Разговорник

bg Покупки   »   em Running errands

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [fifty-one]

Running errands

Изберете как искате да видите превода:   
български английски (US) Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. I w-n- -o -o -o--he----r---. I w--- t- g- t- t-- l------- I w-n- t- g- t- t-e l-b-a-y- ---------------------------- I want to go to the library. 0
Искам да отида в книжарницата. I-wan---- go to---e--o-kst---. I w--- t- g- t- t-- b--------- I w-n- t- g- t- t-e b-o-s-o-e- ------------------------------ I want to go to the bookstore. 0
Искам да отида до вестникарския павилион. I --nt to-g- to --e -e-s--------a-d. I w--- t- g- t- t-- n-------- s----- I w-n- t- g- t- t-e n-w-p-p-r s-a-d- ------------------------------------ I want to go to the newspaper stand. 0
Искам да заема една книга. I-w--- -- b-rrow-a bo-k. I w--- t- b----- a b---- I w-n- t- b-r-o- a b-o-. ------------------------ I want to borrow a book. 0
Искам да купя една книга. I -an- t------- --ok. I w--- t- b-- a b---- I w-n- t- b-y a b-o-. --------------------- I want to buy a book. 0
Искам да купя един вестник. I ---t-t----y---new---p--. I w--- t- b-- a n--------- I w-n- t- b-y a n-w-p-p-r- -------------------------- I want to buy a newspaper. 0
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. I w-n- -- -------h- -i--a---t--bo---w-a -ook. I w--- t- g- t- t-- l------ t- b----- a b---- I w-n- t- g- t- t-e l-b-a-y t- b-r-o- a b-o-. --------------------------------------------- I want to go to the library to borrow a book. 0
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. I-w-n--to-go t- th---oo--tor- to b-------o-. I w--- t- g- t- t-- b-------- t- b-- a b---- I w-n- t- g- t- t-e b-o-s-o-e t- b-y a b-o-. -------------------------------------------- I want to go to the bookstore to buy a book. 0
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. I -ant to--- to--h- -i------n-----p-r--t-n- to-bu- - -ews--pe-. I w--- t- g- t- t-- k---- / n-------- s---- t- b-- a n--------- I w-n- t- g- t- t-e k-o-k / n-w-p-p-r s-a-d t- b-y a n-w-p-p-r- --------------------------------------------------------------- I want to go to the kiosk / newspaper stand to buy a newspaper. 0
Искам да отида в оптичния магазин. I-want--o--- -- -he -pt-c-an. I w--- t- g- t- t-- o-------- I w-n- t- g- t- t-e o-t-c-a-. ----------------------------- I want to go to the optician. 0
Искам да отида в супермаркета. I -a-t-to go ---the --p-rma-ket. I w--- t- g- t- t-- s----------- I w-n- t- g- t- t-e s-p-r-a-k-t- -------------------------------- I want to go to the supermarket. 0
Искам да отида до хлебарницата. I-wa-t-to-g---o-the-----r-. I w--- t- g- t- t-- b------ I w-n- t- g- t- t-e b-k-r-. --------------------------- I want to go to the bakery. 0
Искам да купя очила. I wa-t -o --- so-e-g--sse-. I w--- t- b-- s--- g------- I w-n- t- b-y s-m- g-a-s-s- --------------------------- I want to buy some glasses. 0
Искам да купя плодове и зеленчуци. I w-n- to--uy f-ui- -n----ge-a-l-s. I w--- t- b-- f---- a-- v---------- I w-n- t- b-y f-u-t a-d v-g-t-b-e-. ----------------------------------- I want to buy fruit and vegetables. 0
Искам да купя хлебчета и хляб. I-wa-t--- -uy ----s -nd ----d. I w--- t- b-- r---- a-- b----- I w-n- t- b-y r-l-s a-d b-e-d- ------------------------------ I want to buy rolls and bread. 0
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. I--ant-to go-t--th- ---i-ian-to-b-- gl--se-. I w--- t- g- t- t-- o------- t- b-- g------- I w-n- t- g- t- t-e o-t-c-a- t- b-y g-a-s-s- -------------------------------------------- I want to go to the optician to buy glasses. 0
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. I ---t -o--o -o -h---u-ermark-t -o-buy--r-it -nd ---e------. I w--- t- g- t- t-- s---------- t- b-- f---- a-- v---------- I w-n- t- g- t- t-e s-p-r-a-k-t t- b-y f-u-t a-d v-g-t-b-e-. ------------------------------------------------------------ I want to go to the supermarket to buy fruit and vegetables. 0
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. I wan--t--------t-e-b---r-t- buy ---l----------d. I w--- t- g- t- t-- b---- t- b-- r---- a-- b----- I w-n- t- g- t- t-e b-k-r t- b-y r-l-s a-d b-e-d- ------------------------------------------------- I want to go to the baker to buy rolls and bread. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!