Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   zh 允许，同意某人做某事

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73[七十三]

73 [Qīshísān]

允许，同意某人做某事

[yǔnxǔ, tóngyì mǒu rén zuò mǒu shì]

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? 你-已经 --许-开车 了-吗-？ 你 已- 被-- 开- 了 吗 ？ 你 已- 被-许 开- 了 吗 ？ ----------------- 你 已经 被允许 开车 了 吗 ？ 0
n-----īn- -è----n-ǔ -āi--ē-e-ma? n- y----- b-- y---- k------- m-- n- y-j-n- b-i y-n-ǔ k-i-h-l- m-? -------------------------------- nǐ yǐjīng bèi yǔnxǔ kāichēle ma?
Можеш ли вече да пиеш алкохол? 你 已---以-喝酒-了-吗-？ 你 已- 可- 喝- 了 吗 ？ 你 已- 可- 喝- 了 吗 ？ ---------------- 你 已经 可以 喝酒 了 吗 ？ 0
Nǐ-y--īn- -ěy- h--i-le ma? N- y----- k--- h------ m-- N- y-j-n- k-y- h-j-ǔ-e m-? -------------------------- Nǐ yǐjīng kěyǐ hējiǔle ma?
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? 你 已经-可- 一-人 -国 了-吗 ？ 你 已- 可- 一-- 出- 了 吗 ？ 你 已- 可- 一-人 出- 了 吗 ？ -------------------- 你 已经 可以 一个人 出国 了 吗 ？ 0
N--yǐjī-- ---- ---- ré- --ū-u-l----? N- y----- k--- y--- r-- c------- m-- N- y-j-n- k-y- y-g- r-n c-ū-u-l- m-? ------------------------------------ Nǐ yǐjīng kěyǐ yīgè rén chūguóle ma?
мога / разрешено ми е / бива 允----，-许， 允-------- 允-，-以-准-， --------- 允许，可以，准许， 0
Yǔ-xǔ--k---, ---nxǔ, Y----- k---- z------ Y-n-ǔ- k-y-, z-ǔ-x-, -------------------- Yǔnxǔ, kěyǐ, zhǔnxǔ,
Може ли да пушим тук? 我---- 在这- -----？ 我- 可- 在-- 吸- 吗 ？ 我- 可- 在-里 吸- 吗 ？ ---------------- 我们 可以 在这里 吸烟 吗 ？ 0
w--e- k-yǐ-z-i --èlǐ---yā- ma? w---- k--- z-- z---- x---- m-- w-m-n k-y- z-i z-è-ǐ x-y-n m-? ------------------------------ wǒmen kěyǐ zài zhèlǐ xīyān ma?
Може ли да се пуши тук? 这里 ---吸烟 吗 ？ 这- 可- 吸- 吗 ？ 这- 可- 吸- 吗 ？ ------------ 这里 可以 吸烟 吗 ？ 0
Z---ǐ-k-yǐ xīy-n --? Z---- k--- x---- m-- Z-è-ǐ k-y- x-y-n m-? -------------------- Zhèlǐ kěyǐ xīyān ma?
Може ли да се плаща с кредитна карта? 可----信---付款 吗 ？ 可- 用 信-- 付- 吗 ？ 可- 用 信-卡 付- 吗 ？ --------------- 可以 用 信用卡 付款 吗 ？ 0
K-yǐ-y----xì---n-k--f----- ma? K--- y--- x-------- f----- m-- K-y- y-n- x-n-ò-g-ǎ f-k-ǎ- m-? ------------------------------ Kěyǐ yòng xìnyòngkǎ fùkuǎn ma?
Може ли да се плаща с чек? 可以-用 -- -- 吗-？ 可- 用 支- 付- 吗 ？ 可- 用 支- 付- 吗 ？ -------------- 可以 用 支票 付款 吗 ？ 0
K-yǐ--ò-- --ī-ià- -ù-uǎ--ma? K--- y--- z------ f----- m-- K-y- y-n- z-ī-i-o f-k-ǎ- m-? ---------------------------- Kěyǐ yòng zhīpiào fùkuǎn ma?
Може ли да се плаща само в брой? 只------现金--款 --？ 只 可- 用 现- 付- 吗 ？ 只 可- 用 现- 付- 吗 ？ ---------------- 只 可以 用 现金 付款 吗 ？ 0
Zh- kěyǐ yò----i-njīn-fùk--n-ma? Z-- k--- y--- x------ f----- m-- Z-ǐ k-y- y-n- x-à-j-n f-k-ǎ- m-? -------------------------------- Zhǐ kěyǐ yòng xiànjīn fùkuǎn ma?
Може ли да се обадя по телефона? 我 -- 可以 --一个 电- - ？ 我 现- 可- 打 一- 电- 吗 ？ 我 现- 可- 打 一- 电- 吗 ？ ------------------- 我 现在 可以 打 一个 电话 吗 ？ 0
W- -----à- k-yǐ dǎ -īg--di--hu----? W- x------ k--- d- y--- d------ m-- W- x-à-z-i k-y- d- y-g- d-à-h-à m-? ----------------------------------- Wǒ xiànzài kěyǐ dǎ yīgè diànhuà ma?
Може ли да попитам нещо? 我 -在-可以 ---- -题-吗 ？ 我 现- 可- 提 一- 问- 吗 ？ 我 现- 可- 提 一- 问- 吗 ？ ------------------- 我 现在 可以 提 一些 问题 吗 ？ 0
Wǒ--i---à- k-yǐ--- yīxi----n-í--a? W- x------ k--- t- y---- w---- m-- W- x-à-z-i k-y- t- y-x-ē w-n-í m-? ---------------------------------- Wǒ xiànzài kěyǐ tí yīxiē wèntí ma?
Може ли да кажа нещо? 我-现- 可---点话 吗-？ 我 现- 可- 说-- 吗 ？ 我 现- 可- 说-话 吗 ？ --------------- 我 现在 可以 说点话 吗 ？ 0
Wǒ-xi-nz-i k----shu- ---- h-----? W- x------ k--- s--- d--- h-- m-- W- x-à-z-i k-y- s-u- d-ǎ- h-à m-? --------------------------------- Wǒ xiànzài kěyǐ shuō diǎn huà ma?
Той не може да спи в парка. 他-不--- --园- 睡觉-。 他 不 可- 在--- 睡- 。 他 不 可- 在-园- 睡- 。 ---------------- 他 不 可以 在公园里 睡觉 。 0
Tā bùkě---z-i gō----án-----huì--ào. T- b----- z-- g------- l- s-------- T- b-k-y- z-i g-n-y-á- l- s-u-j-à-. ----------------------------------- Tā bùkěyǐ zài gōngyuán lǐ shuìjiào.
Той не може да спи в колата. 他 ---- --- ---。 他 不 可- 在-- 睡- 。 他 不 可- 在-里 睡- 。 --------------- 他 不 可以 在车里 睡觉 。 0
T- b---ěy- zài-ch--lǐ s---j---. T- b- k--- z-- c-- l- s-------- T- b- k-y- z-i c-ē l- s-u-j-à-. ------------------------------- Tā bù kěyǐ zài chē lǐ shuìjiào.
Той не може да спи на гарата. 他----以------睡-觉-。 他 不 可- 在--- 睡 觉 。 他 不 可- 在-车- 睡 觉 。 ----------------- 他 不 可以 在火车站 睡 觉 。 0
Tā b----y---à- huǒc---------hu-j-ào. T- b- k--- z-- h----- z--- s-------- T- b- k-y- z-i h-ǒ-h- z-à- s-u-j-à-. ------------------------------------ Tā bù kěyǐ zài huǒchē zhàn shuìjiào.
Може ли да седнем? 我们 -以 -下 - --表示-求） 我- 可- 坐- 吗 ？------ 我- 可- 坐- 吗 ？-表-请-） ------------------ 我们 可以 坐下 吗 ？（表示请求） 0
W-men -ě-ǐ--u- --à-m-?(-iǎ-sh--q----iú) W---- k--- z-- x-- m---------- q------- W-m-n k-y- z-ò x-à m-?-B-ǎ-s-ì q-n-q-ú- --------------------------------------- Wǒmen kěyǐ zuò xià ma?(Biǎoshì qǐngqiú)
Може ли менюто? 我--可以-看----吗 ？ 我- 可- 看 菜- 吗 ？ 我- 可- 看 菜- 吗 ？ -------------- 我们 可以 看 菜单 吗 ？ 0
wǒmen --y- kà----i-----a? w---- k--- k-- c----- m-- w-m-n k-y- k-n c-i-ā- m-? ------------------------- wǒmen kěyǐ kàn càidān ma?
Може ли да платим поотделно? 我--可--------- ？ 我- 可- 分- 付- 吗 ？ 我- 可- 分- 付- 吗 ？ --------------- 我们 可以 分开 付款 吗 ？ 0
Wǒ-e--k-yǐ -ē-kā- -ùkuǎ- m-? W---- k--- f----- f----- m-- W-m-n k-y- f-n-ā- f-k-ǎ- m-? ---------------------------- Wǒmen kěyǐ fēnkāi fùkuǎn ma?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!