Разговорник

bg Пазаруване   »   ru Покупки

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [пятьдесят четыре]

54 [pyatʹdesyat chetyre]

Покупки

[Pokupki]

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Я--о-е--б- /-----л---- купи-ь---да--к. Я х---- б- / х----- б- к----- п------- Я х-т-л б- / х-т-л- б- к-п-т- п-д-р-к- -------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы купить подарок. 0
Ya ---t-l by ---h----a ------it- pod-ro-. Y- k----- b- / k------ b- k----- p------- Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- k-p-t- p-d-r-k- ----------------------------------------- Ya khotel by / khotela by kupitʹ podarok.
Но не нещо прекалено скъпо. Н---и--г--о--нь--ор----о. Н- н----- о---- д-------- Н- н-ч-г- о-е-ь д-р-г-г-. ------------------------- Но ничего очень дорогого. 0
No-n-c-e-o-oc---ʹ -----o--. N- n------ o----- d-------- N- n-c-e-o o-h-n- d-r-g-g-. --------------------------- No nichego ochenʹ dorogogo.
Може би дамска чанта? Мож-- быт--с---чку? М---- б--- с------- М-ж-т б-т- с-м-ч-у- ------------------- Может быть сумочку? 0
Mo--e- b-tʹ-s-mo-h--? M----- b--- s-------- M-z-e- b-t- s-m-c-k-? --------------------- Mozhet bytʹ sumochku?
Какъв цвят желаете? Ка-о- ц-------х-те-и-бы? К---- ц--- В- х----- б-- К-к-й ц-е- В- х-т-л- б-? ------------------------ Какой цвет Вы хотели бы? 0
Kakoy--s--- -- k---eli --? K---- t---- V- k------ b-- K-k-y t-v-t V- k-o-e-i b-? -------------------------- Kakoy tsvet Vy khoteli by?
Черен, кафяв или бял? Чёрн-й, -оричне--- --- белы-? Ч------ к--------- и-- б----- Ч-р-ы-, к-р-ч-е-ы- и-и б-л-й- ----------------------------- Чёрный, коричневый или белый? 0
C--r-y---korich-evyy --i b----? C------- k---------- i-- b----- C-ë-n-y- k-r-c-n-v-y i-i b-l-y- ------------------------------- Chërnyy, korichnevyy ili belyy?
Голяма или малка? Б-л-шую-и-и ма--н-кую? Б------ и-- м--------- Б-л-ш-ю и-и м-л-н-к-ю- ---------------------- Большую или маленькую? 0
Bo-ʹs-uy- i-- m--e-ʹ----? B-------- i-- m---------- B-l-s-u-u i-i m-l-n-k-y-? ------------------------- Bolʹshuyu ili malenʹkuyu?
Може ли да видя тази? Мо-н- посм-тр----эту? М---- п--------- э--- М-ж-о п-с-о-р-т- э-у- --------------------- Можно посмотреть эту? 0
Mozh-o--os----e-----u? M----- p--------- e--- M-z-n- p-s-o-r-t- e-u- ---------------------- Mozhno posmotretʹ etu?
От кожа ли е? О-- -о-ана-? О-- к------- О-а к-ж-н-я- ------------ Она кожаная? 0
O-a-kozh-n-ya? O-- k--------- O-a k-z-a-a-a- -------------- Ona kozhanaya?
Или от изкуствена материя? Или -на и- ---уствен-----те--а---? И-- о-- и- и---------- м---------- И-и о-а и- и-к-с-в-н-х м-т-р-а-о-? ---------------------------------- Или она из искуственых материалов? 0
I---ona----is---tv------m-te----o-? I-- o-- i- i----------- m---------- I-i o-a i- i-k-s-v-n-k- m-t-r-a-o-? ----------------------------------- Ili ona iz iskustvenykh materialov?
От кожа естествено. К-н-чн--к-ж-на-. К------ к------- К-н-ч-о к-ж-н-я- ---------------- Конечно кожаная. 0
K-n-c----k---an--a. K------- k--------- K-n-c-n- k-z-a-a-a- ------------------- Konechno kozhanaya.
Това е особено добро качество. Э-- о-о-енно х---ш-е-----ст-о. Э-- о------- х------ к-------- Э-о о-о-е-н- х-р-ш-е к-ч-с-в-. ------------------------------ Это особенно хорошее качество. 0
E-o---o--n-o ---r---------ch-s---. E-- o------- k--------- k--------- E-o o-o-e-n- k-o-o-h-y- k-c-e-t-o- ---------------------------------- Eto osobenno khorosheye kachestvo.
Чантата действително е на много изгодна цена. И-с---а---й-т---е---- -чень-----в-я. И с---- д------------ о---- д------- И с-м-а д-й-т-и-е-ь-о о-е-ь д-ш-в-я- ------------------------------------ И сумка действительно очень дешёвая. 0
I-sumk- d---tv-te--n- oche----es-ë-a-a. I s---- d------------ o----- d--------- I s-m-a d-y-t-i-e-ʹ-o o-h-n- d-s-ë-a-a- --------------------------------------- I sumka deystvitelʹno ochenʹ deshëvaya.
Харесва ми. О-- м-е---авит-я. О-- м-- н-------- О-а м-е н-а-и-с-. ----------------- Она мне нравится. 0
On- -n---rav-tsya. O-- m-- n--------- O-a m-e n-a-i-s-a- ------------------ Ona mne nravitsya.
Ще я взема. Я -- возь--. Я е- в------ Я е- в-з-м-. ------------ Я её возьму. 0
Ya y--ë--ozʹmu. Y- y--- v------ Y- y-y- v-z-m-. --------------- Ya yeyë vozʹmu.
Може ли евентуално да я подменя? С--гу - её,-ес-и-н---о, ----н--ь? С---- я е-- е--- н----- п-------- С-о-у я е-, е-л- н-ж-о- п-м-н-т-? --------------------------------- Смогу я её, если нужно, поменять? 0
S-o-u ya-ye--, ye--- -uzh----po-en--tʹ? S---- y- y---- y---- n------ p--------- S-o-u y- y-y-, y-s-i n-z-n-, p-m-n-a-ʹ- --------------------------------------- Smogu ya yeyë, yesli nuzhno, pomenyatʹ?
Разбира се. Сам----бо- ----мее---. С--- с---- р---------- С-м- с-б-й р-з-м-е-с-. ---------------------- Само собой разумеется. 0
S--o -------a--m-y-tsy-. S--- s---- r------------ S-m- s-b-y r-z-m-y-t-y-. ------------------------ Samo soboy razumeyetsya.
Ние ще я опаковаме като подарък. Мы ----уе--е- --к -----о-. М- у------ е- к-- п------- М- у-а-у-м е- к-к п-д-р-к- -------------------------- Мы упакуем её как подарок. 0
M- u---uyem-ye-- -ak -o-a-o-. M- u------- y--- k-- p------- M- u-a-u-e- y-y- k-k p-d-r-k- ----------------------------- My upakuyem yeyë kak podarok.
Касата е там отсреща. К--с- вон --м. К---- в-- т--- К-с-а в-н т-м- -------------- Касса вон там. 0
K-ss---o--ta-. K---- v-- t--- K-s-a v-n t-m- -------------- Kassa von tam.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...