Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   ky to be allowed to

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [жетимиш үч]

73 [jetimiş üç]

to be allowed to

[Bir nerse kıluuga uruksatı bar boluu]

Изберете как искате да видите превода:   
български киргизки Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? Са-- э-и---а-н--а-да--нга уру--ат--? С--- э-- у----- а-------- у--------- С-г- э-и у-а-н- а-д-г-н-а у-у-с-т-ы- ------------------------------------ Сага эми унааны айдаганга уруксатпы? 0
S--a --- una--ı --d---nga--r-k-atpı? S--- e-- u----- a-------- u--------- S-g- e-i u-a-n- a-d-g-n-a u-u-s-t-ı- ------------------------------------ Saga emi unaanı aydaganga uruksatpı?
Можеш ли вече да пиеш алкохол? Сага эми-с--рт---и--и---ри- -чү-г- --у---- ---б-? С--- э-- с---- и----------- и----- у------ б----- С-г- э-и с-и-т и-и-д-к-е-и- и-ү-г- у-у-с-т б-р-ы- ------------------------------------------------- Сага эми спирт ичимдиктерин ичүүгө уруксат барбы? 0
S-ga -mi----rt --i----ter-n-i-ü--ö uruksa- b-rb-? S--- e-- s---- i----------- i----- u------ b----- S-g- e-i s-i-t i-i-d-k-e-i- i-ü-g- u-u-s-t b-r-ı- ------------------------------------------------- Saga emi spirt içimdikterin içüügö uruksat barbı?
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? Са-а-э-и---- өл---ө-жа-г---ч-к--н----р----т-ы? С--- э-- ч-- ө----- ж----- ч------- у--------- С-г- э-и ч-т ө-к-г- ж-л-ы- ч-к-а-г- у-у-с-т-ы- ---------------------------------------------- Сага эми чет өлкөгө жалгыз чыкканга уруксатпы? 0
Sag---mi -e----kögö-----ı- çı----ga----k-a-p-? S--- e-- ç-- ö----- j----- ç------- u--------- S-g- e-i ç-t ö-k-g- j-l-ı- ç-k-a-g- u-u-s-t-ı- ---------------------------------------------- Saga emi çet ölkögö jalgız çıkkanga uruksatpı?
мога / разрешено ми е / бива у-укс--ы-б-р--ол-у у------- б-- б---- у-у-с-т- б-р б-л-у ------------------ уруксаты бар болуу 0
u--ks-t------bo--u u------- b-- b---- u-u-s-t- b-r b-l-u ------------------ uruksatı bar boluu
Може ли да пушим тук? Бул ж-рд- -а-----т--т-у-а --у--а--б----? Б-- ж---- т----- т------- у------ б----- Б-л ж-р-е т-м-к- т-р-у-г- у-у-с-т б-р-ы- ---------------------------------------- Бул жерде тамеки тартууга уруксат барбы? 0
Bul-jerde-tame-- -art--ga uru-sat------? B-- j---- t----- t------- u------ b----- B-l j-r-e t-m-k- t-r-u-g- u-u-s-t b-r-ı- ---------------------------------------- Bul jerde tameki tartuuga uruksat barbı?
Може ли да се пуши тук? Бул--е--е----еки-т--ту--а-б-л---? Б-- ж---- т----- т------- б------ Б-л ж-р-е т-м-к- т-р-у-г- б-л-б-? --------------------------------- Бул жерде тамеки тартууга болобу? 0
B-l -e-----am--i-tar-uu---b-l-bu? B-- j---- t----- t------- b------ B-l j-r-e t-m-k- t-r-u-g- b-l-b-? --------------------------------- Bul jerde tameki tartuuga bolobu?
Може ли да се плаща с кредитна карта? Кр-ди-т-к ка--а ме-ен т-----ө --л---? К-------- к---- м---- т------ б------ К-е-и-т-к к-р-а м-н-н т-л-ө-ө б-л-б-? ------------------------------------- Кредиттик карта менен төлөөгө болобу? 0
Kr-d-tti- k-----mene--tö---g- -o--bu? K-------- k---- m---- t------ b------ K-e-i-t-k k-r-a m-n-n t-l-ö-ö b-l-b-? ------------------------------------- Kredittik karta menen tölöögö bolobu?
Може ли да се плаща с чек? Че--мен-н-т----гө-б--об-? Ч-- м---- т------ б------ Ч-к м-н-н т-л-ө-ө б-л-б-? ------------------------- Чек менен төлөөгө болобу? 0
Çek men---töl------o---u? Ç-- m---- t------ b------ Ç-k m-n-n t-l-ö-ö b-l-b-? ------------------------- Çek menen tölöögö bolobu?
Може ли да се плаща само в брой? Би- ган- н-к-а--- ---а---не--төлө--ө -олобу? Б-- г--- н------- а--- м---- т------ б------ Б-р г-н- н-к-а-а- а-ч- м-н-н т-л-ө-ө б-л-б-? -------------------------------------------- Бир гана накталай акча менен төлөөгө болобу? 0
Bir -ana-n-k--lay-a-ça--enen----öög-----ob-? B-- g--- n------- a--- m---- t------ b------ B-r g-n- n-k-a-a- a-ç- m-n-n t-l-ö-ö b-l-b-? -------------------------------------------- Bir gana naktalay akça menen tölöögö bolobu?
Може ли да се обадя по телефона? Те-и-------е--н чал-п-алса- -о-о-у? Т------ т------ ч---- а---- б------ Т-з-н-н т-л-ф-н ч-л-п а-с-м б-л-б-? ----------------------------------- Тезинен телефон чалып алсам болобу? 0
T---n-n te-e--- ç-l-- a-s-m -ol-bu? T------ t------ ç---- a---- b------ T-z-n-n t-l-f-n ç-l-p a-s-m b-l-b-? ----------------------------------- Tezinen telefon çalıp alsam bolobu?
Може ли да попитам нещо? Бир --рс- сур--ам б--обу? Б-- н---- с------ б------ Б-р н-р-е с-р-с-м б-л-б-? ------------------------- Бир нерсе сурасам болобу? 0
B-r-n--s--s-rasam ------? B-- n---- s------ b------ B-r n-r-e s-r-s-m b-l-b-? ------------------------- Bir nerse surasam bolobu?
Може ли да кажа нещо? Б-р -ерс--айтс-м -ол-бу? Б-- н---- а----- б------ Б-р н-р-е а-т-а- б-л-б-? ------------------------ Бир нерсе айтсам болобу? 0
Bir--e-se ay-s-m --l-bu? B-- n---- a----- b------ B-r n-r-e a-t-a- b-l-b-? ------------------------ Bir nerse aytsam bolobu?
Той не може да спи в парка. Аг- ---кт--укт-ого-бо--о-т. А-- п----- у------ б------- А-а п-р-т- у-т-о-о б-л-о-т- --------------------------- Ага паркта уктоого болбойт. 0
Aga-pa-k-a-uktoog- bolb-y-. A-- p----- u------ b------- A-a p-r-t- u-t-o-o b-l-o-t- --------------------------- Aga parkta uktoogo bolboyt.
Той не може да спи в колата. Аг---в----а--а-у-тоог- б-лбо--. А-- а--------- у------ б------- А-а а-т-у-а-д- у-т-о-о б-л-о-т- ------------------------------- Ага автоунаада уктоого болбойт. 0
A---a-to-n-ada u--o--o bol-oy-. A-- a--------- u------ b------- A-a a-t-u-a-d- u-t-o-o b-l-o-t- ------------------------------- Aga avtounaada uktoogo bolboyt.
Той не може да спи на гарата. А-а -окза--а---тоо------б--т. А-- в------- у------ б------- А-а в-к-а-д- у-т-о-о б-л-о-т- ----------------------------- Ага вокзалда уктоого болбойт. 0
A-- v---ald- u-t-----b-lb-y-. A-- v------- u------ b------- A-a v-k-a-d- u-t-o-o b-l-o-t- ----------------------------- Aga vokzalda uktoogo bolboyt.
Може ли да седнем? Би----у-дукт------о--н а--ак -о-об-? Б-- о------------ о--- а---- б------ Б-з о-у-д-к-а-д-н о-у- а-с-к б-л-б-? ------------------------------------ Биз орундуктардан орун алсак болобу? 0
B-- -r--d--t-rd-- -r----l----bo-ob-? B-- o------------ o--- a---- b------ B-z o-u-d-k-a-d-n o-u- a-s-k b-l-b-? ------------------------------------ Biz orunduktardan orun alsak bolobu?
Може ли менюто? Мен- -лсак-б-ло-у? М--- а---- б------ М-н- а-с-к б-л-б-? ------------------ Меню алсак болобу? 0
M-n-u a-sak----o-u? M---- a---- b------ M-n-u a-s-k b-l-b-? ------------------- Menyu alsak bolobu?
Може ли да платим поотделно? Биз ----зүн-- --лө- --абызб-? Б-- ө-------- т---- а-------- Б-з ө---з-н-ө т-л-й а-а-ы-б-? ----------------------------- Биз өз-өзүнчө төлөй алабызбы? 0
B-- -z--z-n---t--ö- al-b-zb-? B-- ö-------- t---- a-------- B-z ö---z-n-ö t-l-y a-a-ı-b-? ----------------------------- Biz öz-özünçö tölöy alabızbı?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!