u d- p-k-r- d- k-p-m z-m-č-e i h-e-. ------------------------------------------- Ja hoću do pekara da kupim zemičke i hleb.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!