Разговорник

bg Магазини   »   ar ‫المتاجر‬

53 [петдесет и три]

Магазини

Магазини

‫53 [ثلاثة وخمسون]‬

53 [thlathat wakhamsun]

‫المتاجر‬

[almtajr]

Изберете как искате да видите превода:   
български арабски Играйте Повече
Ние търсим спортен магазин. ‫--نا-نف-------تج- ل-أ-بس- ----ا---.‬ ‫---- ن--- ع- م--- ل------ ا--------- ‫-ن-ا ن-ت- ع- م-ج- ل-أ-ب-ة ا-ر-ا-ي-.- ------------------------------------- ‫إننا نفتش عن متجر للألبسة الرياضية.‬ 0
'-i-an----f--s- -an-m-tj-r--il'albi--- -l--y-d-at. '------ n------ e-- m----- l---------- a---------- '-i-a-a n-f-i-h e-n m-t-a- l-l-a-b-s-t a-r-y-d-a-. -------------------------------------------------- 'iinana nuftish ean matjar lil'albisat alriyadiat.
Ние търсим месарница. ‫--ن- نفت- عن م---ة.‬ ‫---- ن--- ع- م------ ‫-ن-ا ن-ت- ع- م-ح-ة-‬ --------------------- ‫إننا نفتش عن ملحمة.‬ 0
'ii-a-a-n--t----e-- --l-a---a. '------ n------ e-- m--------- '-i-a-a n-f-i-h e-n m-l-a-a-a- ------------------------------ 'iinana nuftish ean mulhamata.
Ние търсим аптека. ‫إننا---تش ع--ص-دل---‬ ‫---- ن--- ع- ص------- ‫-ن-ا ن-ت- ع- ص-د-ي-.- ---------------------- ‫إننا نفتش عن صيدلية.‬ 0
'---ana-nuf-is------si-----a. '------ n------ e-- s-------- '-i-a-a n-f-i-h e-n s-d-i-t-. ----------------------------- 'iinana nuftish ean sidliata.
Искамеда купим футболна топка. ‫نري- أن-ن-ت-ي كرة--دم.‬ ‫---- أ- ن---- ك-- ق---- ‫-ر-د أ- ن-ت-ي ك-ة ق-م-‬ ------------------------ ‫نريد أن نشتري كرة قدم.‬ 0
n-id-'-na --s--ari --ra----qada--. n--- '--- n------- k------ q------ n-i- '-n- n-s-t-r- k-r-t-n q-d-m-. ---------------------------------- nrid 'ana nashtari kuratan qadama.
Искаме да купим салам. ‫ن--د--- -شتر- سل--- (-----‬ ‫---- أ- ن---- س---- (------ ‫-ر-د أ- ن-ت-ي س-ا-ي (-ج-)-‬ ---------------------------- ‫نريد أن نشتري سلامي (سجق).‬ 0
nrid -a--n---ta-i-sal-mi-(sjq-. n--- '-- n------- s----- (----- n-i- '-n n-s-t-r- s-l-m- (-j-)- ------------------------------- nrid 'an nashtari salami (sjq).
Искаме да купим лекарства. ‫--ي- أ- -ش----أدوي-.‬ ‫---- أ- ن---- أ------ ‫-ر-د أ- ن-ت-ي أ-و-ة-‬ ---------------------- ‫نريد أن نشتري أدوية.‬ 0
nrid---n-----t-r- '--wi--a. n--- '-- n------- '-------- n-i- '-n n-s-t-r- '-d-i-t-. --------------------------- nrid 'an nashtari 'adwiata.
Ние търсим спортен магазин, за да купим футболна топка. ‫-فتش -ن-مح---ي-ضة-ل---- ك-- ق--.‬ ‫---- ع- م-- ر---- ل---- ك-- ق---- ‫-ف-ش ع- م-ل ر-ا-ة ل-ر-ء ك-ة ق-م-‬ ---------------------------------- ‫نفتش عن محل رياضة لشراء كرة قدم.‬ 0
n---s---an -a-a--n -iad------hir-- k-rat-qad-. n----- e-- m------ r----- l------- k---- q---- n-a-s- e-n m-h-l-n r-a-a- l-s-i-a- k-r-t q-d-. ---------------------------------------------- nfatsh ean mahalin riadat lishira' kurat qadm.
Ние търсим месарница, за да купим салам. ‫ن-تش--- -لح-- -ش--ء-س---ي.‬ ‫---- ع- م---- ل---- س------ ‫-ف-ش ع- م-ح-ة ل-ر-ء س-ا-ي-‬ ---------------------------- ‫نفتش عن ملحمة لشراء سلامي.‬ 0
n---ash---- mu--h-m-----shira- s----ia. n------ e-- m-------- l------- s------- n-a-a-h e-n m-l-h-m-t l-s-i-a- s-l-m-a- --------------------------------------- nfatash ean mulahamat lishira' salamia.
Ние търсим аптека, за да купим лекарства. ‫ن-ت- ---صي--ي- ل-راء -د-ية.‬ ‫---- ع- ص----- ل---- أ------ ‫-ف-ش ع- ص-د-ي- ل-ر-ء أ-و-ة-‬ ----------------------------- ‫نفتش عن صيدلية لشراء أدوية.‬ 0
n--t-h-ean------i-----s--ra- --d-ia-. n----- e-- s------- l------- '------- n-a-s- e-n s-y-l-a- l-s-i-a- '-d-i-t- ------------------------------------- nfatsh ean saydliat lishira' 'adwiat.
Аз търся бижутер. ‫إ-- ---ش -ن---ئغ-‬ ‫--- أ--- ع- ص----- ‫-ن- أ-ت- ع- ص-ئ-.- ------------------- ‫إني أفتش عن صائغ.‬ 0
'iini-'-ft-sh e-n -aygh. '---- '------ e-- s----- '-i-i '-f-i-h e-n s-y-h- ------------------------ 'iini 'uftish ean saygh.
Аз търся фотомагазин. ‫---- -----ل -صو-ر.‬ ‫---- ع- م-- ت------ ‫-ف-ش ع- م-ل ت-و-ر-‬ -------------------- ‫أفتش عن محل تصوير.‬ 0
a-a-sh-ean -ahal- taswi-. a----- e-- m----- t------ a-a-s- e-n m-h-l- t-s-i-. ------------------------- afatsh ean mahali taswir.
Аз търся сладкарница. ‫أف-ش--- -حل---- --ويا--‬ ‫---- ع- م-- ب-- ح------- ‫-ف-ش ع- م-ل ب-ع ح-و-ا-.- ------------------------- ‫أفتش عن محل بيع حلويات.‬ 0
a---sh-e-- ---ali baye-hu-u-y--i-. a----- e-- m----- b--- h---------- a-a-s- e-n m-h-l- b-y- h-l-a-a-i-. ---------------------------------- afatsh ean mahali baye huluayatin.
Всъщност искам да купя пръстен. ‫----أنو- ش-اء خ-ت-.‬ ‫--- أ--- ش--- خ----- ‫-ن- أ-و- ش-ا- خ-ت-.- --------------------- ‫إني أنوي شراء خاتم.‬ 0
'--ni -a-wi shir-'-k---m. '---- '---- s----- k----- '-i-i '-n-i s-i-a- k-a-m- ------------------------- 'iini 'anwi shira' khatm.
Всъщност искам да купя лента. ‫إ-ي-أنوي -ر---في-م-‬ ‫--- أ--- ش--- ف----- ‫-ن- أ-و- ش-ا- ف-ل-.- --------------------- ‫إني أنوي شراء فيلم.‬ 0
'ii--a -a--i shi--'-----a. '----- '---- s----- f----- '-i-i- '-n-i s-i-a- f-l-a- -------------------------- 'iinia 'anwi shira' filma.
Всъщност искам да купя торта. ‫إني---وي -را- كع-ة.‬ ‫--- أ--- ش--- ك----- ‫-ن- أ-و- ش-ا- ك-ك-.- --------------------- ‫إني أنوي شراء كعكة.‬ 0
'i---a--a-wi shira'an k--k--. '----- '---- s------- k------ '-i-i- '-n-i s-i-a-a- k-e-a-. ----------------------------- 'iinia 'anwi shira'an kaekat.
Аз търся бижутер, за да купя пръстен. ‫--تش----ص-ئ- لش-ا----تم-‬ ‫---- ع- ص--- ل---- خ----- ‫-ف-ش ع- ص-ئ- ل-ر-ء خ-ت-.- -------------------------- ‫أفتش عن صائغ لشراء خاتم.‬ 0
a--t------ s---gh---s-i-a' -h-tm. a----- e-- s----- l------- k----- a-a-s- e-n s-y-g- l-s-i-a- k-a-m- --------------------------------- afatsh ean sayigh lishira' khatm.
Аз търся фотомагазин, за да купя лента. ‫إني أ--ش عن-محل-ت-وير -أ-تر- -يل--ً.‬ ‫--- أ--- ع- م-- ت---- ل----- ف------- ‫-ن- أ-ت- ع- م-ل ت-و-ر ل-ش-ر- ف-ل-ا-.- -------------------------------------- ‫إني أفتش عن محل تصوير لأشتري فيلماً.‬ 0
'i-----u------ean ma--li t--w-r -i-a-ht-i--ylma--. '---- '------ e-- m----- t----- l-------- f------- '-i-i '-f-a-h e-n m-h-l- t-s-i- l-'-s-t-i f-l-a-n- -------------------------------------------------- 'iini 'uftash ean mahali taswir li'ashtri fylmaan.
Аз търся сладкарница, за да купя торта. ‫-ف----- مح---ل------أش-----عك-.‬ ‫---- ع- م-- ح----- ل----- ك----- ‫-ف-ش ع- م-ل ح-و-ا- ل-ش-ر- ك-ك-.- --------------------------------- ‫أفتش عن محل حلويات لأشتري كعكة.‬ 0
af-t------ m----i--ul-ay---l-----tar---ka--at-. a----- e-- m----- h------- l---------- k------- a-a-s- e-n m-h-l- h-l-a-a- l-'-s-t-r-a k-e-a-a- ----------------------------------------------- afatsh ean mahali hulwayat li'ashtaria kaekata.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Промяна на език = Промяна на личността

Нашият език ни принадлежи. Той е важна част от нашата личност. Но много хора говорят по няколко езика. Това означава ли, че те имат няколко личности? Изследователите считат: да! Когато сменяме езиците, ние също променяме своята личност. Така да се каже, държим се по различен начин. Американски учени са стигнали до това заключение. Те изследвали поведението на двуезични жени. Тези жени били израснали с английски и испански език. Те били еднакво запознати както с езиците, така и с културите. Въпреки това, тяхното поведение било зависимо от езика. Когато говорели испански жените били по-уверени. Те също се чувствали комфортно, когато хората около тях говорели на испански. Но заговорели ли на английски, поведението им се променяло. Чувствали се по-малко уверени и често несигурни в себе си. Изследователите забелязали, че жените също изглеждали по-усамотени. Така че, езика на който говорим влияе на поведението ни. Учените все още не знаят защо това е така. Може би се ръководим от културните норми. Когато говорим, ние мислим за културата, от която идва езика. Това се извършва автоматично. Ето защо, ние се опитваме да се адаптираме към културата. И се държим по начин, който е обичаен за тази култура. Хората, които говорели китайски били много резервирани по време на експерименти. А когато след това заговаряли на английски, били по-отворени. Може би ние променяме поведението си, за да се интегрираме по-добре. Защото искаме да бъдем като тези, с които разговаряме...
Знаете ли, че?
Беларуският принадлежи към източнославянските езици. Той е майчин език на около осем милиона души. Те живеят предимно в Беларус. Но в Полша също има хора, които говорят беларуски. Беларуският е тясно свързан с руския и украинския. Това означава, че тези три езика са много сходни. Те са се развили от староруския. Въпреки това съществуват някои важни различия. В правописа на беларуския е застъпен фонетичният принцип. Това означава, че произношението на думите определя тяхното изписване. Този признак различава беларуския от неговите два сродни езика. В беларуския се откриват много думи, които идват от полски. В руския език това не се среща. Граматиката на беларуския е много сходна с тази на други славянски езици. Който обича това езиково семейство, трябва да даде шанс на беларуския!