Разговорник

bg В училище   »   sr У школи

4 [четири]

В училище

В училище

4 [четири]

4 [četiri]

У школи

[U školi]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Къде сме? Г-е-с-о-м-? Где смо ми? Г-е с-о м-? ----------- Где смо ми? 0
G-e smo-m-? Gde smo mi? G-e s-o m-? ----------- Gde smo mi?
Ние сме в училище. М---м----ш--ли. Ми смо у школи. М- с-о у ш-о-и- --------------- Ми смо у школи. 0
M- -mo u -k--i. Mi smo u školi. M- s-o u š-o-i- --------------- Mi smo u školi.
Имаме часове. I-а-о ---таву. Iмамо наставу. I-а-о н-с-а-у- -------------- Iмамо наставу. 0
I---o nas--vu. Imamo nastavu. I-a-o n-s-a-u- -------------- Imamo nastavu.
Това са учениците. Ов- су--ч---ц-. Ово су ученици. О-о с- у-е-и-и- --------------- Ово су ученици. 0
O----u---e--ci. Ovo su učenici. O-o s- u-e-i-i- --------------- Ovo su učenici.
Това е учителката. О------у--т----а. Ово је учитељица. О-о ј- у-и-е-и-а- ----------------- Ово је учитељица. 0
O-o -- uč---lj-c-. Ovo je učiteljica. O-o j- u-i-e-j-c-. ------------------ Ovo je učiteljica.
Това е класът. Ов--ј- р-зре-. Ово је разред. О-о ј- р-з-е-. -------------- Ово је разред. 0
Ovo -- -a-r-d. Ovo je razred. O-o j- r-z-e-. -------------- Ovo je razred.
Какво правим ние? Шта--адимо? Шта радимо? Ш-а р-д-м-? ----------- Шта радимо? 0
Š-- -a-imo? Šta radimo? Š-a r-d-m-? ----------- Šta radimo?
Ние учим. Уч-мо. Учимо. У-и-о- ------ Учимо. 0
Učim-. Učimo. U-i-o- ------ Učimo.
Ние учим език. У-имо -е-ик. Учимо језик. У-и-о ј-з-к- ------------ Учимо језик. 0
Učim- --zik. Učimo jezik. U-i-o j-z-k- ------------ Učimo jezik.
Аз уча английски. Учи- --г-е---. Учим енглески. У-и- е-г-е-к-. -------------- Учим енглески. 0
U--m-engl--ki. Učim engleski. U-i- e-g-e-k-. -------------- Učim engleski.
Ти учиш испански. Учиш-ш-а----. Учиш шпански. У-и- ш-а-с-и- ------------- Учиш шпански. 0
Uč-š š-an-k-. Učiš španski. U-i- š-a-s-i- ------------- Učiš španski.
Той учи немски. Он-уч--не-а-к-. Он учи немачки. О- у-и н-м-ч-и- --------------- Он учи немачки. 0
On uči ---a---. On uči nemački. O- u-i n-m-č-i- --------------- On uči nemački.
Ние учим френски. У---- фра--ус--. Учимо француски. У-и-о ф-а-ц-с-и- ---------------- Учимо француски. 0
Uč--o -ra--uski. Učimo francuski. U-i-o f-a-c-s-i- ---------------- Učimo francuski.
Вие учите италиански. Учите-ит---ја---и. Учите италијански. У-и-е и-а-и-а-с-и- ------------------ Учите италијански. 0
Uč-t---ta-i--ns--. Učite italijanski. U-i-e i-a-i-a-s-i- ------------------ Učite italijanski.
Те учат руски. Они-у----у-к-. Они уче руски. О-и у-е р-с-и- -------------- Они уче руски. 0
Oni-u-e-ru--i. Oni uče ruski. O-i u-e r-s-i- -------------- Oni uče ruski.
Да се учат езици е интересно. Уч-ти--ез--- -е --т----антно. Учити језике је интересантно. У-и-и ј-з-к- ј- и-т-р-с-н-н-. ----------------------------- Учити језике је интересантно. 0
Uč--- -ezik--j---n-eres--tno. Učiti jezike je interesantno. U-i-i j-z-k- j- i-t-r-s-n-n-. ----------------------------- Učiti jezike je interesantno.
Ние искаме да разбираме хората. Же--мо-разумети-љу--. Желимо разумети људе. Ж-л-м- р-з-м-т- љ-д-. --------------------- Желимо разумети људе. 0
Ž----o--a-umet--l---e. Želimo razumeti ljude. Ž-l-m- r-z-m-t- l-u-e- ---------------------- Želimo razumeti ljude.
Ние искаме да разговаряме с хората. Же--мо-р----ва-а-и са-љ---м-. Желимо разговарати са људима. Ж-л-м- р-з-о-а-а-и с- љ-д-м-. ----------------------------- Желимо разговарати са људима. 0
Že--mo--az-ovara-- sa ljudim-. Želimo razgovarati sa ljudima. Ž-l-m- r-z-o-a-a-i s- l-u-i-a- ------------------------------ Želimo razgovarati sa ljudima.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Ден на Родния език

Обичате ли родния си език? Тогава отсега нататък трябва да го празнувате! И то винаги на 21 февруари! Това е международният Ден на родния език. Той се празнува ежегодно от 2000 г. насам. Този празник е постановен от ЮНЕСКО. ЮНЕСКО е Организация на Обединените Нации (ООН). Тя се грижи за проблеми на науката, образованието и културата. ЮНЕСКО се бори за запазване на културното наследство на човечеството. Езиците също са културно наследство. Именно затова те трябва да бъдат защитавани, култивирани и разпространявани. Езиковото разнообразие се чества на 21 февруари. Изчислено е, че в света има около 6000 -7000 езика. Половината от тях, обаче, са заплашени от изчезване. На всеки две седмици по един език умира завинаги. А всеки език представлява една огромна съкровищница от знания. Знанията на народа на всяка нация се съхраняват в нейния език. Историята на всяка нация е отразена в нейния език. Опитностите и традициите също се предават в поколенията посредством езика. Поради тази причина, родният език е елемент от всяка национална идентичност. Когато един език умре, с него загиват не само думите. И всичко това се празнува на 21 февруари. Хората трябва да разбират значението на езиците. И трябва да се замислят какво могат да сторят, за да запазят езиците. Така че покажете на своя език, че е важен за вас! Например бихте могли да му направите торта? И да я украсите с красив надпис от захарно тесто. Написан на вашия "роден език", разбира се!
Знаете ли, че?
Босненският е южнославянски език. Говори се главно в Босна и Херцеговина. Използват го и групи от хора в Сърбия, Хърватия, Македония и Черна гора. За около 2,5 милиона души босненският е майчин език. Той е много близък до хърватския и сръбския. Речниковият състав, правописът и граматиката почти не се различават. Който говори босненски, може да разбира много добре сръбски и хърватски. Затова често се дискутира за статуса на босненския език. Някои езиковеди изразяват съмнение, че босненският е отделен език. Те твърдят, че той е само национална разновидност на сърбохърватския език. Интересни са чуждите влияния върху босненския. В миналото областта дълго време е принадлежала ту към Ориента, ту към Запада. Ето защо в речниковия състав се срещат много арабски, турски и персийски думи. Това всъщност е рядкост в славянските езици. Но пък прави босненския толкова уникален.