Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   ad Зыгорэ пшIоигъон

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [тIокIищрэ пшIырэ]

70 [tIokIishhrje pshIyrje]

Зыгорэ пшIоигъон

[Zygorje pshIoigon]

Изберете как искате да видите превода:   
български адигейски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Туты- уеш---п-----ъ--? Т---- у---- п--------- Т-т-н у-ш-о п-I-и-ъ-а- ---------------------- Тутын уешъо пшIоигъуа? 0
T---- uesh- ---I-ig--? T---- u---- p--------- T-t-n u-s-o p-h-o-g-a- ---------------------- Tutyn uesho pshIoigua?
Искате ли да танцувате? Укъаш-о--шI-иг--а? У------ п--------- У-ъ-ш-о п-I-и-ъ-а- ------------------ Укъашъо пшIоигъуа? 0
U-asho-p-h-oi--a? U----- p--------- U-a-h- p-h-o-g-a- ----------------- Ukasho pshIoigua?
Искате ли да се разходите? Уте-е-I-х-а--у п---и----? У------------- п--------- У-е-е-I-х-а-э- п-I-и-ъ-а- ------------------------- УтезекIухьанэу пшIоигъуа? 0
U-ez---u--an-e- ps--o----? U-------------- p--------- U-e-e-I-h-a-j-u p-h-o-g-a- -------------------------- UtezekIuh'anjeu pshIoigua?
Искам да пуша. Сэ ту-ы- с-шъо-сш-оиг-уаг-. С- т---- с---- с----------- С- т-т-н с-ш-о с-I-и-ъ-а-ъ- --------------------------- Сэ тутын сешъо сшIоигъуагъ. 0
S-e----y- ses---------gua-. S-- t---- s---- s---------- S-e t-t-n s-s-o s-h-o-g-a-. --------------------------- Sje tutyn sesho sshIoiguag.
Искате ли цигара? С--------фая? С------ у---- С-г-р-т у-а-? ------------- Сигарет уфая? 0
S-gar-- --aj-? S------ u----- S-g-r-t u-a-a- -------------- Sigaret ufaja?
Той иска огънче. Ар --ъ-лъ--гъ)-сы-ныч--ай. А- (---------- с----- ф--- А- (-ъ-л-ф-г-) с-р-ы- ф-й- -------------------------- Ар (хъулъфыгъ) сырныч фай. 0
Ar---u--yg)-s--ny------. A- (------- s------ f--- A- (-u-f-g- s-r-y-h f-j- ------------------------ Ar (hulfyg) syrnych faj.
Искам да пия нещо. З-г-р----е-ъ-н---с--ай. З------ с------- с----- З-г-р-м с-ш-о-э- с-ф-й- ----------------------- Зыгорэм сешъонэу сыфай. 0
Zyg---em -esh-n-eu s-f-j. Z------- s-------- s----- Z-g-r-e- s-s-o-j-u s-f-j- ------------------------- Zygorjem seshonjeu syfaj.
Искам да ям нещо. З-г-рэ--шх--с---и---. З----- с--- с-------- З-г-р- с-х- с-I-и-ъ-. --------------------- Зыгорэ сшхы сшIоигъу. 0
Z-g-rje---hh------oi--. Z------ s---- s-------- Z-g-r-e s-h-y s-h-o-g-. ----------------------- Zygorje sshhy sshIoigu.
Искам да си отдъхна малко. Т-экI--зы--ъэ-с-ф- сш-----у. Т----- з---------- с-------- Т-э-I- з-з-ъ-п-э-ы с-I-и-ъ-. ---------------------------- ТIэкIу зызгъэпсэфы сшIоигъу. 0
T-j-k-u zy--je----f- -shI---u. T------ z----------- s-------- T-j-k-u z-z-j-p-j-f- s-h-o-g-. ------------------------------ TIjekIu zyzgjepsjefy sshIoigu.
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Сэ з--о--м-сы--ы-Iэ-п-I---------у. С- з------ с------------ с-------- С- з-г-р-м с-к-ы-I-у-ч-э с-I-и-ъ-. ---------------------------------- Сэ зыгорэм сыкъыкIэупчIэ сшIоигъу. 0
S-- zygo-j-m --ky--je-pchI-- s--Ioig-. S-- z------- s-------------- s-------- S-e z-g-r-e- s-k-k-j-u-c-I-e s-h-o-g-. -------------------------------------- Sje zygorjem sykykIjeupchIje sshIoigu.
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Сэ---гор-к-э -ык--олъэIу сшIоигъ-. С- з-------- с---------- с-------- С- з-г-р-к-э с-к-ы-л-э-у с-I-и-ъ-. ---------------------------------- Сэ зыгорэкIэ сыкъыолъэIу сшIоигъу. 0
S-e-z-go-----je -yky--jeI--s-hI--gu. S-- z---------- s--------- s-------- S-e z-g-r-e-I-e s-k-o-j-I- s-h-o-g-. ------------------------------------ Sje zygorjekIje sykyoljeIu sshIoigu.
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Сэ-з---рэм -ез-ъ-бла-ъ--сшIо-г-у. С- з------ у----------- с-------- С- з-г-р-м у-з-ъ-б-а-ъ- с-I-и-ъ-. --------------------------------- Сэ зыгорэм уезгъэблагъэ сшIоигъу. 0
S------orj-- uez--e--a-je ---Io--u. S-- z------- u----------- s-------- S-e z-g-r-e- u-z-j-b-a-j- s-h-o-g-. ----------------------------------- Sje zygorjem uezgjeblagje sshIoigu.
Какво обичате / желаете, моля? Сыд ----Iои--у-гъ? С-- о п----------- С-д о п-I-и-ъ-а-ъ- ------------------ Сыд о пшIоигъуагъ? 0
S---o---h----u-g? S-- o p---------- S-d o p-h-o-g-a-? ----------------- Syd o pshIoiguag?
Желаете ли кафе? Ко-е уфэ-гъа? К--- у------- К-ф- у-э-г-а- ------------- Кофе уфэягъа? 0
K--e-ufj--aga? K--- u-------- K-f- u-j-j-g-? -------------- Kofe ufjejaga?
Или предпочитате чай? Х-ау-и--айм- --х---I-а? Х----- щ---- н--------- Х-а-м- щ-й-э н-х-ы-I-а- ----------------------- Хьауми щаймэ нахьышIуа? 0
H-a-mi-shha-mje ---'yshIua? H----- s------- n---------- H-a-m- s-h-j-j- n-h-y-h-u-? --------------------------- H'aumi shhajmje nah'yshIua?
Ние искаме да се приберем вкъщи. Т--у-эм-тыкIо--ы-тш-ои-ъ--гъ. Т- у--- т------- т----------- Т- у-э- т-к-о-ь- т-I-и-ъ-а-ъ- ----------------------------- Тэ унэм тыкIожьы тшIоигъуагъ. 0
Tj- u-je- t---oz--y---h-oig-a-. T-- u---- t-------- t---------- T-e u-j-m t-k-o-h-y t-h-o-g-a-. ------------------------------- Tje unjem tykIozh'y tshIoiguag.
Желаете ли такси? Т--си---у-ая? Т---- ш------ Т-к-и ш-у-а-? ------------- Такси шъуфая? 0
Ta-si----faj-? T---- s------- T-k-i s-u-a-a- -------------- Taksi shufaja?
Те искат да се обадят по телефона. А--- т-леф--к-- --о-э ашI-иг-уа--. А--- т--------- т---- а----------- А-э- т-л-ф-н-I- т-о-э а-I-и-ъ-а-ъ- ---------------------------------- Ахэр телефонкIэ теохэ ашIоигъуагъ. 0
A--er --l-fonk--- t-ohj---s--oig---. A---- t---------- t----- a---------- A-j-r t-l-f-n-I-e t-o-j- a-h-o-g-a-. ------------------------------------ Ahjer telefonkIje teohje ashIoiguag.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.