Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   de etwas dürfen

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [dreiundsiebzig]

etwas dürfen

Изберете как искате да видите превода:   
български немски Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? D-rfs-----s--on -ut- f-----? Darfst du schon Auto fahren? D-r-s- d- s-h-n A-t- f-h-e-? ---------------------------- Darfst du schon Auto fahren? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? D-r--t-du sc--n A-k-h-l ----k--? Darfst du schon Alkohol trinken? D-r-s- d- s-h-n A-k-h-l t-i-k-n- -------------------------------- Darfst du schon Alkohol trinken? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? Darf---du-----n-al--i- -----u--an- ---r--? Darfst du schon allein ins Ausland fahren? D-r-s- d- s-h-n a-l-i- i-s A-s-a-d f-h-e-? ------------------------------------------ Darfst du schon allein ins Ausland fahren? 0
мога / разрешено ми е / бива d--fen dürfen d-r-e- ------ dürfen 0
Може ли да пушим тук? Dü-----wi---ier -au-h-n? Dürfen wir hier rauchen? D-r-e- w-r h-e- r-u-h-n- ------------------------ Dürfen wir hier rauchen? 0
Може ли да се пуши тук? D-r---an-hie- -a-c--n? Darf man hier rauchen? D-r- m-n h-e- r-u-h-n- ---------------------- Darf man hier rauchen? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? Da-f -a- m-t Kr------rte --z--l-n? Darf man mit Kreditkarte bezahlen? D-r- m-n m-t K-e-i-k-r-e b-z-h-e-? ---------------------------------- Darf man mit Kreditkarte bezahlen? 0
Може ли да се плаща с чек? D-rf --n--it-S----k-b-zah-e-? Darf man mit Scheck bezahlen? D-r- m-n m-t S-h-c- b-z-h-e-? ----------------------------- Darf man mit Scheck bezahlen? 0
Може ли да се плаща само в брой? Da-- m-n--u- --r bez-hl-n? Darf man nur bar bezahlen? D-r- m-n n-r b-r b-z-h-e-? -------------------------- Darf man nur bar bezahlen? 0
Може ли да се обадя по телефона? D--f---h-ma- ebe- -el--on-e-e-? Darf ich mal eben telefonieren? D-r- i-h m-l e-e- t-l-f-n-e-e-? ------------------------------- Darf ich mal eben telefonieren? 0
Може ли да попитам нещо? Darf--ch m-- ---- e-w-- --ag-n? Darf ich mal eben etwas fragen? D-r- i-h m-l e-e- e-w-s f-a-e-? ------------------------------- Darf ich mal eben etwas fragen? 0
Може ли да кажа нещо? Dar--ic- --l-e-en-et-a- s---n? Darf ich mal eben etwas sagen? D-r- i-h m-l e-e- e-w-s s-g-n- ------------------------------ Darf ich mal eben etwas sagen? 0
Той не може да спи в парка. E- -a-f ni-ht i- ---k----la---. Er darf nicht im Park schlafen. E- d-r- n-c-t i- P-r- s-h-a-e-. ------------------------------- Er darf nicht im Park schlafen. 0
Той не може да спи в колата. Er-d--- -i-h- -m-A--o-sc-l--en. Er darf nicht im Auto schlafen. E- d-r- n-c-t i- A-t- s-h-a-e-. ------------------------------- Er darf nicht im Auto schlafen. 0
Той не може да спи на гарата. E--dar----c-t-i-----n--- --h-af-n. Er darf nicht im Bahnhof schlafen. E- d-r- n-c-t i- B-h-h-f s-h-a-e-. ---------------------------------- Er darf nicht im Bahnhof schlafen. 0
Може ли да седнем? D-r-e- wir----t------en? Dürfen wir Platz nehmen? D-r-e- w-r P-a-z n-h-e-? ------------------------ Dürfen wir Platz nehmen? 0
Може ли менюто? Dü-f-------di- S-e--e----e-h-be-? Dürfen wir die Speisekarte haben? D-r-e- w-r d-e S-e-s-k-r-e h-b-n- --------------------------------- Dürfen wir die Speisekarte haben? 0
Може ли да платим поотделно? Dür-----ir---t-en-t-z-h-e-? Dürfen wir getrennt zahlen? D-r-e- w-r g-t-e-n- z-h-e-? --------------------------- Dürfen wir getrennt zahlen? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!