Разговорник

bg Покупки   »   pl Sprawunki

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [pięćdziesiąt jeden]

Sprawunki

Изберете как искате да видите превода:   
български полски Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. C--ę -ść-d- -i-l----k-. C--- i-- d- b---------- C-c- i-ć d- b-b-i-t-k-. ----------------------- Chcę iść do biblioteki. 0
Искам да отида в книжарницата. C-cę---ć--o-k-ię--r-i. C--- i-- d- k--------- C-c- i-ć d- k-i-g-r-i- ---------------------- Chcę iść do księgarni. 0
Искам да отида до вестникарския павилион. Ch-ę -ść do kio-ku. C--- i-- d- k------ C-c- i-ć d- k-o-k-. ------------------- Chcę iść do kiosku. 0
Искам да заема една книга. C-cę--y-oży-zyć -s---kę. C--- w--------- k------- C-c- w-p-ż-c-y- k-i-ż-ę- ------------------------ Chcę wypożyczyć książkę. 0
Искам да купя една книга. Chc- kupi--k---ż-ę. C--- k---- k------- C-c- k-p-ć k-i-ż-ę- ------------------- Chcę kupić książkę. 0
Искам да купя един вестник. C-c- ----ć ----tę. C--- k---- g------ C-c- k-p-ć g-z-t-. ------------------ Chcę kupić gazetę. 0
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. Chc- --- -o--i-lio----,---po---z-ć--sią--ę. C--- i-- d- b---------- w--------- k------- C-c- i-ć d- b-b-i-t-k-, w-p-ż-c-y- k-i-ż-ę- ------------------------------------------- Chcę iść do biblioteki, wypożyczyć książkę. 0
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. Ch-ę-iść do-k-i----n-, ku-ić ksią--ę. C--- i-- d- k--------- k---- k------- C-c- i-ć d- k-i-g-r-i- k-p-ć k-i-ż-ę- ------------------------------------- Chcę iść do księgarni, kupić książkę. 0
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. C-c- iść-do---o---, --pi--ga-et-. C--- i-- d- k------ k---- g------ C-c- i-ć d- k-o-k-, k-p-ć g-z-t-. --------------------------------- Chcę iść do kiosku, kupić gazetę. 0
Искам да отида в оптичния магазин. Chcę--ść--o ---y-a. C--- i-- d- o------ C-c- i-ć d- o-t-k-. ------------------- Chcę iść do optyka. 0
Искам да отида в супермаркета. C-cę-i-ć-do--upe---rk--u. C--- i-- d- s------------ C-c- i-ć d- s-p-r-a-k-t-. ------------------------- Chcę iść do supermarketu. 0
Искам да отида до хлебарницата. C-----ść ----i--arn-. C--- i-- d- p-------- C-c- i-ć d- p-e-a-n-. --------------------- Chcę iść do piekarni. 0
Искам да купя очила. C-c- -up-ć-o--la--. C--- k---- o------- C-c- k-p-ć o-u-a-y- ------------------- Chcę kupić okulary. 0
Искам да купя плодове и зеленчуци. Ch-- -upi---wo-----------a. C--- k---- o---- i w------- C-c- k-p-ć o-o-e i w-r-y-a- --------------------------- Chcę kupić owoce i warzywa. 0
Искам да купя хлебчета и хляб. Chcę---p-ć ---k----c-l-b. C--- k---- b---- i c----- C-c- k-p-ć b-ł-i i c-l-b- ------------------------- Chcę kupić bułki i chleb. 0
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. Ch-- iść-do-op--k---(--)--u--- oku-ar-. C--- i-- d- o------ (--- k---- o------- C-c- i-ć d- o-t-k-, (-y- k-p-ć o-u-a-y- --------------------------------------- Chcę iść do optyka, (by) kupić okulary. 0
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. Chcę-i-- ---su--rma-ket-,-(--) -u----ow--e-- ----ywa. C--- i-- d- s------------ (--- k---- o---- i w------- C-c- i-ć d- s-p-r-a-k-t-, (-y- k-p-ć o-o-e i w-r-y-a- ----------------------------------------------------- Chcę iść do supermarketu, (by) kupić owoce i warzywa. 0
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. C-cę -ść -o-pi-kar-i--(-y) -u-ić-bułk- i-c--eb. C--- i-- d- p-------- (--- k---- b---- i c----- C-c- i-ć d- p-e-a-n-, (-y- k-p-ć b-ł-i i c-l-b- ----------------------------------------------- Chcę iść do piekarni, (by) kupić bułki i chleb. 0

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!