Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   ad Хъущт (фитын)

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [тIокIищрэ пшIыкIущырэ]

73 [tIokIishhrje pshIykIushhyrje]

Хъущт (фитын)

[Hushht (fityn)]

Изберете как искате да видите превода:   
български адигейски Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? О -а--нэ-----э- фи- ухъугъ-? О м----- з----- ф-- у------- О м-ш-н- з-п-э- ф-т у-ъ-г-а- ---------------------------- О машинэ зепфэн фит ухъугъа? 0
O ma-h--je ze-f--n-----uhu--? O m------- z------ f-- u----- O m-s-i-j- z-p-j-n f-t u-u-a- ----------------------------- O mashinje zepfjen fit uhuga?
Можеш ли вече да пиеш алкохол? О--ъ-н--I-а-Iэ ---ъон-- ф-т ух---ъ-? О ш--- к------ у------- ф-- у------- О ш-о- к-у-ч-э у-ш-о-э- ф-т у-ъ-г-а- ------------------------------------ О шъон кIуачIэ уешъонэу фит ухъугъа? 0
O -ho- k-uac-I-e--esh-nje- --- u--g-? O s--- k-------- u-------- f-- u----- O s-o- k-u-c-I-e u-s-o-j-u f-t u-u-a- ------------------------------------- O shon kIuachIje ueshonjeu fit uhuga?
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? О-уи-а-ъ-- -э--эг-----кI---- --т-ухъу-ъ-? О у------- х------- у------- ф-- у------- О у-з-к-о- х-г-э-у- у-к-ы-э- ф-т у-ъ-г-а- ----------------------------------------- О уизакъоу хэгъэгум уикIынэу фит ухъугъа? 0
O ---a-ou hjeg-eg---ui--y-j-u f----h---? O u------ h-------- u-------- f-- u----- O u-z-k-u h-e-j-g-m u-k-y-j-u f-t u-u-a- ---------------------------------------- O uizakou hjegjegum uikIynjeu fit uhuga?
мога / разрешено ми е / бива фи- --х-у-т ф-- / х---- ф-т / х-у-т ----------- фит / хъущт 0
f-t / h-shht f-- / h----- f-t / h-s-h- ------------ fit / hushht
Може ли да пушим тук? Мы- --т-н---ще--о--ъ--та? М-- т---- т------ х------ М-щ т-т-н т-щ-ш-о х-у-т-? ------------------------- Мыщ тутын тыщешъо хъущта? 0
M---- t-t-- tysh----o---s--t-? M---- t---- t-------- h------- M-s-h t-t-n t-s-h-s-o h-s-h-a- ------------------------------ Myshh tutyn tyshhesho hushhta?
Може ли да се пуши тук? Мыщ --т-- ущ-ш-о -----а? М-- т---- у----- х------ М-щ т-т-н у-е-ъ- х-у-т-? ------------------------ Мыщ тутын ущешъо хъущта? 0
Mys-- --t-n--s-he----hus-h--? M---- t---- u------- h------- M-s-h t-t-n u-h-e-h- h-s-h-a- ----------------------------- Myshh tutyn ushhesho hushhta?
Може ли да се плаща с кредитна карта? К-е--т --рт-Iэ--п------- -ъ--т-? К----- к------ ы---- п-- х------ К-е-и- к-р-к-э ы-к-э п-ы х-у-т-? -------------------------------- Кредит карткIэ ыпкIэ пты хъущта? 0
K-e-i- k-r-kIje -pkIje pty hu-hh-a? K----- k------- y----- p-- h------- K-e-i- k-r-k-j- y-k-j- p-y h-s-h-a- ----------------------------------- Kredit kartkIje ypkIje pty hushhta?
Може ли да се плаща с чек? Ч--кI- ып-Iэ-п-ы --ущт-? Ч----- ы---- п-- х------ Ч-к-I- ы-к-э п-ы х-у-т-? ------------------------ ЧеккIэ ыпкIэ пты хъущта? 0
Ch-----e--pk-je --y -u-hh--? C------- y----- p-- h------- C-e-k-j- y-k-j- p-y h-s-h-a- ---------------------------- ChekkIje ypkIje pty hushhta?
Може ли да се плаща само в брой? Ах--э -э-ы--хь- къодый---- ы-кI- п--нэу зэ-эщ--ыр? А---- I-------- к----- а-- ы---- п----- з--------- А-ъ-э I-р-л-х-э к-о-ы- а-а ы-к-э п-ы-э- з-р-щ-т-р- -------------------------------------------------- Ахъщэ Iэрылъхьэ къодый ара ыпкIэ птынэу зэрэщытыр? 0
Ahsh-je -j-r--h-j---ody- a-a -p---- pty---u zjerj---h---r? A------ I--------- k---- a-- y----- p------ z------------- A-s-h-e I-e-y-h-j- k-d-j a-a y-k-j- p-y-j-u z-e-j-s-h-t-r- ---------------------------------------------------------- Ahshhje Ijerylh'je kodyj ara ypkIje ptynjeu zjerjeshhytyr?
Може ли да се обадя по телефона? Т--е----Iэ--ыте--къод-ем--хъ---а? Т--------- с---- к------- х------ Т-л-ф-н-I- с-т-о к-о-ы-м- х-у-т-? --------------------------------- ТелефонкIэ сытео къодыемэ хъущта? 0
Tel--o----e--yte- -ody---e---s--t-? T---------- s---- k------- h------- T-l-f-n-I-e s-t-o k-d-e-j- h-s-h-a- ----------------------------------- TelefonkIje syteo kodyemje hushhta?
Може ли да попитам нещо? З--о-э----къыкIэупч-э къо-ыем--с-ъэ----та? З------ с------------ к------- с---------- З-г-р-м с-к-ы-I-у-ч-э к-о-ы-м- с-ъ-к-ы-т-? ------------------------------------------ Зыгорэм сыкъыкIэупчIэ къодыемэ слъэкIыщта? 0
Z----jem-s-k-kIjeup-h-je --dy--je s--e--y-h-ta? Z------- s-------------- k------- s------------ Z-g-r-e- s-k-k-j-u-c-I-e k-d-e-j- s-j-k-y-h-t-? ----------------------------------------------- Zygorjem sykykIjeupchIje kodyemje sljekIyshhta?
Може ли да кажа нещо? З-гор- -ъа-Iо----д---- -ъ-щ--? З----- к----- к------- х------ З-г-р- к-а-I- к-о-ы-м- х-у-т-? ------------------------------ Зыгорэ къасIо къодыемэ хъущта? 0
Z--o-j---a-I- k--yem-e -us-hta? Z------ k---- k------- h------- Z-g-r-e k-s-o k-d-e-j- h-s-h-a- ------------------------------- Zygorje kasIo kodyemje hushhta?
Той не може да спи в парка. Ар (--у--ф-г-----р--- щ--ъ--- ф-тэ-. А- (---------- п----- щ------ ф----- А- (-ъ-л-ф-г-) п-р-ы- щ-ч-ы-н ф-т-п- ------------------------------------ Ар (хъулъфыгъ) паркым щычъыен фитэп. 0
A- --u-fy-- -a--y- shh-c--e--f-t-ep. A- (------- p----- s-------- f------ A- (-u-f-g- p-r-y- s-h-c-y-n f-t-e-. ------------------------------------ Ar (hulfyg) parkym shhychyen fitjep.
Той не може да спи в колата. А- (х-у---ыгъ--ма------и-ъы----- ф-т-п. А- (---------- м------ и-------- ф----- А- (-ъ-л-ф-г-) м-ш-н-м и-ъ-и-ь-н ф-т-п- --------------------------------------- Ар (хъулъфыгъ) машинэм ичъыихьан фитэп. 0
A- -hul-y-)-m-shin-e---ch--h-a--f----p. A- (------- m-------- i-------- f------ A- (-u-f-g- m-s-i-j-m i-h-i-'-n f-t-e-. --------------------------------------- Ar (hulfyg) mashinjem ichyih'an fitjep.
Той не може да спи на гарата. Ар---ъ-лъ-ы-ъ- -окза--- щ--ъ--н---тэп. А- (---------- в------- щ------ ф----- А- (-ъ-л-ф-г-) в-к-а-ы- щ-ч-ы-н ф-т-п- -------------------------------------- Ар (хъулъфыгъ) вокзалым щычъыен фитэп. 0
A- (-----g)-vo-----m----yc-y---f-tjep. A- (------- v------- s-------- f------ A- (-u-f-g- v-k-a-y- s-h-c-y-n f-t-e-. -------------------------------------- Ar (hulfyg) vokzalym shhychyen fitjep.
Може ли да седнем? Т--Iы-мэ--ъ-щ-а? Т------- х------ Т-т-ы-м- х-у-т-? ---------------- ТытIысмэ хъущта? 0
Ty-I-s--- h-----a? T-------- h------- T-t-y-m-e h-s-h-a- ------------------ TytIysmje hushhta?
Може ли менюто? М--юм --хап--э-хъущт-? М---- т------- х------ М-н-м т-х-п-ъ- х-у-т-? ---------------------- Менюм тыхаплъэ хъущта? 0
M-n--m-t--a--je-hu-h---? M----- t------- h------- M-n-u- t-h-p-j- h-s-h-a- ------------------------ Menjum tyhaplje hushhta?
Може ли да платим поотделно? Шъхь------ь--эу-ыпкI- -ъ---ы --ущ-а? Ш-------------- ы---- к----- х------ Ш-х-а---ъ-ь-ф-у ы-к-э к-э-т- х-у-т-? ------------------------------------ Шъхьаф-шъхьафэу ыпкIэ къэтты хъущта? 0
Shh'af---h-af-e--y-k--- kj-tt---ushh-a? S--------------- y----- k----- h------- S-h-a---h-'-f-e- y-k-j- k-e-t- h-s-h-a- --------------------------------------- Shh'af-shh'afjeu ypkIje kjetty hushhta?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!