Разговорник

bg Работа   »   ca Treballar

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

55 [cinquanta-cinc]

Treballar

Изберете как искате да видите превода:   
български каталонски Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? D- -uè t----l-----s-è? De què treballa vostè? D- q-è t-e-a-l- v-s-è- ---------------------- De què treballa vostè? 0
Мъжът ми е лекар по професия. E- -----a------ me--e. El meu marit és metge. E- m-u m-r-t é- m-t-e- ---------------------- El meu marit és metge. 0
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. (--) tr-ba--- --m-a inf-rme---a -e--s -ar-ial. (Jo) treballo com a infermera a temps parcial. (-o- t-e-a-l- c-m a i-f-r-e-a a t-m-s p-r-i-l- ---------------------------------------------- (Jo) treballo com a infermera a temps parcial. 0
Скоро ще получаваме пенсия. A-i-t --s-j---lar--. Aviat ens jubilarem. A-i-t e-s j-b-l-r-m- -------------------- Aviat ens jubilarem. 0
А данъците са високи. Pe---el---m-ost----ón-a---. Però els impostos són alts. P-r- e-s i-p-s-o- s-n a-t-. --------------------------- Però els impostos són alts. 0
И здравната осигуровка е висока. I---ass-g---n-a-de s--u- ------a. I l’assegurança de salut és cara. I l-a-s-g-r-n-a d- s-l-t é- c-r-. --------------------------------- I l’assegurança de salut és cara. 0
Какъв / каква искаш да станеш? Qu- v-l- --r-de---a-? Què vols fer de gran? Q-è v-l- f-r d- g-a-? --------------------- Què vols fer de gran? 0
Бих искал / искала да стана инженер. M’a-radaria---r e-gi-y-r. M’agradaria ser enginyer. M-a-r-d-r-a s-r e-g-n-e-. ------------------------- M’agradaria ser enginyer. 0
Искам да следвам в университета. (-o) v-l- est-di-r - l-----ve---tat. (jo) vull estudiar a la universitat. (-o- v-l- e-t-d-a- a l- u-i-e-s-t-t- ------------------------------------ (jo) vull estudiar a la universitat. 0
Аз съм практикант. Só---n -e-ari - -n--b-c-r-a. Sóc un becari / una becària. S-c u- b-c-r- / u-a b-c-r-a- ---------------------------- Sóc un becari / una becària. 0
Аз не печеля много. N---u-n-o ga--e. No guanyo gaire. N- g-a-y- g-i-e- ---------------- No guanyo gaire. 0
Аз съм на практика в чужбина. Esti- fe-- -nes--r--ti-ue--a--’est--nger. Estic fent unes pràctiques a l’estranger. E-t-c f-n- u-e- p-à-t-q-e- a l-e-t-a-g-r- ----------------------------------------- Estic fent unes pràctiques a l’estranger. 0
Това е моят шеф. Aq--s--és -- --u -a- / -l-meu -ef-. Aquest és el meu cap / el meu jefe. A-u-s- é- e- m-u c-p / e- m-u j-f-. ----------------------------------- Aquest és el meu cap / el meu jefe. 0
Аз имам приятни колеги. Ti-c b--s --mpa-----e f-in-. Tinc bons companys de feina. T-n- b-n- c-m-a-y- d- f-i-a- ---------------------------- Tinc bons companys de feina. 0
На обяд винаги ходим в стола. Al -ig--a- --mpre -nem a--a c-n-i-a. Al migdia, sempre anem a la cantina. A- m-g-i-, s-m-r- a-e- a l- c-n-i-a- ------------------------------------ Al migdia, sempre anem a la cantina. 0
Аз си търся работно място. E---c -us---t f--na. Estic buscant feina. E-t-c b-s-a-t f-i-a- -------------------- Estic buscant feina. 0
Вече една година съм безработен. Esti- desocupa--de--d--fa-un-an-. Estic desocupat des de fa un any. E-t-c d-s-c-p-t d-s d- f- u- a-y- --------------------------------- Estic desocupat des de fa un any. 0
В тази страна има много безработни. H--h- mass--desocu-a-- -n--qu-st-----. Hi ha massa desocupats en aquest país. H- h- m-s-a d-s-c-p-t- e- a-u-s- p-í-. -------------------------------------- Hi ha massa desocupats en aquest país. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?