Разговорник

bg Числителни редни   »   ad ЗэрэзэкIэлъыкIорэ номерхэр

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [тIокIищрэ зырэ]

61 [tIokIishhrje zyrje]

ЗэрэзэкIэлъыкIорэ номерхэр

[ZjerjezjekIjelykIorje nomerhjer]

Изберете как искате да видите превода:   
български адигейски Играйте Повече
Първият месец е януари. Апэ-------- –---лэ. Апэрэ мазэр – щылэ. А-э-э м-з-р – щ-л-. ------------------- Апэрэ мазэр – щылэ. 0
Ap---j------e--– -h-y-j-. Apjerje mazjer – shhylje. A-j-r-e m-z-e- – s-h-l-e- ------------------------- Apjerje mazjer – shhylje.
Вторият месец е февруари. Я------э-мазэ--–--э-ай. ЯтIонэрэ мазэр – мэзай. Я-I-н-р- м-з-р – м-з-й- ----------------------- ЯтIонэрэ мазэр – мэзай. 0
J---o-j---e -azj-- – mj--a-. JatIonjerje mazjer – mjezaj. J-t-o-j-r-e m-z-e- – m-e-a-. ---------------------------- JatIonjerje mazjer – mjezaj.
Третият месец е март. Я--н----мазэ- – гъ---апэ. Ящэнэрэ мазэр – гъэтхапэ. Я-э-э-э м-з-р – г-э-х-п-. ------------------------- Ящэнэрэ мазэр – гъэтхапэ. 0
Ja-hhj------e-ma--er-–--j-t-apje. Jashhjenjerje mazjer – gjethapje. J-s-h-e-j-r-e m-z-e- – g-e-h-p-e- --------------------------------- Jashhjenjerje mazjer – gjethapje.
Четвъртият месец е април. Я----нр- --з-р – мэлы---э--у. ЯплIэнрэ мазэр – мэлылъфэгъу. Я-л-э-р- м-з-р – м-л-л-ф-г-у- ----------------------------- ЯплIэнрэ мазэр – мэлылъфэгъу. 0
Ja---je--je m---e--– -j--yl-je--. JaplIjenrje mazjer – mjelylfjegu. J-p-I-e-r-e m-z-e- – m-e-y-f-e-u- --------------------------------- JaplIjenrje mazjer – mjelylfjegu.
Петият месец е май. Ят--нэр-----э--– жъоны--уак-. Ятфэнэрэ мазэр – жъоныгъуакI. Я-ф-н-р- м-з-р – ж-о-ы-ъ-а-I- ----------------------------- Ятфэнэрэ мазэр – жъоныгъуакI. 0
Ja--je---rj----z-e- - z-on--u--I. Jatfjenjerje mazjer – zhonyguakI. J-t-j-n-e-j- m-z-e- – z-o-y-u-k-. --------------------------------- Jatfjenjerje mazjer – zhonyguakI.
Шестият месец е юни. Я-эн--э -а--р –----ъ-ог--. Яхэнэрэ мазэр – мэкъуогъу. Я-э-э-э м-з-р – м-к-у-г-у- -------------------------- Яхэнэрэ мазэр – мэкъуогъу. 0
J-hjenjer-- ------ –--j------. Jahjenjerje mazjer – mjekuogu. J-h-e-j-r-e m-z-e- – m-e-u-g-. ------------------------------ Jahjenjerje mazjer – mjekuogu.
Шест месеца са половин година. М--и--р----л---ым-ы---ык-у. Мэзихыр – илъэсым ызыныкъу. М-з-х-р – и-ъ-с-м ы-ы-ы-ъ-. --------------------------- Мэзихыр – илъэсым ызыныкъу. 0
Mj--i--r-----jes-m---yn-ku. Mjezihyr – iljesym yzynyku. M-e-i-y- – i-j-s-m y-y-y-u- --------------------------- Mjezihyr – iljesym yzynyku.
януари, февруари, март, Щ--э- ----й- -ъ-тха-э, Щылэ, мэзай, гъэтхапэ, Щ-л-, м-з-й- г-э-х-п-, ---------------------- Щылэ, мэзай, гъэтхапэ, 0
S--y-j---m-e-a----j-t----e, Shhylje, mjezaj, gjethapje, S-h-l-e- m-e-a-, g-e-h-p-e- --------------------------- Shhylje, mjezaj, gjethapje,
април, май и юни. мэ--лъ-э--у, ж--ны----к- ы-I- --к----ъ-. мэлылъфэгъу, жъоныгъуакI ыкIи мэкъуогъу. м-л-л-ф-г-у- ж-о-ы-ъ-а-I ы-I- м-к-у-г-у- ---------------------------------------- мэлылъфэгъу, жъоныгъуакI ыкIи мэкъуогъу. 0
m-ely--j---- --o-yguak- y--- -----og-. mjelylfjegu, zhonyguakI ykIi mjekuogu. m-e-y-f-e-u- z-o-y-u-k- y-I- m-e-u-g-. -------------------------------------- mjelylfjegu, zhonyguakI ykIi mjekuogu.
Седмият месец е юли. Я---нэ-- -аз-р –--эдз-о---. Яблэнэрэ мазэр – бэдзэогъу. Я-л-н-р- м-з-р – б-д-э-г-у- --------------------------- Яблэнэрэ мазэр – бэдзэогъу. 0
J-bl-en-er---ma-j-r-– --edzj--gu. Jabljenjerje mazjer – bjedzjeogu. J-b-j-n-e-j- m-z-e- – b-e-z-e-g-. --------------------------------- Jabljenjerje mazjer – bjedzjeogu.
Осмият месец е август. Я-н-----а-эр --шыш--ьа-у. Яенэрэ мазэр – шышъхьаIу. Я-н-р- м-з-р – ш-ш-х-а-у- ------------------------- Яенэрэ мазэр – шышъхьаIу. 0
Ja-n-e-j--m-zj-r-– sh---h--Iu. Jaenjerje mazjer – shyshh'aIu. J-e-j-r-e m-z-e- – s-y-h-'-I-. ------------------------------ Jaenjerje mazjer – shyshh'aIu.
Деветият месец е септември. Ябгъ----- ---э-----о-ы--о. Ябгъонэрэ мазэр – Iоныгъо. Я-г-о-э-э м-з-р – I-н-г-о- -------------------------- Ябгъонэрэ мазэр – Iоныгъо. 0
Ja-g-njer-- ma---- ---onyg-. Jabgonjerje mazjer – Ionygo. J-b-o-j-r-e m-z-e- – I-n-g-. ---------------------------- Jabgonjerje mazjer – Ionygo.
Десетият месец е октомври. Япш---э-э ----р-- --эп--г--. ЯпшIэнэрэ мазэр – чъэпыогъу. Я-ш-э-э-э м-з-р – ч-э-ы-г-у- ---------------------------- ЯпшIэнэрэ мазэр – чъэпыогъу. 0
Japs----n---j-----j-r ---hje-----. JapshIjenjerje mazjer – chjepyogu. J-p-h-j-n-e-j- m-z-e- – c-j-p-o-u- ---------------------------------- JapshIjenjerje mazjer – chjepyogu.
Единайсетият месец е ноември. Я-----Iуз-нэрэ -аз-- –--экI--ъ-. ЯпшIыкIузэнэрэ мазэр – шэкIогъу. Я-ш-ы-I-з-н-р- м-з-р – ш-к-о-ъ-. -------------------------------- ЯпшIыкIузэнэрэ мазэр – шэкIогъу. 0
Ja---I--I-----j--je---z-e- - --je--o--. JapshIykIuzjenjerje mazjer – shjekIogu. J-p-h-y-I-z-e-j-r-e m-z-e- – s-j-k-o-u- --------------------------------------- JapshIykIuzjenjerje mazjer – shjekIogu.
Дванайсетият месец е декември. Яп--ы----Iо---э-м-з-- –----ъ-гъ---. ЯпшIыкIутIонэрэ мазэр – тыгъэгъазэ. Я-ш-ы-I-т-о-э-э м-з-р – т-г-э-ъ-з-. ----------------------------------- ЯпшIыкIутIонэрэ мазэр – тыгъэгъазэ. 0
Ja-s--yk---I-nj-rj--mazje--- tyg-e-az-e. JapshIykIutIonjerje mazjer – tygjegazje. J-p-h-y-I-t-o-j-r-e m-z-e- – t-g-e-a-j-. ---------------------------------------- JapshIykIutIonjerje mazjer – tygjegazje.
Дванайсет месеца са една година. Мэзэ---Iык--т--- –--л-э-. Мэзэ пшIыкIутIур – илъэс. М-з- п-I-к-у-I-р – и-ъ-с- ------------------------- Мэзэ пшIыкIутIур – илъэс. 0
Mj---- ps---kIut--r – il-e-. Mjezje pshIykIutIur – iljes. M-e-j- p-h-y-I-t-u- – i-j-s- ---------------------------- Mjezje pshIykIutIur – iljes.
юли, август, септември, Б--з---ъ-,---шъ-ьа--, ---ы-ъо, Бэдзэогъу, шышъхьаIу, Iоныгъо, Б-д-э-г-у- ш-ш-х-а-у- I-н-г-о- ------------------------------ Бэдзэогъу, шышъхьаIу, Iоныгъо, 0
Bje--j-ogu,-shyshh-a-u, I-nygo, Bjedzjeogu, shyshh'aIu, Ionygo, B-e-z-e-g-, s-y-h-'-I-, I-n-g-, ------------------------------- Bjedzjeogu, shyshh'aIu, Ionygo,
октомври, ноември и декември. ч---ыо---,-шэ--огъу--к-----гъэгъаз-. чъэпыогъу, шэкIогъу ыкIи тыгъэгъазэ. ч-э-ы-г-у- ш-к-о-ъ- ы-I- т-г-э-ъ-з-. ------------------------------------ чъэпыогъу, шэкIогъу ыкIи тыгъэгъазэ. 0
chj-p-o-u- -hj-k---- -kI- -y-je----e. chjepyogu, shjekIogu ykIi tygjegazje. c-j-p-o-u- s-j-k-o-u y-I- t-g-e-a-j-. ------------------------------------- chjepyogu, shjekIogu ykIi tygjegazje.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...