Разговорник

bg Покупки   »   ru Делать покупки

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [пятьдесят один]

51 [pyatʹdesyat odin]

Делать покупки

[Delatʹ pokupki]

български руски Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. Я х--- в б---------. Я хочу в библиотеку. 0
Y- k----- v b---------. Ya k----- v b---------. Ya khochu v biblioteku. Y- k-o-h- v b-b-i-t-k-. ----------------------.
Искам да отида в книжарницата. Я х--- в к------ м------. Я хочу в книжный магазин. 0
Y- k----- v k------- m------. Ya k----- v k------- m------. Ya khochu v knizhnyy magazin. Y- k-o-h- v k-i-h-y- m-g-z-n. ----------------------------.
Искам да отида до вестникарския павилион. Я х--- в к----. Я хочу в киоск. 0
Y- k----- v k----. Ya k----- v k----. Ya khochu v kiosk. Y- k-o-h- v k-o-k. -----------------.
Искам да заема една книга. Я х--- в---- к---- в б---------. Я хочу взять книгу в библиотеке. 0
Y- k----- v----- k---- v b---------. Ya k----- v----- k---- v b---------. Ya khochu vzyatʹ knigu v biblioteke. Y- k-o-h- v-y-t- k-i-u v b-b-i-t-k-. -----------------------------------.
Искам да купя една книга. Я х--- к----- к----. Я хочу купить книгу. 0
Y- k----- k----- k----. Ya k----- k----- k----. Ya khochu kupitʹ knigu. Y- k-o-h- k-p-t- k-i-u. ----------------------.
Искам да купя един вестник. Я х--- к----- г-----. Я хочу купить газету. 0
Y- k----- k----- g-----. Ya k----- k----- g-----. Ya khochu kupitʹ gazetu. Y- k-o-h- k-p-t- g-z-t-. -----------------------.
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. Я х--- в б---------- ч---- в---- к-----. Я хочу в библиотеку, чтобы взять книжку. 0
Y- k----- v b---------, c----- v----- k------. Ya k----- v b---------- c----- v----- k------. Ya khochu v biblioteku, chtoby vzyatʹ knizhku. Y- k-o-h- v b-b-i-t-k-, c-t-b- v-y-t- k-i-h-u. ----------------------,----------------------.
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. Я х--- в к------ м------- ч---- к----- к----. Я хочу в книжный магазин, чтобы купить книгу. 0
Y- k----- v k------- m------, c----- k----- k----. Ya k----- v k------- m------- c----- k----- k----. Ya khochu v knizhnyy magazin, chtoby kupitʹ knigu. Y- k-o-h- v k-i-h-y- m-g-z-n, c-t-b- k-p-t- k-i-u. ----------------------------,--------------------.
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. Я х--- в к----- ч---- к----- г-----. Я хочу в киоск, чтобы купить газету. 0
Y- k----- v k----, c----- k----- g-----. Ya k----- v k----- c----- k----- g-----. Ya khochu v kiosk, chtoby kupitʹ gazetu. Y- k-o-h- v k-o-k, c-t-b- k-p-t- g-z-t-. -----------------,---------------------.
Искам да отида в оптичния магазин. Я х--- в о-----. Я хочу в оптику. 0
Y- k----- v o-----. Ya k----- v o-----. Ya khochu v optiku. Y- k-o-h- v o-t-k-. ------------------.
Искам да отида в супермаркета. Я х--- в с----------. Я хочу в супермаркет. 0
Y- k----- v s----------. Ya k----- v s----------. Ya khochu v supermarket. Y- k-o-h- v s-p-r-a-k-t. -----------------------.
Искам да отида до хлебарницата. Я х--- в б-------. Я хочу в булочную. 0
Y- k----- v b---------. Ya k----- v b---------. Ya khochu v bulochnuyu. Y- k-o-h- v b-l-c-n-y-. ----------------------.
Искам да купя очила. Я х--- к----- о---. Я хочу купить очки. 0
Y- k----- k----- o----. Ya k----- k----- o----. Ya khochu kupitʹ ochki. Y- k-o-h- k-p-t- o-h-i. ----------------------.
Искам да купя плодове и зеленчуци. Я х--- к----- ф----- и о----. Я хочу купить фрукты и овощи. 0
Y- k----- k----- f----- i o-------. Ya k----- k----- f----- i o-------. Ya khochu kupitʹ frukty i ovoshchi. Y- k-o-h- k-p-t- f-u-t- i o-o-h-h-. ----------------------------------.
Искам да купя хлебчета и хляб. Я х--- к----- б------ и х---. Я хочу купить булочки и хлеб. 0
Y- k----- k----- b------- i k----. Ya k----- k----- b------- i k----. Ya khochu kupitʹ bulochki i khleb. Y- k-o-h- k-p-t- b-l-c-k- i k-l-b. ---------------------------------.
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. Я х--- в о------ ч---- к----- о---. Я хочу в оптику, чтобы купить очки. 0
Y- k----- v o-----, c----- k----- o----. Ya k----- v o------ c----- k----- o----. Ya khochu v optiku, chtoby kupitʹ ochki. Y- k-o-h- v o-t-k-, c-t-b- k-p-t- o-h-i. ------------------,--------------------.
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. Я х--- в с----------- ч---- к----- ф----- и о----. Я хочу в супермаркет, чтобы купить фрукты и овощи. 0
Y- k----- v s----------, c----- k----- f----- i o-------. Ya k----- v s----------- c----- k----- f----- i o-------. Ya khochu v supermarket, chtoby kupitʹ frukty i ovoshchi. Y- k-o-h- v s-p-r-a-k-t, c-t-b- k-p-t- f-u-t- i o-o-h-h-. -----------------------,--------------------------------.
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. Я х--- в б-------- ч---- к----- б------ и х---. Я хочу в булочную, чтобы купить булочки и хлеб. 0
Y- k----- v b---------, c----- k----- b------- i k----. Ya k----- v b---------- c----- k----- b------- i k----. Ya khochu v bulochnuyu, chtoby kupitʹ bulochki i khleb. Y- k-o-h- v b-l-c-n-y-, c-t-b- k-p-t- b-l-c-k- i k-l-b. ----------------------,-------------------------------.

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!