Разговорник

bg В училище   »   ro La şcoală

4 [четири]

В училище

В училище

4 [patru]

La şcoală

Изберете как искате да видите превода:   
български румънски Играйте Повече
Къде сме? U--e--u---m? Unde suntem? U-d- s-n-e-? ------------ Unde suntem? 0
Ние сме в училище. S----m-l--------. Suntem la şcoală. S-n-e- l- ş-o-l-. ----------------- Suntem la şcoală. 0
Имаме часове. Av---curs---. Avem cursuri. A-e- c-r-u-i- ------------- Avem cursuri. 0
Това са учениците. Ace-ti-----t-el-vi-. Aceştia sunt elevii. A-e-t-a s-n- e-e-i-. -------------------- Aceştia sunt elevii. 0
Това е учителката. Acea-ta e-----rofeso--a. Aceasta este profesoara. A-e-s-a e-t- p-o-e-o-r-. ------------------------ Aceasta este profesoara. 0
Това е класът. A-eas---e--e --asa. Aceasta este clasa. A-e-s-a e-t- c-a-a- ------------------- Aceasta este clasa. 0
Какво правим ние? C- fa-e-? Ce facem? C- f-c-m- --------- Ce facem? 0
Ние учим. În-ăţ--. Învăţăm. Î-v-ţ-m- -------- Învăţăm. 0
Ние учим език. Î-v-ţăm o-----ă. Învăţăm o limbă. Î-v-ţ-m o l-m-ă- ---------------- Învăţăm o limbă. 0
Аз уча английски. Eu-în-ă- -n--e--. Eu învăţ engleză. E- î-v-ţ e-g-e-ă- ----------------- Eu învăţ engleză. 0
Ти учиш испански. Tu-în-e--------o--. Tu înveţi spaniolă. T- î-v-ţ- s-a-i-l-. ------------------- Tu înveţi spaniolă. 0
Той учи немски. E- înv-ţ---e-m-nă. El învaţă germană. E- î-v-ţ- g-r-a-ă- ------------------ El învaţă germană. 0
Ние учим френски. No--în-ăţ-m-f-a----ă. Noi învăţăm franceză. N-i î-v-ţ-m f-a-c-z-. --------------------- Noi învăţăm franceză. 0
Вие учите италиански. Voi-învă-a-i --a--a--. Voi învăţaţi italiană. V-i î-v-ţ-ţ- i-a-i-n-. ---------------------- Voi învăţaţi italiană. 0
Те учат руски. E- în-aţ----să. Ei învaţă rusă. E- î-v-ţ- r-s-. --------------- Ei învaţă rusă. 0
Да се учат езици е интересно. Î--ă--re- ---bi-or--s-- --ter-s--tă. Învăţarea limbilor este interesantă. Î-v-ţ-r-a l-m-i-o- e-t- i-t-r-s-n-ă- ------------------------------------ Învăţarea limbilor este interesantă. 0
Ние искаме да разбираме хората. No- --em să---ţ---ge----m-ni-. Noi vrem să înţelegem oamenii. N-i v-e- s- î-ţ-l-g-m o-m-n-i- ------------------------------ Noi vrem să înţelegem oamenii. 0
Ние искаме да разговаряме с хората. Noi -rem--- -or----cu--a-en--. Noi vrem să vorbim cu oamenii. N-i v-e- s- v-r-i- c- o-m-n-i- ------------------------------ Noi vrem să vorbim cu oamenii. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Ден на Родния език

Обичате ли родния си език? Тогава отсега нататък трябва да го празнувате! И то винаги на 21 февруари! Това е международният Ден на родния език. Той се празнува ежегодно от 2000 г. насам. Този празник е постановен от ЮНЕСКО. ЮНЕСКО е Организация на Обединените Нации (ООН). Тя се грижи за проблеми на науката, образованието и културата. ЮНЕСКО се бори за запазване на културното наследство на човечеството. Езиците също са културно наследство. Именно затова те трябва да бъдат защитавани, култивирани и разпространявани. Езиковото разнообразие се чества на 21 февруари. Изчислено е, че в света има около 6000 -7000 езика. Половината от тях, обаче, са заплашени от изчезване. На всеки две седмици по един език умира завинаги. А всеки език представлява една огромна съкровищница от знания. Знанията на народа на всяка нация се съхраняват в нейния език. Историята на всяка нация е отразена в нейния език. Опитностите и традициите също се предават в поколенията посредством езика. Поради тази причина, родният език е елемент от всяка национална идентичност. Когато един език умре, с него загиват не само думите. И всичко това се празнува на 21 февруари. Хората трябва да разбират значението на езиците. И трябва да се замислят какво могат да сторят, за да запазят езиците. Така че покажете на своя език, че е важен за вас! Например бихте могли да му направите торта? И да я украсите с красив надпис от захарно тесто. Написан на вашия "роден език", разбира се!
Знаете ли, че?
Босненският е южнославянски език. Говори се главно в Босна и Херцеговина. Използват го и групи от хора в Сърбия, Хърватия, Македония и Черна гора. За около 2,5 милиона души босненският е майчин език. Той е много близък до хърватския и сръбския. Речниковият състав, правописът и граматиката почти не се различават. Който говори босненски, може да разбира много добре сръбски и хърватски. Затова често се дискутира за статуса на босненския език. Някои езиковеди изразяват съмнение, че босненският е отделен език. Те твърдят, че той е само национална разновидност на сърбохърватския език. Интересни са чуждите влияния върху босненския. В миналото областта дълго време е принадлежала ту към Ориента, ту към Запада. Ето защо в речниковия състав се срещат много арабски, турски и персийски думи. Това всъщност е рядкост в славянските езици. Но пък прави босненския толкова уникален.